Проф. Вили Лилков

„Преди всичко да се замени расото с цивилно облекло. 

Това ще оголи църквата от авторитета, който мистиката

на расото упражнява върху съзнанието на народа. 

Църковните генерали ще да се видят в каскети.“ 

Още в първите дни след преврата на 9 септември 1944 г. терористични групи от комунисти и криминални лица, пуснати от затворите, убиват повече от 100 православни свещеници. Народният съд осъжда 152 све­щеници, 13 от които на смърт, а 15 на доживотен затвор. Стотици други преминават без съд и присъда през концлагерите на новата власт. Започва масово следене на свещеници и висши духовници. Като най-важен обект на ДС по линия „Духовенство“ е определен Св. Синод на БПЦ, защото е „свързан чрез многобройни връзки с най-реакционните и консервативни кръгове у нас и чужбина“ и е „напълно реакционен институт“. 

До 1947 г. ДС все още не е проникнала дълбоко сред православното духовенство поради липса на опит и силната съпротива на митрополитите, но в края на годината активизира дейността си. През 1948 г. към Св. Синод са насочени

нови 96 агенти и информатори

За всеки митрополит е изготвена подробна справка: 

-     Екзарх Стефан е определен като „Прикрит реакционер и враг на ОФ и РП(к)“. 

-    Видински митрополит Неофит – „Голям поддържник на бившите фашистки режими и враг на партизанското движение“. 

-    Врачански митрополит Паисий – „Преди 9 септември извънредно близък на управляващите фашистки кръгове... Прикрит враг на ОФ“. 

-     Ловчански митрополит Филарет – „Много приближен на фашистките кръгове. Развива прикрита вражеска дейност“. 

-     Търновски митрополит Софроний – „Отявлен реакционер преди и след 9 септември. Държи се враждебно към ОФ и РП (к), умело и прикрито развива своята вражеска дейност“. 

-   Русенски митрополит Михаил – „отявлен и убеден реакционер и фашист“. 

-     Варненски митрополит Йосиф – „Развива вражеска дейност. Враг на ОФ“. 

-     Сливенски митрополит Никодим – „Мълчалив и скромен. Не развива никаква политическа дейност. Много религиозен“.

-     Старозагорски митрополит Климент – „Реакционер и фашист“.

-     Неврокопски митрополит Борис – „Един от най-големите реакционери владици“. 

-     Пловдивски митрополит Кирил – „Известен в миналото като човек с леви убеждения. Подпомагал на евреите по време на гоненията. След 9 септември 1944 г. е задържан от Народната милиция по искане на Екзарх Стефан. Понастоящем има добро отношение към ОФ“.

До началото на 50-те години БКП е на мнение, че „църквата трябва да се остави сама на себе си и да се саморазложи“, но според ДС това е грешна тактика и „църквата ще се самозатвори, за да изчаква, за което има признаци напоследък“ и затова предлага спрямо нея да се приложат

активни тактически действия за:     

1. Въвеждане на системна зорка изолация на Св. Синод и владиците от обществения живот. Да се остави не да се самозатвори, а да бъде затворена вратата...

2. Икономическо изтощаване и финансов натиск.

3. Насърчаване на прогресивното свещенство. Бюджетът на църквата да се изземе от Св. Синод и да се упражнява от Съюза на свещениците, в който трябва да се направят промени и да се измъкне той от задънената улица и да вземе връх прогресивното начало.

4. Да се проведат реформи, преди всичко да се замени расото с цивилно облекло. Това ще оголи църквата от авторитета, който мистиката на расото упражнява върху съзнанието на народа. Църковните генерали ще да се видят в каскети. Това ще е 99% ефектно и е начало на всички реформи на едно реално църковно демократизиране.

5. Да бъдат отстранени някои владици. На първо място русенския Михаил, след него неврокопския Борис, а после Търновския Софроний. Това ще стресне владиците и ще обори духа и разбиранията на Синода... Най-канонично тази работа трябва да извърши сам Екзарха... След всичко (това), да се проведе пълна изолация на Екзарха, защото той е най-опасният от всички.

