Луната намалява, а полярните ѝ кратери крият най-студените тайни на Слънчевата система

Луната постепенно губи от обема си, а повърхността ѝ се набръчква и сеизмично активизира, докато вътрешността ѝ продължава да се охлажда.

През последните няколкостотин милиона години естественият спътник на Земята се е свил с около 50 метра в диаметър — процес, подобен на свиването на грозде, което се превръща в стафида. Това обяснява астрономът Евгений Бурмистров от Пермския политехнически университет пред ТАСС, позовавайки се на глобалните изследвания върху лунната геология.

„Преди около 4,5 милиарда години, при своето формиране, Луната е била изключително гореща. Оттогава нейната вътрешност постепенно изстива“, посочва експертът.

Свиването на кората обаче не преминава гладко. Процесът чупи твърдата повърхност, образувайки скални отседни (надлъжни ниски скали), и предизвиква мощни лунотресения с магнитуд до 5,5 по скалата на Рихтер. За разлика от земните трусове, които продължават секунди или минути, плитките лунотресения могат да бушуват с часове. Това откритие е от решаващо значение за космическите агенции (като НАСА с програмата „Артемида“), които планират изграждането на permanentни бази на Луната, тъй като трусовете могат да застрашат бъдещите лунни модули.

Акробатика на температурите: От адска жега до абсолютен студ

Поради липсата на плътна атмосфера, която да задържа топлината или да я разпределя, Луната е място на крайности. Бурмистров припомня, че през лунния ден повърхността ѝ се нагрява до +120°C – +127°C, докато преди зазоряване температурите сриват до минус 173°C.

Още по-впечатляващи са условията на лунните полюси. Тъй като оста на Луната е почти вертикална спрямо орбитата ѝ, Слънцето там никога не се издига високо над хоризонта. Светлината му никога не достига дъното на дълбоките кратери на Южния полюс, които остават в т.нар. „вечна сянка“.

В тези кратери температурата пада до минус 240°C — което ги прави по-студени дори от повърхността на Плутон и сред най-студените известни места в цялата Слънчева система. Именно в тези ледени капани обаче учените откриха огромни залежи от воден лед, който ще бъде ключов ресурс за питейна вода и ракетно гориво за бъдещите мисии до Марс.