Lockheed F-104 Starfighter е свръхзвуков изтребител-прехващач, който ВВС на САЩ използвали още от 50-те години на XX век. Той е разработен за достигане на високи скорости и големи височини, за да преследва и сваля съветски бомбардировачи. В същото време обаче самолетът имал редица проблеми, с които пилотите се сблъсквали по време на експлоатацията му.

За това пише американският журналист Калеб Ларсън, който е работил и в зоните на бойни действия в Украйна, в материал за изданието 19fortyfive.

Дизайн и характеристики
„Определящите външни характеристики на F-104 бяха иглообразният фюзелаж и тънките като бръснач крила, разположени по-назад в сравнение с повечето самолети. Такава конструкция подобряваше характеристиките му при свръхзвукови скорости, минимизирайки съпротивлението и улеснявайки ускорението. Малкият самолет се задвижваше от турбореактивния двигател J79 на General Electric, което се оказа и проблем“, отбелязва експертът.

Според Ларсън високата скорост правела Starfighter отличен прехващач, но тази особеност имала своята цена. Малките му крила не осигурявали достатъчна подемна сила при ниски скорости, което затруднявало излитането и кацането. Това означавало, че самолетът се нуждаел от дълги писти, които да позволят безопасни излитания и кацания.

Освен това, F-104 правел много широки завои, поради което пилотите шеговито коментирали големия му радиус на завой.

Смъртоносен за германските пилоти

Журналистът отбелязва, че F-104 имал успех, тъй като бил един от най-бързите и най-високо летящите изтребители за времето си. Въпреки това той се оказал и смъртоносен за американските пилоти, които летели с него.

„През 1959 г. Министерството на отбраната на Германия избра F-104G за стандартен изтребител на германските ВВС. Използването му като изтребител-бомбардировач, прехващач и разузнавателен самолет при лоши метеорологични условия и на малки височини наложи значителни модификации на оборудването и конструкцията на самолета“, посочват в един от германските музеи.

Starfighter бил особено опасен за пилотите на Луфтвафе

„От 916 самолета Starfighter, които били на въоръжение в германските ВВС от 1960 до 1987 г., около една трета били загубени в катастрофи. Серията от аварии хвърли сянка върху въвеждането на самолета. Разбили се 269 машини, загинали 116 пилоти. Техническите и логистичните проблеми при интегрирането на сложната авиационна система довели до първоначално високата аварийност“, добавят от музея.

Инженерни иновации и залезът на Starfighter

Ларсън отбелязва, че въпреки опасностите, самолетът бил и иновативен. В началото инженерите проектирали F-104 с катапултируемо кресло, което се изстрелвало надолу, за да се избегне удар в високия вертикален стабилизатор на самолета. По-късно то било заменено с обичайно катапултируемо кресло, което се изстрелвало нагоре, тъй като катапултирането на малка височина било изключително опасно за пилотите.

В крайна сметка, около 300 Starfighter попълнили флота на ВВС на САЩ. Самолетът бил популярен и в чужбина – над 1700 машини служели в канадските, италианските, норвежките, холандските, белгийските, датските, гръцките, турските, испанските, тайванските и японските ВВС.

До 70-те години на XX век обаче напредъкът в технологиите за реактивни двигатели и дизайна на изтребители довел до остаряването на самолетите от 50-те години. По-модерните машини като F-4 Phantom II и F-16 Fighting Falcon, които се използват и днес, били по-маневрени, имали по-голям обсег на полет и значително по-добра товароподемност – въпреки че отстъпвали на Starfighter по скорост и таван на полета.

В крайна сметка ВВС на САЩ извадили Starfighter от въоръжение през 1975 г., макар че той продължил да се използва в някои други страни.

„Изтребителят F-104 Starfighter отвори нова глава в историята на американската авиация. Неговите главозамайващи скорости и невероятни височини представляваха сериозна заплаха за съветските бомбардировачи, ако те масово атакуваха цели в САЩ, Европа или другаде. В своето време той буквално разширяваше границите на възможното – но лошата му репутация по отношение на безопасността го направи един от най-злощастните реактивни самолети на Студената война“, заключава авторът.