В изпълнение на този план на 16 февруари 1949 г. е публикуван Законът за вероизповеданията, с който е въведен пълен контрол върху църквата. Дирекцията на вероизповеданията е превърната в активен партньор на БКП и ДС, но:

„Въпреки многократни­те опити на Дирекцията по вероизповеданията да направи промени и чистка в църковния кадър владиците винаги даваха силен отпор и заплашваха с даване на оставка, ако се проведе такова правителствено мероприятие“. 

През същата година с решение на Св. Синод са отпуснати пенсии на семействата на изчезналите около 9 септември 1944 г. свещеници, на осъдените на смърт от народния съд, на изтърпяващи присъди и на свещеници, въдворени в ТВО.

В доклад до Политбюро на ЦК на БКП за „политическото състояние на БПЦ“ от 23 юни 1949 г., помощник-министърът на МВР генерал Йонко Панов предлага:

 „Да стане една минимална чистка във върховете, което ще стресне останалите митрополити, от някои от които ще може да се вземат ангажименти към ОФ власт и ще се насърчи прогресивното свещеничество. Да се отстранят отначало русенския Михаил, търновския Софроний и видинския Неофит, които са предни представители на реакцията“.

И това да стане чрез „съкращаване на епархиите по бюджетни съображения“ или като бъде въведена пенсионна възраст за митрополитите. Предложението е отхвърлено, защото ЦК на БКП осъзнава голямото влияние, което митрополитите имат сред вярващите. 

През 1953 г. ДС посочва митрополитите от Св. Синод като 

„духовни водачи на враговете“

 сред православното духовенство и ги обгражда с агенти и информатори. ДС разработва митрополит Паисий Врачански по ЛАР „Звън“; екзарх Стефан е обект на разработка „Облак“; досието на ловчанския митрополит Филарет е с псевдоним „Осъм“; търновският митрополит Софроний е наречен „Лъв“; пловдивският митрополит Кирил - „Топола “; русенският митрополит Михаил - „Смок“; варненският митрополит Йосиф - „Морски“; старозагорският митрополит Климент - „Топола“; сливенският митрополит Никодим - „Синчец“, а видинският митрополит Неофит и свещениците около него са следени от ДС по групова разработка „Монах“.

Към 1955 г. според ДС 150 души от православното духовенство са отявлени врагове, между които са висши духовници, професори от Духовната академия, свещеници, служители в Св. Синод и ведомствата му. 

„Наличната агентура е достатъчна и е в състояние да наблюдава контингента, но не може да осигури цялостното му и задълбочено разработване поради качествени недостатъци... Значителна част от агентурата не се ползва с достатъчно доверие сред обектите, вследствие на което донася за външните им проявления. Необходимо е да се придобие качествена агентура, способна да разработва подполието по тази линия“.

През 1956 г. ДС отбелязва усилване на вражеската дейност на БПЦ, разработва поредица от разложителни мероприятия и създава дрязги в църквата. 

На 18 май 1957 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение да се осигури пълно агентурно на­блюдение на духовенството[15]. Започва мощна антирелигиозна и атеистична пропаганда. В резултат от натиска на ДС през 1958 г. 116 свещеници бягат зад граница, други 116 са осъдени за подготовка за бягство и 84 свещеници са въдворени в ТВО и ДС отчита положителна промя­на в поведението на православното духовенство, но „висшето духовенство създава проблеми и стои на непроменени вражески позиции“. Общо по линия „Духовенство и секти“ през 1958 г. се водят 1158 опе­ративни дела с 1165 обекта, както и 24 контролни дела. Цялото ръковод­ство на БПЦ, католическата църква и сектите, по класификацията на ДС, са взети на отчет и се следят от 323 секретни сътрудници.

По оценка на ДС най-реакционен сред митрополитите е 

Софроний Търновски, митрополитите Неофит Видински и Паисий Врачански

 и техните заместници са непримирими врагове на властта, а духовен­ството не следва социалистическото развитие на страната, стои на реакци­онни позиции и води разюздана антиматериалистическа пропаганда. Според ДС слабото място на работата  е лип­сата на ценна агентура сред висшето православно духовенство. 

 Патриарх Кирил
През 1948 г. ДС решава да вербува агент от членовете на Св. Синод и се спира на митрополит Кирил. По това време той е обект на наблюдение по ОНД „Иван Рилски“. „Като кандидат агент, който ще обслужва обекта и притежаващ качествата годност, надеждност и възможност се спрях на лицето Пловдивски митрополит Кирил“ – така завършва рапортът за вербовка на оперативния работник № 368 от ДС с дата 9 март 1948 г. Разработен е план за вербовка чрез „комбинирания метод на постепенно увличане и метода на компрометиращите материали“.

