19 Ноември, 2026

Луната намалява, а полярните ѝ кратери крият най-студените тайни на Слънчевата система

илюстративна снимка: БГНЕС

Според учените именно в т.нар. ледени капани има огромни залежи от воден лед, който ще бъде ключов ресурс за питейна вода и ракетно гориво за бъдещите мисии до Марс

Луната постепенно губи от обема си, а повърхността ѝ се набръчква и сеизмично активизира, докато вътрешността ѝ продължава да се охлажда.

През последните няколкостотин милиона години естественият спътник на Земята се е свил с около 50 метра в диаметър — процес, подобен на свиването на грозде, което се превръща в стафида. Това обяснява астрономът Евгений Бурмистров от Пермския политехнически университет пред ТАСС, позовавайки се на глобалните изследвания върху лунната геология.

„Преди около 4,5 милиарда години, при своето формиране, Луната е била изключително гореща. Оттогава нейната вътрешност постепенно изстива“, посочва експертът.

Свиването на кората обаче не преминава гладко. Процесът чупи твърдата повърхност, образувайки скални отседни (надлъжни ниски скали), и предизвиква мощни лунотресения с магнитуд до 5,5 по скалата на Рихтер. За разлика от земните трусове, които продължават секунди или минути, плитките лунотресения могат да бушуват с часове. Това откритие е от решаващо значение за космическите агенции (като НАСА с програмата „Артемида“), които планират изграждането на permanentни бази на Луната, тъй като трусовете могат да застрашат бъдещите лунни модули.

Акробатика на температурите: От адска жега до абсолютен студ

Поради липсата на плътна атмосфера, която да задържа топлината или да я разпределя, Луната е място на крайности. Бурмистров припомня, че през лунния ден повърхността ѝ се нагрява до +120°C – +127°C, докато преди зазоряване температурите сриват до минус 173°C.

Още по-впечатляващи са условията на лунните полюси. Тъй като оста на Луната е почти вертикална спрямо орбитата ѝ, Слънцето там никога не се издига високо над хоризонта. Светлината му никога не достига дъното на дълбоките кратери на Южния полюс, които остават в т.нар. „вечна сянка“.

В тези кратери температурата пада до минус 240°C — което ги прави по-студени дори от повърхността на Плутон и сред най-студените известни места в цялата Слънчева система. Именно в тези ледени капани обаче учените откриха огромни залежи от воден лед, който ще бъде ключов ресурс за питейна вода и ракетно гориво за бъдещите мисии до Марс.

Сподели:
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата

Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата

Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Коментари (0)