Лидери без брой и никакъв електорат – това е „алтернативата в дясно”

Христо Марков

Тези дни пообиколих градовете и селата в Пловдивски окръг и с много тъга разбрах, че многобройните „десни проекти” нямат никакъв шанс да преминат през Рубикона – 4 % от гласовете на избирателите. Дали тези заветни 4% ще са 150 – 160 или 170 000 гласа няма особено значение. За пореден път всяка фракция от остатъчното дясно претендира да е „алтернатива на статуквото” и не може да понася останалите. По какви съществени политически причини – няма отговор. Важното е да си „алтернатива”, „реформатор” и „единствен”. Вече става и смешно, и абсурдно. Вървим към колективно удавяне в морето от „десни проекти” като задължително в претенцията се включва и мантрата за „дясно обединение”. Просто шизофренията придобива 

масови полудявания

А трябваше някой да се опита и да спре с този цирк, защото насреща се задава озъбеното лице на Корни от с. Крушовица и пак ще попаднем в мъглявината на Позитания.

Надявах се да стане след президентските избори. След шашмата „хем сме във властта, ама не съвсем” десният кандидат за президент Трайчо Трайков успя да привлече едва 224 000 гласа и биде изпреварен дори от компроментирания бивш премиер Орешарски, който разчиташе само на гласовете на ДПС. Корекцията се изтъпани след злополучните избори в стария и втръснал рефрен на някаквото „дясно” – „аз/ние сме единствената дясна алтернатива”. И точка. Давайте да се обединяваме – завършваха глашатаите, но ако може другите да слушат и да не ни пречат. Лидери без брой и никакъв електорат – това е „алтернативата в дясно”.

След почти две години мъка и терзания най-сетне остатъчния Реформаторски блок проведе своя първи конгрес, който се превърна в пародия и веене на знамена. Абсолютно повторение на форумите на БСП от времето на Лилов и на ДПС от времето на Доган. Думата реформаторите даваха и я взимаха само партийните лидери, а „гражданите” бяха доведени като пълнеж и клакьорска маса. То и изявленията се повтаряха: „ние реформирахме и щяхме да постигнем грандиозни успехи, но времето не ни стигна….” И като погледнеш „лидерите” на първия ред ти настръхва косата от реформирането на обществото – Пръмова/Кунева, Лукарски, Ненчев, Москов и так далее. Представям си ги на едни мажоритарни избори, но сега има партийни листи и същите „реформатори” ще се изтъпанят начело и смело ще поведат електората към светлите бъднини. Всъщност зле прикритата тактика на реформаторите бе пределно ясна: „Събираме се около Пръмова и Лукарски и оправяме нещата. Разбира се пак ще бъдем с Герб в управлението и те ще лидират, но и ние не са даваме.” За капак дори конгресът на реформаторите свърши един час по-рано от предвиденото време, просто защото нито лидерите, нито гостите можеха и знаеха какво да кажат. Стана ми мило и тъжно за някогашните изпълнени с дебати, спорове, скандали и викове форуми на старото СДС, но в тях се раждаха идеи и перспективи. Сега – тишина и благоденствие.

И снахата на Политбюро на БКП начело на десните редици

Все пак конгресът доста завуалирано прие политическа резолюция , в която се скриха зад мантрата „формата ЕНП”. Да, ама ядец. Я да погледнем кой членува към настоящия момент в Европейската народна партия? Това са Герб, СДС, ДСБ, Демократическата партия и ДБГ. И така – Демократическата партия не съществува от 2007 год., не участва и в избори; ДСБ на Радан Кънев е във война с всички и не иска да чуе нито за ДБГ, нито за СДС и Герб. Самите Герб си вървят по пътя сами на избори и след тях каквото стане. Остават ДБГ и СДС и познайте кого ще търсят за евентуална коалиция, ако могат да надмогнат себе си и преминат 4 % бариера?

Май разпокъсаната десница върви по пътя на Синята коалиция, която след изборите през 2013 год. не мина бариерата и тихомълком отлетя в небитието.