Тактиката на ДС е той да бъде принуден да даде лоши сведения за своите колеги от Св. Синод и „след така събраните сведения от него, които за един митрополит имат най-голяма фактическа сила – морално-обществена угроза и дискредитиране пред негови колеги митрополити, същия ще бъде задържан секретно и заведен в ДДС, където ще се извърши самия акт на вербовката... След задържането ще му се обясни, че той вече активно е работил за ДС и донасял за своите колеги и остава само нещата да се оформят по установения от ДС ред. Ще бъде заплашен, че ако не се съгласи или ако не работи добре, материалите ще се изнесат в пресата и ще се представят пред Св. Синод“. Определени са дати за посещения на оперативния работник, както и псевдонимът „Балкански“ и е планиран арест на 10 май 1948 г., но митрополит Кирил отказва да даде писмени сведения за колегите си от Св. Синод. Направено му е предложение за вербовка, „но последния не е дал никакъв заангажирващ материал и бива изоставен“.

През 1950 г. срещу него в ДС е заведена активна разработка „Топола“. ДС планира компрометиране и вербуване на духовници от най-близкото му обкръжение, вербуване на лица от персонала на митрополията, проследяване, подслушване на телефона му и проверка на кореспонденцията, събиране на важни и компрометиращи материали.

На 3 януари 1951 г. митрополит Кирил е избран за наместник-председател на Св. Синод. ДС не установява никаква вражеска дейност и разработва втори план за действие - по-подробен и по-настъпателен[19]. Кръгът на вербуваните лица около митрополита е разширен, удължен е срокът на подслушване на телефона и проверка на кореспонденцията, започва трескаво търсене на компромати за негови близки приятели и колеги, под наблюдение са поставени почти всички обекти, които той често посещава. Обвинен е, че осигурява пари за подпомагане на семействата на убити и осъдени от народния съд. 

ДС ускорява разработката, защото до избора на патриарх на БПЦ остава малко време. В този период е направен опит да се компрометират някои от неговите близки приятели, търси се спешно информатор-квартирник в домовете, които посещава. Агентите „Минутин“ и „Огнянов“ имат задача да разкрият вражеските му замисли по ръководството на църквата и мероприятията на народната власт; агент „Трифонов“ е със задача да разкрие най-близките му връзки; агент „Божидар“ следи дали обектът не извършва вредителство в църковното стопанство „Орта-хан“ – Пловдив и т.н. ДС не намира компрометиращи материали, поради което разработката е прекратена, а митрополит Кирил е избран за патриарх на БПЦ на 8 май 1953 г. 

През 1960 г. е направено предложение от ДС до министъра на МВР, със съгласието на заместник-министъра Мирчо Спасов, да се извърши вербовка на патриарх Кирил от ръководител на МВР с мотива, че: „Органите на ДС са особено заинтересувани от оглавяване на ръководството на БПЦ, което би им дало възможност:

1. Да се следи пряко официалната и неофициалната дейност на църквата, внедряване на линията на лоялност на същата към народната власт и включване на духовенството за изпълнение на мероприятията на Партията и правителството.

2. Да се издигат на ръководни места в йерархията на църквата лоялно настроени към Партията и народната власт свещенослужители, наши агенти и доверителни връзки, чрез които да се води успешно нашата работа по вражеските и реакционни елементи в църквата и провежда линията на партията.

3. Да се създадат възможности за изпращане на агентура зад граница“. Резолюцията на министъра е: „Не! Необходимо е да се изясни принципния въпрос – кой ще оглавява и ръководи църквата?“.

Навлизането на тайните служби сред висшето духовенство на БПЦ става възможно, когато старите митрополити, един по един, напускат този свят и ДС се намесва успешно в изборите за митрополити и при назначаването на духовници на високи длъжности. В дейността си ДС ползва опита на КГБ и се ръководи от решенията на ЦК на БКП и подменя с агенти и информатори почти целия висш клир на БПЦ, като се ориентира и към ефективна „вербовка на нова качествена агентура сред младите религиозни кадри и сред младежите от Духовната семинария“.

