16 Февруари, 2025

 Методи Андреев:  Румен Петков е никой, придава си важност, но опасни  са т. н. десни партии,  които мълчат по темата за досиетата

 Методи Андреев:  Румен Петков е никой, придава си важност, но опасни  са т. н. десни партии,  които мълчат по темата за досиетата

Методи Андреев, снимка: БГНЕС

Има политически сили, които искат закриването на Комисията по досиетата, защото е опасна за задкулисието и мафиотизирания елит

Трябва да се създаде Институт за националната памет

Необходим ни е закон за лустрация срещу корупцията, казва пред Faktor.bg първият  шеф на Комисията по досиетата

Интервю на Мая Георгиева

-  Г-н Андреев, вие сте шеф на първата комисия по досиетата, която заработи след падането на комунизма, изненадан ли сте от напористите амбиции на путиниста Румен Петков, лидер на АБВ, действащата сега Комисия по досиетата да бъде закрита?

- В случая има един парадокс – по тази важна тема се изказва лице, което като министър на МВР си позволи нерегламентирано да размахва по студиата досиета и да уличава хора в съпричастност с ДС, без да има тези правомощия. Става дума за досието на един покоен журналист, който критикуваше работата на Петков като министър. Настоящият лидер на АБВ се възползва от служебното си положение и оповести агентурната му принадлежност. Всъщност така Петков демонстрира, че чрез досиетата могат да се държат хората в подчинение и зависимости. След този скандален случай започна остър дебат по темата. Отделно в страната идваха представители от Европейския парламент, които препоръчваха, че трябва да има Закон за досиетата и настояваха да се върне отменения по времето на Симеон Сакскобургготски закон, по който работеше комисията, на която аз бях председател. Първият закон беше приет по времето на Иван Костов и гласуван от депутатите на ОДС. По ирония на съдбата се  случи така, че Татяна Дончева, тогава народен представител от БСП, беше един от най-големите противници на този закон, но в 40-то Народно събрание, след указанията на ЕС се превърна в един от най-големите му защитници. Така се стигна и до създаването на действащата и в момента Комисия по досиетата.

- Има ли Петков необходимото влияние в настоящата управленска коалиция, за да се стигне до решение на парламента за закриване на Комисията?

- Никакво влияние няма, той е никой в тази коалиция, но си придава важност, говори по студиата и внушава, че е значим. Мога да ви кажа, че дори по времето на управлението на ГЕРБ с Реформаторския блок партията на Петков АБВ имаше отделно споразумение с Борисов, но и тогава той е нямал влияние и авторитет. Пак казвам -  с подобни изявления просто си придава важност. А и той говори за тотално закриване на комисията, защото й е изтекъл мандатът.

В случая проблемът е друг. В парламентарните среди има голяма индиферентност по отношение на темата за досиетата и близкото минало. Това дава хранителна среда на определени политически сили да искат закриването на тази комисия, защото е опасна за задкулисието. Надигат глас да се прекрати дейността й по осветяване на лица, свързани с репресивните структури на бившия комунистически режим. Нима имате  съмнение, че партии като „Възраждане“, ИТН, БСП, ДПС на Доган не могат да се съюзят и да настояват за премахване на комисията, или закриването й. Могат при определени условия лесно да  спазарят тези си намерения за нещо друго с ГЕРБ, които също не се гнусят много от хора с десарско минало. Притеснително е, че в тази ситуация мълчат претендиращите за демократични и десни партии. Няма реакция нито от ПП, нито от ДБ, нито от СДС и „Синя България“ срещу наглите намерения на Румен Петков. Но по-лошото е, че те нямат и визия какво трябва да се случи със сегашната комисия.

- Каква според вас трябва да  бъде  бъдещето на тази институция?

- Бъдещето й трябва да се реши на най-високо държавно ниво. Трябва ясно да се каже, че за 17 години тази Комисия свърши изключително полезна и важна за демокрацията работа. Създадоха една много модерна архивна база в Банкя. Дори мисля, че е един от най-модерните и добре структурирани архиви в страните от бившия соц  лагер. Всяка година Комисията оповестява стотици нови лица за принадлежност към ДС и военното разузнаване. През читалнята им минават също стотици граждани и  изследователи. За това трябва да се мисли как тази Комисия да продължи своята работа.

- Обсъждани са идеи фондът на ДС да мине към Агенция „Архиви“.