Радан Кънев и неговата ДСБ си следват пътя на пилитическия им ментор Иван Костов и все повече се превръщат в затворен клуб по интереси с претенции за ексклузивност и елитарност. Силите му стигнаха да учреди „надпартийната платформа” Нова република, която не е ясно като какво ще бъде в бъдните поколенчески времена. „Честната и открита” ДСБ сама се оплете в радановите планове. На предните избори разчитаха на гласовете, които ще им даде злополучния кмет на Хасково Георги Иванов и писаха сина му начело на листата на реформаторите. Фамилията Иванови си свърши работата, купи доста гласове и избута реформаторите до почетното второ място в Хасковски избирателен район. Но депутата Иванов ги напусна и 

вече в Хасковско няма да се говори за реформаторския блок

Наблюдавайте внимателно колко гласа ще вземат на предстоящите избори в този район! Но… следващата стъпка на Радан бе повече от умопомрачаваща – привлече при него Дани Каназирева с нейния Съюз за Пловдив. Това бе посрещнато в града повече с хули и смешки, отколкото със сериозен политически топ. Дани Каназирева започна като общински съветник от Герб, напсна ги или я изключиха, после се прехвърли при Миглена Кунева и редовно и поднасяше огромни букети от бели калии, когато Пръмова гостуваше в Пловдив, ама после двете се хванаха за гушите и политическият им брак бе разтрогнат след много скандали и разпри. Сега ДСБ разчита на Каназирева да измъкне партията им в Пловдив с повече гласове, но само Господ знае докъде ще стигне това полит-инженерство. За капак - бившата председателка на ДСБ в Пловдив Пепа Деведжиева ги напусна и пристана като индивидуален член на Пръмова и Лукарски. Нали сами разбирате, че от тези фиг-флаци електорална тежест няма да последва по никакъв начин, ама имената им да ги има нейде…

„Да, България” на Христо Иванов започна с много изострени претенции, но бързо стана ясно, че там идеологическа заявка няма „Не сме нито леви, нито десни”, отряза мераците на Радан Кънев за обща коалиция, а накрая се оплете в съдебни неразбории и май ще се явява със „Зелените”. Самият Инавов предприе огромен риск с отказа си за партньорство, защото ако не успее да влезе в парламента,/което е по-вероятно/ първоначалната инерция , която движеше проекта ще се спихне и постепенно ще даде фира. Безспорно, на избирателите ще допадне куража да отиде и да се пробва сам, но засега очевидно е много вероятно да остане извън идеологическите рамки на политическия живот и тогава това негово „не сме нито леви, нито десни” ще оттласне десни избиратели от него, а те са най-вероятните му поддръжници. Освен заявката за съдебна реформа образованият десен избирател не е видял нищо в програмата му за данъците, за икономиката, за регионите, за местната власт, за инвалиди, за пенсионери. Само чистия протестен вот няма да му стигне доникъде. Да не говорим, че напоследък все повече анализатори определят проекта на Христо Иванов като 

„ляво-либерален”

Ако този етикет бъде залепен за партията му може да считаме, че дори малкият десен вот за него е окончателно загубен. Безвъзвратно.

В навечерието на изборите/нежелани, предварителни, непремислени, резигниращи/ съотношението в десния сектор горе-долу е това: трудно сглобеният преди две години десен карнавал върви към своя край. Просто ми е адски болно, защото този десен проект през годините имаше своя огромен потенциал, своите страхотни успехи, имаше своите президенти и премиери, раждаха и умираха идеи и концепции, но голямата липса при десните се оказаха липсващите, силни, адекватни и автентични лидери. Силните личности в дясно бяха по пагубен начин заменени със слаби, безволеви, безлични водачи на дясната кауза. Просто липсва широк хоризонт в мисленето, вкупом лидерите забравиха и тезите на силния, идеологически подплатен антикомунизъм. А виждаме, че в ляво си държат на историческите реалии – Корни от с. Крушовица без свян си направи предизборна коалиция с Комунистическата партия… Липсата на лидерство у десните доведе и тези себевлюбени лидери, които паразитираха твърде дълго върху гърба на изстрадалия десен човек. И дори се замислям дали не е в перспектива по-добро да получат един студен душ, па дано се отрезвят и отстъпят назад. Развитието се чака на 26 март и за пореден път ще се окаже, че ние мислим най-добре в нощта след изборите, защото преди това се отдаваме на самозаблуди…