Централният регистър на Република Северна Македония официално заличи българския клуб "Цар Борис III" в Охрид, съобщава македонската информационна агенция, както и медията "Курир", цитирани от news.bg.
Припомняме, че на 30 март правосъдният министър на РСМ Кренар Лога подписа решението за несъответствие на името на клуба с промените в Закона за сдруженията и фондациите, който забранява използването на имена, свързани с фашизма, нацизма и други.
Според Комисията за употреба на имената българското сдружение предизвиква напрежение и нетърпимост в цялото македонско общество.
В становището се посочва, че българският цар Борис Трети е отговорен за престъпления, извършени по време на българската окупация на Македония през Втората световна война, по време на които са ликвидирани стотици граждани. Подчертава се, че неговото сътрудничество и съюз с Третия райх са най-пряко отговорни за депортирането и унищожаването на хиляди евреи от Македония в лагера на смъртта Треблинка.
От "Курир" изтъкват, че българските клубове трябвало до 16 февруари да се съобразят с приетите промени в закона за сдруженията и фондациите, но не са го направили.
На 23 март македонските власти заличиха и българския клуб "Иван Михайлов" в Битоля от Централния си регистър отново заради името, което носи.
Арт Фактор
Македонските власти говорят за "добросъседство", а официално заличиха българския клуб "Цар Борис III" в Охрид
Автор: Димитър Иванов

Още от Арт Фактор
Световен ден на поезията - словото, за което няма възраст и граници
ЕДИН АРХАНГЕЛ БИ ПЕЧАТА
Разкриха любопитни детайли около двете скулптури, открити в Хераклея Синтика
Подробности за произхода на мрамора, от който те са били изработени, проф. Вагалински ще обяви, след като проучването на анализите завърши
Книгата „Съдбата на Българите в Западните покрайнини“ с премиера в столицата
В 4 тома на изданието са поместени докладите, изнесени на няколкото национални конференции, посветени на българите от Западните покрайнини, в които съвременните дейци на западнопокрайнинското движение от двете страни на границата, дискутират историческите и съвременни проблеми на този край