- Това е лош вариант, не трябва да се допуска. Има опасност много важни документи да изчезнат и така бъдещите поколения да нямат представа каква репресивна машина е действала по времето на комунизма. Пътят е създаване на Институт за националната памет, с две  големи дирекции. Едната ще поеме архива на  репресивните служби и ще продължи да прави проверки на определени лица, както и да обслужва граждани. А другата дирекция, примерно, да  бъде Държавен архивен фонд. Тя трябва да събира документите от държавните институции, но и нейните представители да имат експертното задължение да следят кога дадени документи се декласифицират и ако са важни и ценни за националната памет, веднага да се прибират във фонда, а не да се унищожават по мнението на някой чиновник. Така ще се спре възможността да се унищожават безразборно важни документи, особено от специалните служби, МВР, армията, президентството, МС, Външно министерство и други. Но този процес трябва да се случва законодателно. Сега документите в държавните структури се унищожават по Закона за класифицираната информация. Ако аз сложа на даден документ гриф „строго секретно“, само аз мога да отменя този гриф и да реша дали да остане за поколенията. Така ще се гарантира опазването, а не разграбването на документите.

Трябва да  се напише модерен закон за националната памет, но  и да се избере от парламента авторитетно лице, което да оглави този нов институт и то да  бъде пазител на националната памет и историята.

- Как е уреден този проблем в другите държави?

- Повечето бивши соц страни създадоха именно такива институти за националната памет. Да не забравяме, че тази дейност трябва да бъде подчинена на така наречените Йоханесбургски принципи, които изискват общественият интерес да надделяха над лични и групови интереси, които целят важни документи и решения да бъдат укрити и впоследствие унищожени. Ами спомнете си, че само преди няколко седмици служебното правителство на Главчев искаше да се наложи така наречената вечна тайна. И само експертната намеса на адвокат Кашъмов осуети тези подли намерения на властта. Но имаме и добри примери – само преди ден администрацията на Тръмп обяви, че разсекретява делата за убийствата на Джон и Робърт Кенеди, на Мартин Лутър Кинг. Въпросът е, че  те грижливо са пазени, а сега са отворени за обществото и изследователите.

- Трябва ли при новият закон да се предвиди разширяване на обхвата на лица,  които да бъдат проверявани за съпричастност към репресивните тоталитарни структури?

- Задължително. Обсегът на проверяваните лица трябва да се сведе до най-ниски нива на ръководители в държавната администрация. Според мен задължително трябва да отпадне изискването само заинтересовани лица да получават достъп до архивите. Да приемем германския опит – всеки гражданин да има свободен достъп до тези документи. Освен това трябва да се промени и разпоредбата, че починали лица не се обявяват. Поне изследователите трябва да имат достъп до техните досиета, ако  тези хора са заемали важни постове. Но всичко това опира до активността на депутатите. Например, по времето на Реформаторския блок депутатът Петър Славов инициира с Групата за натиск и бе приета поправка в закона магистрати да декларират свързаност и участие в тайни общества - например дали са членове на масонски ложи.

- Основателни ли са опасенията, че сега действащият закон за досиетата има лустрационен характер?

- В никакъв случай не са основателни.  Този закон действа само в морален аспект и то ако решиш да спазваш моралните норми. Основната му полза, като изключим изследователската за историята, е, че осветявайки агентите на ДС,  се дава възможност на гражданите да правят информиран избор за дадено лице, което иска да бъде фактор в обществото. Но, ако имат воля народните представители наистина могат да променят така закона, че освен проверка за ДС принадлежност, да се проверява лицето и за корупционни зависимости. Най-общо  казано – лустрация срещу корупция.  Ако си корумпиран - не можеш да заемаш държавен пост, да участва в държавни поръчки и т.н.  Но при този политически елит това не може да се случи.

 

 

Сподели:
Проф. Пламен Павлов: Скандално и исторически невярно е патриархът да оправдава жертвите на Народния съд със Септемврийското въстание

Проф. Пламен Павлов: Скандално и исторически невярно е патриархът да оправдава жертвите на Народния съд със Септемврийското въстание

Говоренето на предстоятеля на БПЦ показва, че несъмнено декомунизацията в България не е завършила и нейните отровни пипала стигат и до самите  върхове на Църквата

Доц. Михаил Груев: Народният съд е режисиран от Москва, целта е да внуши, че „насилието ще бъде акушерката на новото общество“

Доц. Михаил Груев: Народният съд е режисиран от Москва, целта е да внуши, че „насилието ще бъде акушерката на новото общество“

Така е разчистен политическият терен за следващите стъпки на Комунистическата партия по установяването на една открита диктатура

Нова кремълска версия – Русия започнала война срещу Украйна, защото България влязла в НАТО!

Нова кремълска версия – Русия започнала война срещу Украйна, защото България влязла в НАТО!

Условията, които Русия поставя на Запада не са се променили – капитулация на Украйна и изтегляне на НАТО от Източна Европа