Коментар за „Евронюз“ на Валери Айер, председател на групата "Обнови Европа" в Европейския парламент. Френската юристка е заместник-член на комисията по бюджети и е член на парламента от 2019 г.

Унгария е на кръстопът. След повече от 15 години под управлението на Виктор Орбан страната е изправена пред фундаментален избор, който необратимо ще определи съдбата ѝ: позорно плъзгане към авторитаризъм, вдъхновен от Русия, или завръщане към либералната демокрация, здраво закотвена в Европа.

За Унгария решаващият момент настъпи. Това е точка, от която няма връщане назад.

Изборът е между държава, завладяна от корумпирани елити, движена от системна безнаказаност и поддържана от икономика, която е била източвана и опразвана въпреки милиардите европейско финансиране, и държава, която създава реални възможности за гражданите си, с независими съдилища, инвестиции в иновации и плуралистична демокрация.

Победа за Орбан би окуражила крайните сили на целия континент

Посоката, която Унгария ще избере сега, ще определи не само нейното бъдеще, но и бъдещето на самата Европа. Победа за Орбан би окуражила крайните сили на целия континент и би се превърнала в триумф на нелиберализма в Европа. На карта са заложени основни либерални свободи. Европа не може да си позволи ново разяждане.

Орбан представя тези избори като съдбовен избор между война и мир. Неговата риторика, която насажда страх, е изградена именно върху страха. "Брюксел изнудва Унгария" и "военни мафии в Киев спират нашия петрол". В пропагандата на Орбан Европейският съюз се превръща във враг, а подкрепата за Украйна е представена като заплаха за унгарския суверенитет. Това е политика на изкривяване на реалността, която заменя фактите с тревога и подменя демократичния дебат с емоционална манипулация.

Унгария е сред най-корумпираните държави в ЕС

Насилникът не е ЕС. Орбан е разрушителят. Всекидневната реалност в Унгария отразява именно това. Орбан обещава благоденствие, но прогнозите му неведнъж не се оправдаха. Заплатите остават приблизително наполовина от средното равнище в ЕС, а жизненият стандарт изостава от този в голяма част от Европа. Образователната система е под натиск, а регионалните неравенства продължават. Обещанието за стабилност не се превърна в споделено благосъстояние.

Макар Унгария да е сред най-големите получатели на средства от кохезионните фондове на ЕС след присъединяването си през 2004 г. и в страната да са влезли милиарди, при корумпирания режим на Орбан тези ресурси системно не достигат до онези, които най-много се нуждаят от тях.

Вместо това дълбоко вкоренената корупция е обезсмислила въздействието им и е подкопала общественото доверие. Организации като "Трансперънси интернешънъл" последователно нареждат Унгария сред най-корумпираните държави в ЕС, редом с България. Това не е просто статистика. Това е система, създадена от Орбан, която подкопава растежа, справедливостта и възможностите.

Ново ръководство би дало шанс на страната

Другият път е надеждата за проевропейска Унгария, която да бъде конструктивен и надежден член както на ЕС, така и на НАТО. Имаме ясни очаквания към едно ново ръководство в Унгария. То би било шанс за страна, която да възстанови демократичните институции, да приложи истински реформи в областта на върховенството на закона и да създаде стабилни механизми за борба с корупцията. Това не са абстрактни идеали. Това са практични предпоставки за отключване на европейски средства, които могат да променят живота на хората: да подобрят училищата, да модернизират селската инфраструктура, да подкрепят малкия бизнес, да насърчат иновациите и да създадат добре платени работни места.

Мадяр може да върне Унгария по проевропейския път

Има надежда, че Петер Мадяр наистина може да даде ново начало. Той често подчертава, че представлява антисистемна сила, която не е обвързана с логиката на старите партии или с ограниченията на статуквото и стои встрани от окопаните мрежи на властта.

Това най-малкото е обещаващо намерение, което сега трябва да бъде превърнато в действие. Има и основания да се смята, че той е сериозен в намерението си да върне страната по проевропейски път, че това основно обещание няма да остане само реторика, а ще се превърне в осезаема и убедителна реалност.

Това е мерилото, по което ще трябва да бъде оценяван. Очакването е това завръщане към европейския път да означава повече от институционална реформа. То трябва да донесе изцеление на дълбоко разделено общество, да възстанови доверието в публичния живот и да даде на гражданите ново усещане за справедливост и възможности.

Ако Орбан остане, Унгария ще се отдалечи още повече от ЕС

Това трябва да означава и ново подреждане на Унгария спрямо ценностите, върху които се крепи европейският проект: демокрация, прозрачност, солидарност и уважение към върховенството на закона. Но залогът е също толкова ясен и в обратната посока. Ако Орбан остане на власт, Унгария няма да се възстанови от необратимото демократично отстъпление. Страната ще се отдалечи още повече от ЕС и ще се превърне във все по-разрушителен и опасен фактор вътре в него.

Това, на което сме свидетели, не е временно отклонение, а утвърждаване на система, която постепенно разгражда демократичните механизми за контрол и баланс. В такъв момент ЕС ще бъде изправен пред трудни, но необходими решения. Държава членка, която системно подкопава общите ценности и сътрудничи с противници, особено по чувствителни теми като външната политика или подкрепата за Украйна, не може да продължава без последствия.

ЕС има нужда от ясен отговор как да се справи с продължаващото блокиране, злоупотребата с правото на вето и стратегическото позициониране срещу европейските интереси. Това неизбежно трябва да доведе до преосмисляне на правилата за единодушие, до ограничаване на правото на вето в чувствителни области и до използване на по-остри инструменти за защита на целостта на Съюза като силен и единен ЕС. За да има напредък, трябва най-сетне да бъде изоставен принципът, че едно и също решение е приложимо за всички. По ключови проекти държавите със сходно мислене трябва да могат да вървят напред. Европа на различни скорости вече не бива да е табу.

Сега този момент принадлежи на унгарците. Изборът не е между война и мир. Той е между страха и напредъка, между изолацията и партньорството, между застоя и обновлението. В ръцете на унгарците е дали страната им ще застане от грешната или от силната страна на европейската история.

---