Лондон оглави класацията на най-влиятелните градове в Европа на консултантската компания за имоти "Колиърс" (Colliers International).

В топ три влизат още Париж и Манчестър, а в дъното на класацията е Милано.

Български градове не попадат в класацията.

Тя включва 20-те най-влиятелни градове в Европа. Те са подредени по индекс, включващ няколко параметри, свързани с местоположението на града, наличието на талантливи хора и разходите за труд и живот. Сред факторите в индекса са производителността на работната сила, капацитетът и характеристиките на кадрите, стандартът на живот, разходите за труд на работодателите, сигурността на държавата по отношение на пазарна икономика и трудово законодателство.

"Тежестта на всеки параметър в индекса варира за различните ползватели на офис площи и това може да промени класацията на градовете", коментира Деймиън Харингтън, директор пазарни проучвания в "Колиърс". Той дава пример, че компаниите, които са най-чувствителни към разходите, е възможно да считат пазарите в Южна, Централна и Източна Европа за по-привлекателни от тези в Северна и Западна. Компаниите, които са фокусирани върху по-дигитално ориентираните държави, ще изберат Стокхолм и Прага, пред Барселона или Брюксел, посочва Харингтън.

Лондон и Париж са начело заради мащаба

Париж е с водеща позиция по производителност, капацитет и цена на работната сила. Френската столица се класира добре и по отношение на количеството латентни кадри, които биха подлежали на наемане. Причината за това са по-високите нива на временно безработни в сравнение с тези в Лондон.

Въпреки това, като краен резултат, отчитащ и пазарния риск, британската столица печели първото място в класацията. Трудовото законодателство в Обединеното Кралство е по-либерално от това във Франция, което е сред основните причини компаниите да предпочитат Лондон като бизнес локация.

Трети е друг английски град Манчестър.

Четвърти е Стокхолм, представящ се добре във всички области

Стокхолм заема четвъртото място, като се представя стабилно във всички области, които се разглеждат при изчислението на индекса. Квалификацията на работната сила и насоката на развитие на икономиката, затвърждават водещата му позиция по отношение на дигиталната среда в града, посочва се в изследването.

Ирландската столица Дъблин е на пета позиция в класацията по подобни причини като тези на шведската столица. Познанията по английски език са сред основните предимства на градовете в Обединеното Кралство пред останалите в Европа.

Сред позитивите на Дъблин е и либералното трудово законодателство и прозрачността на пазара на труда. Жителите на града като цяло имат по-високо ниво на владеене на английски език в сравнение с тези в мултикултурния Лондон, сочи проучването.

Мадрид и Барселона отстъпват заради пазарния риск

Двата най-големи испански града - Мадрид и Барселона, се класират добре по отношение на жизнен стандарт и наличие на латентна работна сила, но не и като пазарен риск. Това е причината Мадрид да падне от 3-то на 8-о място, а Барселона от 7-о на 16-то.

Мюнхен само веднъж е бил сред първите пет града. Поради недостатъчно добри параметри по критериите "жизнен стандарт" (цена на издръжката на живот) и "наличие на работна сила", германският град не успява да се задържи сред първите пет.

Най-изненадващо е продължаващото слабо класиране на Берлин – 12 позиция. Това би могло да се обясни с прекалено голяма зависимост от публичния сектор, въпреки позитивното развитие на ИТ компаниите, медиите и телеком операторите в града, посочват от "Колиърс".

Друг германски град Франкфурт е на 11-та позиция, като това се дължи на на факта, че е сравнително скъп град за живеене.

Милано, Букурещ и Будапеща са в дъното по влияние

В дъното на класацията са Милано, Букурещ, Будапеща и Брюксел, сочи проучването на "Колиърс".

Брюксел и Милано попадат там, заради високите разходи на живот и пазарния риск. Брюксел има най-ниския резултат от гледна точка на регулация на трудовия пазар, а покрай ситуацията с референдума в Италия, положението за Милано не е много по-добро.

Будапеща също се характеризира с висок риск, но и състоянието на икономиката и наличието на латентна работна сила също оказват влияние.