 Екзарх Стефан
Веднага след избора на митрополит Стефан за Екзарх на БПЦ (21 януари 1945) Държавна сигурност започва да го следи, защото „установява“, че той е „изградил секретна организация по линия на църквата, в която включил почти всички архимандрити и епископи, със задача от една страна да провежда официална църковна дейност, а от друга неофициална такава за съпротива срещу властта... Организирал е през м. май 1946 г. многохиляден събор на Рилския манастир по повод 1000-годишнината от основаването му, на който са произнесени речи против атеизма, за борба против безбожието, а това означаваше борба срещу комунизма, защото той е носител на атеизма. Църквата се показваше като опора и надежда на враговете на народната власт“.

Държавна сигурност подозира Екзарха във „водене на реакционна политика и че е враг на СССР. Не демократизира църквата в духа на новото време и ... не допуска да се развие дейността на Комитета за контрол и реформи в БПЦ“. Така според ДС той „отбива първата прогресивна вълна в църквата“.

Разработката срещу Екзарх Стефан, с псевдоним „Облак“, е разкрита с мотива, че: „След избирането му за екзарх през 1945 г. той се обгражда с фашизирани елементи, като взима под свое покровителство всички подгонени от народната власт свещеници и калугери, които настанява на работа в София“.

След изселването му на 29 септември 1948 г. в с. Баня, Карловско, той живее във вилата на убития от народния съд бивш народен представител Велизар Багаров и е обграден от агенти и информатори, които следят всяка негова среща и изказване.

За деня на погребението му в Бачковския манастир на 18 май 1957 г. ОУ на МВР Пловдив изработва специален план, за изпълнението на който са изпратени агенти на ДС от Пловдив, Асеновград и София. Една от задачите им е да се доберат до мемоарите на екзарха.

Митрополит Борис
 Митрополит Борис (р. 1888 г. в с. Гявато, Ресенско) е един от най-активните и авторитетни митрополити на БПЦ, известен с високата си култура и широки международни контакти. След като завършва семинарията в Истанбул, завършва богословие в университета в Черновиц (1914), а през 1917 г. защитава докторска степен в същия университет. Архимандрит от 1922 г., протосингел на Софийската митрополия (1923-1924), ректор на Софийската духовна семинария (1926-1931). От 1930 г. е Стобийски епископ, а в периода 1931-1935 г. е главен секретар на Св. Синод. Канонично е утвърден за Неврокопски митрополит на 24 февруари 1935 г. 

От 1947 г. ДС следи всяка негова проява. Изпратени са телеграми до околийските структури на ДС с резолюция от министъра на МВР Антон Югов: „Документирайте изказванията на Владиката и архимандрита. Изпратете подробни сведения за тяхното държане. Постарайте се всяко да бъде освидетелствано“; „Изпратете препис от всички компрометиращи материали относно лицето митрополит Борис и протосингела Антоний. За в бъдеще изпращайте редовно сведения за движението му“.

ДС открива срещу митрополита контролно досие с псевдоним „Струга“ с мотив, че той е „изпечен фашист и презира прогресивното свещеничество“. 

През 1948 г. във в-к „Работническо дело“ е публикувана статия срещу него със заглавие „Един недостоен служител на Българската православна църква“ и той е обявен  за „враг №1“ на народната власт в Пиринския край, защото говори, че най-голямата беда ще дойде от Съветския съюз. Обръщението „Българи и българки“, което използва в словата си пред вярващите, е оценено от БКП като престъпление, защото така анатемосва денационализаторската кампания на комунистите в Пиринския край и нарича нейните активисти национални предатели. Разказва на миряните за сталинските репресии срещу духовенството и им вдъхва кураж. Забранява на свещениците от Неврокопската епархия да признаят новото ръководство на Свещеническия съюз, и така се провалят изборите на нови църковни настоятелства и опитът на ДС да вкара в тях верни на властта хора.

Митрополит Борис не позволява на свещениците да членуват в ОФ и да участват в мероприятията му, както и в бригадирското движение. Помага на семействата на 45 свещенослужители, осъдени като врагове на народа. Непримирим и категоричен е спрямо безбожните идеологии, поради което е наречен „съвестта на Българската църква“. 

