Страната ни трябва да използва от 11-те млрд., за да подсигури енергетиката ни до 2025 г. 

Не ме интересува какво правят Румен Радев и БСП, а дали ще имаме силна дясна кандидатура за президент, казва пред Faktor.bg икономистът 

Интервю на Васил Василев 

- Г-н Димитров, ще има ли страната ни нова АЕЦ в Белене, или пък нови блокове в Козлодуй, как може да си обясним, че едновременно се оказахме с два действащи енергийни проекта?

- Изумително е как площадката за АЕЦ „Белене“ първо беше гьол, а след това се превърна в структуроопределящ проект. Днес той обаче отново има статута на „гьол“. Това, което се случи, бяха големи завои от страна на управлението. Реалността е, че подобни проекти трябва да се правят от гледна точка на икономическата полза за страната ни. Те обаче се превръщат в геостратегически въпроси. Когато правителството говори с Русия, разказва за АЕЦ „Белене“, а когато влезе в диалог със САЩ, вече става дума за седми блок на АЕЦ „Козлодуй“, за който има няколко версии. Една от тях е сегашното оборудване за Белене да бъде преместено там, а другата е да се сложат западни реактори от нов тип. В един момент стана пълна анархия. В зависимост от това, с кого говори правителството, чуваме различни неща. За мен едно е сигурно – след здравната пандемия и икономическата криза, която последва, аз не виждам да има хора, които да инвестират в проекти като АЕЦ „Белене“. Не вярвам, че по тази централа може да има някакво развитие. 

- Имаше идея строежът в Белене да се случи с държавни средства, има ли бъдеще подобно начинание? 

- От лошите идеи по темите – тази беше най-страшната, защото щеше да натовари изключително много данъкоплатците. Трите милиарда, които досега са платени за АЕЦ „Белене“, спокойно можеха да се дадат за т.нар. „умни мрежи“. Те разпределят товарите равномерно, за да се ползват по-малко мощности, а след това да не трябва да строиш постоянно нови централи. Тези „умни мрежи“ включват бойлера или мощности на бизнеса през нощта, например. Тогава потреблението е по-малко и се намаляват пиковите натоварвания. Това прави в момента Западна Европа. 

- Какъв е българският енергиен интерес? 

- Сегашното правителство не си дава сметка, че ако тепърва се започне проект за нов блок в АЕЦ „Козлодуй“, то това ще отнеме страшно много години. Не че и при Белене положението не е подобно. Става въпрос за 10 и повече години. Най-важният въпрос е какво за нас е целесъобразно, а не властта да продължава да слугува на международни фактори и да плаща пари за това, защото до момента така се случва. Основната мотивация на Москва е, че иска да има АЕЦ в Европейския съюз. Това дори не е толкова икономическа, а по-скоро геостратегическа мотивация. Българският интерес е да се вземат такива решения, че цените на тока ни да са конкурентни на останалите в Европа. Правителството ни се съгласи с европейските изисквания за въглищните централи от 2025 г., но без преди това да договори преходни периоди и компенсации. Министрите, които са подписали тези документи, си правят сметката да си тръгнат след мандата и този, който дойде на тяхно място – да се оправя. Трябва първо да видим колко правителства ще има до 2025 г. Те може да са 2 или 3, но проблемът ще стои. Европейската комисия отпуска на България над 11 млрд. лв. под формата на „план за възстановяване“. Тези пари може лесно да бъдат прахосани, но не трябва да го допускаме. Една от големите цели на този план трябва да бъде „преобразуване на големите мощности“. Става дума за въвеждане на централи на газ, които да работят в рамките на този преходен период, както и създаването на нови ВЕИ-та при изгодни цени. Т.е., страната ни да изгради мощности до 2025 г. за този преходен период, както и „умни мрежи“, за да е готова за голямата трансформация, която ни предстои. 

- Какво ще се случи с реакторите ни, ако не се реализира нито един от проектите в Белене или Козлодуй? 

- Това беше грешка на управляващите през годините. Ако ни бяха послушали, те нямаше да купуват реакторите от Русия и нямаше да се стигне до тук. Имаме два хода. Съотношението на новите технологии, които настъпват по света, спрямо ядрените мощности, е стотици пъти повече. Страната ни може да използва тези два реактора за резервни части за 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Вторият ход е това оборудване да бъде продадено в чужбина. Ние трябва да се съобразим с бъдещето, защото поддръжката на една АЕЦ е огромен разход. Освен това, 5-и и 6-и блок в Козлодуй могат да работят поне до 2040 г. Нов блок в Козлодуй означава да изчакаме поне 10 г., когато, опасявам се, че вече няма да е конкурентен. Новите технологии толкова бързо напредват, че все едно тогава да сравняваме 20-годишен автомобил с кола на 2 месеца. Светът не може да спре заради нас и заради това, че са взимани грешни решения в миналото. Подобни централи вече почти не се правят. 

- Кои бяха основните грешки, които се допуснаха в сектор „енергетика“?

- Правителството не иска да си признае, че се провали в намирането на основен инвеститор за АЕЦ „Белене“. Вместо това, в момента се търси алтернативна идея за нов блок в Козлодуй, за да се печели време и да минат изборите. Кабинетът не иска да признае, че бях прав, когато от години предупреждавах, че няма да има кой да се съгласи да строи нова АЕЦ. 

- Какво ни очаква тогава в енергетиката, след като и Белене и новите блокове в Козлодуй са с неясен хоризонт?  

- Това правителство е забъркало такива каши в енергетиката, че според мен няма да има голям интерес да се занимава с този сектор. Дори да предположим хипотетично, че ГЕРБ ще участва в бъдещ кабинет, не виждам тя да има интерес да работи в подобна сфера. Освен с ТЕЦ-овете и Белене, имаме сериозно забавяне в газопреносната връзка с Гърция. Според мен, ако минат в опозиция, някои министри от ГЕРБ ще отварят шампанско. Т.нар. Руско-турски поток също е в много сложна ситуация, тъй като има огромен риск от американски или от европейски санкции. Основната задача на правителството е да прехвърли отговорността за кашата в енергетиката на някой друг. 

- Как ще коментирате заявката на Румен Радев за втори президентски мандат? 

- За мен основните въпроси тук са дали от ГЕРБ ще „помогнат“ на БСП да спечелят президентския вот отново, както и какво ще направят партиите извън управляващите, които са в център-дясно. Дали те ще успеят да предложат силен кандидат. Румен Радев и БСП не ми се ще да ги коментирам. Нека те да си чертаят своя път.