Васил Василев

„Групата за натиск няма аналог в българските парламенти. Заедно с Мартин Димитров и Петър Славов бяхме първите подобни народни представители, тъй като заявените предварителни политики не дадоха ярко реформаторска енергия в предишното управление. Ние се мъчихме с нашите законодателни действия от гражданската квота на ГЕРБ и на „Реформаторския блок” да коригираме реални десни политики, които да се изпълняват”. Това заяви пред Faktor.bg Методи Андреев, който беше депутат от гражданската квота на ПП ГЕРБ.

„Ние имахме три основни направления в Народното събрание и достигнахме до частични успехи. Една от посоките ни беше да се приеме антикомунистическо законодателство, което да е и срещу Държавна сигурност. Лустрацията на бивши агенти от комунистическите служби беше изключително важна за нас. Предложихме и закони срещу монополите и корупцията. С Мартин Димитров и Петър Славов представихме това, което свършихме, както и онова, което не успяхме в парламента. Ние се наредихме сред първите в пленарната зала с най-много зададени въпроси към това управление. Броят на питанията ни е като цяло доста по-голям от тези, които са поставили колегите ни от ГЕРБ и от БСП към Министерския съвет. В областта на антикомунистическото законодателство ние постигнахме частичен успех за давността на престъпленията по времето на комунизма. В рамките на този парламент и в Наказателния кодекс ние предложихме да няма давност за престъпленията на тоталитарния режим. За съжаление, главният прокурор, който е бивш член на БКП, внесе в Конституционния съд искане това да отпадне. Според него, поправката в закона беше против Конституцията. Конституционният съд, който се председателства от Борис Велчев, внук на член от политбюро на БКП, отсече, че поправката ни е противоконституционна. В същия състав има още бивши членове на "столетницата", и просто нямаше как да привлекат като обвиняеми себе си, както и своите роднини”, коментира Андреев.

„Тези позиции се компрометираха. Ако правото е наука, то би трябвало в българското право да не се правят компромиси по отношение на престъпленията на тоталитарните режими и да падне всякаква давност. В Румъния не бяха приети обжалванията на Александру Вишинеску на 90 години, който от 1956 г. е бил ръководител на най-зловещите затвори. Той беше осъден през 2016 г. на 20 г., въпреки възрастта му, за причинени телесни увреждания над затворниците. Друг важен закон, който предложихме, беше изучаването на комунизма в учебниците по история. В тази петиция, на която бяхме инициатори, се подписаха колеги в парламента, сред които имаше и хора от различните групи. В тях бяха и съгласни от независимите, както и от ДПС. Всички европейски народни представители, с изключение на Бареков и на ПЕС, застанаха зад нас. Дори президентът Росен Плевнелиев заяви, че иска петицията да мине под неговия патронаж. Сякаш обаче от правителството не забелязаха тази петиция. Самата вицепремиерка Меглена Кунева, която бе и министър на образованието, каза, че има роднини, които са измъчвани от комунистите. Но тя не се подписа за това, престъпният режим да се изучава в училищата”, каза още бившият председател на Комисията по досиетата.

„Особено важна е втората точка от нашите действия, или т. нар. лустрационни законови промени. Ние разширихме много публичните длъжности, които не трябва да се заемат от агенти на Държавна сигурност и хора, които са били в разузнаването на българската народна армия. Ние казахме, че всички лица, които ще получават класифицирана информация, трябва да бъдат проверяване за принадлежност към комунистическите служби. Тримата депутати обърнахме логиката на закона. Досега проверките за лустрацията се правеха само за хора, които заемаха публична длъжност, описана в закона. Сега всички кандидати, още преди да са заели висок пост, ще бъдат осветлени от Комисията по досиетата, за да не допускаме да не заемат бивши служители на ДС отговорни държавни длъжности. Т.е., ние успяхме да превърнем Комисията по досиетата в една от най-авторитетните в страната, която да изпълнява лустрационния закон”, заяви Андреев.

„Третият компонент от нашата работа беше антимонополното законодателство. Ние бяхме камъче в обувката на управлението, когато ставаше въпрос за КТБ и фалита на банката. Ние предизвикахме с Мартин Димитров и Петър Славов реакция от страна на управляващите. Нашите въпроси бяха по отношение на синдиците и да се намери фирма, която да търси парите на хората. Въпреки всичко, се направи само доклад за извършените злоупотреби, но отново бе по наша инициатива. Успяхме да се намесим по отношение на политиката и монополите с горивата, както и на малките и средните производители на алкохол. С Валери Симеонов дори успяхме да обединим усилия и действаше изцяло с групата за натиск. С още няколко депутати от ГЕРБ успяхме да променим положението. Наше предложение беше и да не се рекетират чрез данък "бизнес" хората. Имахме много предложения към дребния и средния бизнес. Успяхме да разобличим и хибридните атаки на Путин и на кремълските ръководители. Задавахме тримата най-сериозните въпроси за хибридната война на Русия в България. Ние поставихме и въпроса за „Нощните вълци” на Путин. Това всичко нанесе тежка обида на националното ни достойнство. Путин заплаши нашия национален суверенитет. Ние успяхме да приковем вниманието на управляващите върху тези национални проблеми”, каза още Андреев.

„Найден Зеленогорски имаше предложение да се направи с държавни пари – 2 млн. лв. от бюджета, мемориал на остров Персин в Белене за жертвите на комунистите. Тогава искрено казах, че от гласуването в парламента ще си проличи, колко са демократите в този парламент, на които в мозъците им имаше петолъчки. За съжаление, от ГЕРБ само 3-4 души ни подкрепиха. Сега в последния момент от бившото правителство подариха земята, която искат да застроят от фондацията по този въпрос. Този мемориал обаче не струва 20 000 лв., а 2 млн. лв. Колегите ми показаха демагогия. Аз не можах да стана друг човек”, каза още Методи Андреев.