На Димитровден през 1948 г., точно на рождения си ден, той освещава църква в с. Коларово, Благоевградско. След службата е застрелян от бившия свещеник Илия Стаменов, низвергнат от сан през 1942 г. заради кощунство спрямо св. причастие, криминални престъпления, лъжесвидетелство и пиянство. В младежките си години е четник на ВМРО и се прочува с рекета и побоищата над населението в Неврокопския край. Амнистиран е на 9 септември 1944 г. За убийството е осъден през 1949 г. на седем години затвор, от които излежава само три при лек режим. След освобождаването от затвора полудява.

През 1952 г. на мястото на митрополит Борис е избран митрополит Пимен, разработван от Държавна сигурност под кодовото име „Паразит“, а през 1950 г. е привлечен за сътрудник на „компроматна основа“, в началото с псевдоним „Патриарх“, а след това е наречен „Пирин“, като в същото време за „зашифровка“ му е открито отчетно-наблюдателно досие към ДС – Благоевград с кодовото име „Черния“.

Митрополит Неофит
До средата на 50-те години груповата разработка „Монах“ на ДС срещу Видинското духовенство се посочва в отчетите ѝ като най-значимата за цялата страна по отношение на православното ду­ховенство. „Оформени са лични досиета на обектите по разработката, а така също и общо досие и ще се изпратят на ДС София и ДС Враца, за водене на контролни разработки. Разработката е сложна и един агент не е достатъчен.“ Тя започва през 1949 г. по до­носи на агент „А-12“, свещеник, вербуван на основа на компромат“. От ДС са съзнавали ролята му като предател и цинично са му измислили псевдонима „А-12“, като Юда, дванадесетия апостол – предател на Исус.

ДС взема на прицел Видинското духовенство, защото „Свещениците са настроени зле към ОФ и народната власт и уронват престижа ѝ. С насмешка говорят за политиката на ОФ, за тях всички ми­нистри са разбойници и простаци, които скоро ще си отидат. Това се дължи на позицията на владиката Неофит и на секретаря на митрополи­ята и епископа“.

Единствено големият авторитет на митрополит Неофит е причина ДС да не посегне брутално върху свещениците и да се задоволи само с активен контрол и разработка, които продължават до смъртта на митрополита. Дори през 1959 г., когато той е надхвърлил 90-годишната си възраст, ДС – Видин разкрива срещу него ново наблюдателно дело, наречено „Муле“. Никой от новите властници, в т.ч. и ДС, не се съобразява с огромното материално и духовно наследство, което последователят на видинските митрополити Антим I и Кирил Видински завещава на своята епархия и на Българската православна църква, а гледа на него като на враг!

Митрополит Неофит полага основите на организираната църковно-просветна и благотворителна мисия на БПЦ. През 1914 г. учредява към Видинската митрополия фонд „Епархийска, църковна просвета и милосърдие“ и организацията „Православно добротворно просветно братство“, която помага на бедни, болни и нуждаещи се, настанява на работа безработни и поема издръжката на сиропиталището в града. По този модел след Първата световна война Св. Синод приема Правилник за уредба и ръководство на „Православни добротворни просветни братства в България“. 

Той закупува със свои средства блатиста местност край Видин, която дарява на града. Местността е отводнена, насипана, залесена и се превръща в красиво място за почивка, впоследствие известен парк „Владикина бахча“ (дн. парк „Белите брези“) с басейн, лятно кино и детски кътове. 

През 1922 г. учредява фонд „Епархийска духовна просвета“ с цел „да подпомага и подкрепя носителите и проповедниците на духовната просвета в епархиите“, като осигурява стипендии на бедни ученици и студенти  от епархията, които учат в духовни семинарии и Богословския факултет.

Създава фонд „Мавзолей-паметник Антим I“ „за увековечаване на делото и паметта на първия български Екзарх и да послужи на бъдещите поколения за възпитание в дух на родолюбие и зачитане на вярата“. На 16 септември 1934 г. мавзолеят е открит, а заедно с него е открит и Домът на християнската просвета и благотворителност при митрополията.

Митрополит Неофит учредява през 1933 г. „Вътрешна църковна мисия“ за християнска и църковна дейност. Поддържа безплатна трапезария за бедни ученици и сираци, подпомага сиропиталището и старопиталището във Видин. През 1935 г. учредява в памет на съпругата и сина си фонд „Желязка презвитера и син Желязко“ и дарява голяма сума за учредяване на фонда, приходите от който се отпускат на Женското благотворително дружество „Развитие“ за покупка на дрехи и обувки на бедните деца, както и за ремонт на детския дом във Видин.

