Александър Левченко*
Бившият руски президент Дмитрий Медведев заплашва да отвлече германския канцлер Ф. Мерц. Euronews съобщи, че заместник-ръководителят на руския Съвет за сигурност, отговаряйки на въпроси на руската информационна агенция ТАСС относно ситуацията с отвличането на венецуелския президент, е говорил за възможността за повторение на „специалната операция“ в други части на света, по-специално в Германия. Дмитрий Медведев заяви, че „отвличането на същия неонацист Ф. Мерц може да бъде прекрасен обрат в този карнавален сериал“. Германското правителство категорично отхвърли коментарите на Медведев.
„Ние категорично осъждаме подобни заплахи“, заяви заместник-говорител на правителството Себастиан Хиле в Берлин. Според него правителството не вижда причина да засилва мерките за сигурност за защита на канцлера заради тези коментари.
Изявлението на Медведев за евентуалното „отвличане“ на германския канцлер не е случайна емоционална забележка,
а умишлена политическа провокация
То е предназначено да нормализира в публичното пространство идеята за политическо насилие срещу лидерите на държавите от ЕС и НАТО. По този начин Кремъл тества границите на допустимото и се опитва да намали чувствителността на Запада към директни заплахи. Целта на руското ръководство е да сплашва, деморализира и създава атмосфера на постоянна опасност. Реториката на Медведев е форма на психологически натиск върху ръководството на Германия и други страни от ЕС, които подкрепят Украйна. Заплахите са персонализирани, което ги отличава от абстрактната антизападна пропаганда и прави сигнала по-тревожен. Кремъл се опитва да накара европейските лидери да се замислят
за личните рискове от политическите си решения
относно подкрепата за Украйна.
Бившият руски президент отдавна привлича вниманието с радикалните си изявления. Той остава част от висшето руско военно-политическо ръководство. Ето защо думите му не могат да се считат за частно мнение. Медведев действа като глас, който изразява това, което Кремъл не винаги е готов да каже официално. Изявленията на Медведев имат ясно изразена вътрешнополитическа функция – мобилизиране и
радикализиране на руската аудитория
Чрез обиди към „неонацистите“ и легитимиране на насилието Кремъл се опитва да поддържа атмосфера на истерия и да оправдае конфронтация със Запада. Подобни изявления изместват фокуса на вниманието от вътрешните проблеми на Руската федерация към въображаема външна заплаха. Всъщност Медведев е инструмент за стратегическа дезинформация и ескалация. Ф. Мерц стана мишена за сплашване предимно заради активната си подкрепа за Украйна. Той не само се застъпваше за използването на замразени руски активи за финансиране на украински заеми, но и последователно призоваваше за увеличаване на военната помощ за Киев и укрепване на отбранителните способности на Европа. Мерц публично подчерта необходимостта от дългосрочна стратегия за подкрепа на Украйна, включително доставка на съвременни оръжия и гаранции за сигурност. Берлин публично осъди заплахите, но отказа да драматизира прекалено, за да не се създаде усещане за ефективност на руския натиск.
Влиятелното издание Bloomberg получи достъп до документ от германското Министерство на отбраната, според който Германия смята, че Руската федерация ще увеличи тайните атаки срещу ключова инфраструктура в страната като част от хибридна война, която официален Берлин разглежда като възможен
пролог към по-голям конфликт
Същевременно Германия очаква Русия да се насочи, на първо място, към енергийната и отбранителната инфраструктура на страната, тъй като Германия се позиционира като основен стълб на Северноатлантическия алианс в Европа. Като цяло германското Министерство на отбраната счита Руската федерация за „най-голямата и най-непосредствена заплаха за сигурността на Германия“ и също така смята, че хибридните мерки са именно инструментът, който Русия широко използва в политиката си за сигурност и борбата срещу „колективния Запад“.
Формулировката в документа на германското Министерство на отбраната, с който журналисти на Bloomberg са се запознали, далеч надхвърля предишните препоръки на министерството на отбраната и съвпада със сравнително скорошно предупреждение от новия ръководител на германската агенция за външно разузнаване BND Мартин Йегер, който заяви пред Бундестага през октомври 2025 г., че Русия е решена да изпита европейските граници и може да превърне конфронтацията
в „гореща конфронтация“ по всяко време
В документа се отбелязва още, че „дори ако войната на Русия срещу Украйна продължи без промяна, се очаква Москва да развие своите военни способности и стратегически възможности за водене на мащабна война срещу НАТО най-късно до 2029 г.“. Същевременно се уточнява, че Руската федерация ще се опита да ограничи всеки потенциален конфликт със Запада до европейския регион, тоест да избегне пряка военна конфронтация със Съединените щати.
Същевременно германското Министерство на отбраната прогнозира, че Русия ще направи всичко възможно, за да предотврати или поне да възпрепятства разполагането на сили на НАТО на източния фланг на Алианса с цел възпиране и, ако е необходимо, отбрана. В крайна сметка, германското министерство на отбраната заключи, че Руската федерация
умишлено атакува и проучва евентуални слаби звена
в сътрудничеството между различните нива на германското правителство чрез хибридни мерки, насочени към обезпокояване на германските граждани. Както се посочва в документа, „целта е да се предотврати ранното откриване на руски хибридни мерки, техният действителен мащаб и въздействие, както и да се забави и парализира вземането на решения и възможностите за реагиране на германското правителство от различни отговорни структури на федерално, провинциално и местно ниво“.
*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)


Коментари (0)