Христо Христов, desebg.com

„31 човека от Държавна сигурност и разузнавачи са в листите на политическите партии за тези избори. А уж ни обясняваха, че ДС била вече минало, че нямало такива скрити лица“.

Думите са на народния представител от 51-то Народно събрание Мартин Димитров, цитиран от сайта Faktor.bg.

Те са много точни, защото напомнят, че репресивният апарат на БКП не е минало, както може би мнозина си мислят, а задкулисните му мрежи все целят да обхванат места, където има власт и пари (парламентът е едно от тях).

Вярно е, че в миналото присъствието на лицата, свързани с тоталитарните комунистически служби в Народното събрание събрани от всички партии и коалиции можеха да образуват своя парламентарна група (минимум 10 човека), но е вярно, че и естественият ход на времето редуцира малко по малко през годините по-мащабното присъствие на сътрудниците на ДС и на разузнавателните служби на БНА в парламента.

Преходът от тоталитарна комунистическа система към демокрация ни ни научи, че едно е да се намери политическа воля за приемането на работещ закон за досиетата, както това стана у нас едва през 2006 г., а съвсем друго е да защитаваш и отстояваш процеса на разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби.

Има два много пресни и показателни примери за това. По-скорошният е от май 2024 г., когато изведнъж и най-неочаквано на поредните предсрочни парламентарни избори ЦИК отказа да предостави на Комисията по досиетата основни данни, необходими на независимия държавен орган за извършване на задължителната проверка за принадлежност към комунистически служби на кандидатите за народни представители.

И тук си пролича дългата задкулисна ръка на противниците на отварянето на досиетата на ДС, тъй като ЦИК беше предоставяла същите данни на Комисията по досиетата от съществуването ѝ през 2007 г. без никакви проблеми.

Един от политиците, които изиграха ключова роля в онзи момент ЦИК да даде на заден и все пак да предостави данните, спестявайки си голям публичен скандал, бе именно депутатът Мартин Димитров.

Нещо повече, той не остави нещата така, а внесе в Народното събрание законопроект с необходимата поправка в закона за досиетата, която да не позволява държавните институции, свързани с провеждането на изборния процес, да шикалкавят и да не представят необходимите данни на Комисията по досиетата.

И този законопроект бе приет от 51-то Народно събрание неотдавна след доста „ходене по мъките“. Пак благодарение на Мартин Димитров и неговата последователност.

Той имаше и ключова намеса през юни 2022 г., когато за малко Върховният административен съд да не наложи цензура на Комисията по досиетата върху законното ѝ право да обявява повторно и последващ път сътрудниците на тоталитарните комунистически служби при извършваните от нея задължителни по закона за досиетата проверки за принадлежност към ДС.

Мартин Димитров бе депутатът, който единствено обърна внимание на доклада на Комисията по досиетата, внесен в парламента, за създалата се опасна ситуация.

Димитров тогава инициира законопроект и заедно с негови колеги положи сериозни усилия за приемането му от парламента. И то във време, когато партии като ГЕРБ и ДПС се отклониха от дотогавашната си дългогодишна подкрепа на процеса на осветяването на сътрудниците на тоталитарните служби и не подкрепиха този ключов законопроект.

Макар и инфарктно законопроектът в крайна сметка бе приет и с него бе пресечен много коварен опит чрез съда да се изкриви духа на закона за досиетата и да се промени отново задкулисно една практика, която съдът бе прилагал в продължение на 10 години, а после изведнъж я смени с друга, целяща не осветяването, а прикриването на сътрудниците на ДС.

Ще ви дам пример. Ако бе оставено положението, наложено от съда, днес Комисията по досиетата нямаше да може да обяви принадлежността към ДС на кандидата за депутат от коалицията на Румен Радев „Прогресивна България Петър Тодоров – бивш главен секретар на МВР в периода 2021-2023 г.

Защото през 2010 г. Комисията вече е обявила веднъж неговата принадлежност, но в друго качество – на лице, заемал ръководен пост в системата на МВР. А такива като него са стотици. И те щяха без малко да бъдат скрити от обществото.

Защото цензурата, която Върховният административен съд се опита да наложи през 2022 г., целеше точно това – Комисията да не обявява принадлежността на лица към тайните комунистически служби, ако вече го е направила веднъж.

Слава Богу, усилията на Мартин Димитров и колегите му, пресякоха една много сериозна опасност за блокиране на процеса по осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби.

Жалкото е, че не са много политиците като него, които в парламента отстояват принципно и последователно обществено значими позиции и то във време на изпитания и трудно моменти, а не робуват на конюнктурата или на нареждания по партийната линия какво и как да гласуват.