През 1938 г. създава в Лом професионално училище за малолетни осиротели девойки и създава фонд в памет на покойния си син с цел построяване на сграда за детски дом. Видинската община предоставя мястото, а митрополит Неофит дарява средствата за построяването му и с помощта и на други видински дарители на 29 септември 1940 г. домът е открит и съществува до днес като образцова детска градина.

Учредява фонд „Видински митрополит Неофит“ и дарява на Св. Синод голяма сума за „подготовка на бедни, но способни юноши, възпитаници на духовните учебни заведения, за бъдещи пастири във Видинската епархия“. Към 1 януари 1948 г. фондът възлиза на 1 040 585 лв.

След 9 септември 1944 г. всички фондове, създадени от дядо Неофит, преустановяват дейността си, а средствата им са национализирани.

Митрополит Неофит ръководи Видинската епархия 57 години и умира на 103-годишна възраст през 1971 г. В деня на погребението му във Видин пристигат висши представители на БПЦ и на православното ду­ховенство от цяла Европа. Градският комитет на БКП – Видин и ДС организират мероприятие, за да попречат на видинските граждани да присъстват на траурното шествие и опелото в църковния храм „Св. Димитър“. Градът буквално е арестуван - всички работещи са задължени да се явят на работа в неделя; учени­ците са в училищата до 12 часа, след което са изведени в парковете извън града с автобуси и са прибрани след края на траурната церемония. Трасето на погребалното шествие е под охраната на секретни сътрудници и отрядници, които отклоняват хората по други маршрути. Дори смъртта на митрополит Неофит не успокоява ДС и БКП, които не до­пускат гражданите да засвидетелстват почитта си към духов­ния пастир на Видинската епархия. Митрополит Неофит е погребан в двора на Видинската света митрополия.

През 2017 г. ОЕБ „Шалом“ награди посмъртно митрополит Неофит с почетен знак „Шофар“, а Общинският съвет на Видин го удостои със званието „Почетен гражданин на Видин“.

 Митрополит Михаил
Митрополит Михаил (1884, Калофер – 1961, София) е Доростолски и Червенски митрополит от 1927 г. и наместник-председател на Св. Синод (1948–1949). След 9 септември 1944 г. е обявен от Държавна сигурност за фашист и ретрограден реакционер, враг на СССР, „важен фактор и въплъщение на най-черната реакция в църквата“[36]. Една от причините е, че след 9 септември 1944 г. учредява с лични средства таен фонд за подпомагане на семействата на убитите и попадналите в затвори и концлагери свещеници от епархията. 

За неговата благотворителна и съзидателна дейност в църквата проф. Стефан Цанков го нарича „душата на

християнската обществе­на благотворителност“. Построява в Русе три църкви – „Успение Богородично“, „Св. Петка“ и „Св. Архангел Михаил“, и още око­ло 50 църкви в епархията. До катедралния храм „Св. Троица“ изгражда представителен църковен салон (днес сграда на Русенската опера). Основава църковни сиропиталища, старопиталища, дневни приюти за деца, летни колонии, трапезарии и занимални. Увлича русенското гражданство за построяване на сграда за гръдноболни (1934), родилен дом и спортни площадки. Почетен председател е на българския Червен кръст, председател на Русенските клонове на Червения кръст (1927–1944), на Съюза за закрила на децата, на „Обществена подкрепа“ и на Комитета, който се грижи за недъгавите и просяците.

Митрополит Михаил е в основата на спасителната акция, която русенските граждани, начело с него, кмета на Русе инж. Кирил Старцев, фабрикантът Димитър Буров и Тонка Просеничкова – внучка на баба Тонка Обретенова, организират за спасяването от глад на евреите от кораба „Пенчо“. За този кораб и необикновеното му пътуване един от организаторите, Александър Цитрон, разказва: „Пенчо“ беше наистина космополитен кораб: построен от британци, закупен от италианци, с български флаг, с капитан руснак и екипаж от различни народности, който транспортира евреи от няколко европейски държави, които пътуват с групова виза за Парагвай по посока на земята на еврейския народ, която беше блокирана за влизане от британските войски“.