Общественото мнение в Русия, дълбоко е поразено от стокхолмския синдром 

Страната е докарана до практически неизбежен разпад, казва един от най-яростните критици на режима в Кремъл


Интервю на Сергей Медведев, радио „Свобода“

- Предполагали ли сте някога такова развитие на събитията и такава бърза, моментална, съкрушителна фашизация на руското общество?

- Преди 24 февруари неведнъж съм казвал, че след ултиматума, който Путин постави на западните страни, той няма как да излезе от ситуацията без война. Истината обаче е, че и на мен не ми се вярваше и бях в абсолютен шок, когато започна войната. 
Що се отнася до руското обществено мнение, то там нещата бяха много по-предвидими. Аз разбирах къде отиват нещата и по какъв начин ще се развие общественото мнение в Русия, дълбоко поразено от стокхолмския синдром. 
Хората се страхуват да предприемат нещо, което ще заплаши техния живот, семействата им. Тези хора се опитват да убедят сами себе си, че те не са подлеци. 

- Наблюдаваме нещо много странно – нормализация на войната във възприятията на елита, във възприятията на населението, от гледна точка на Запада. Значи ли това, че войната ще продължи дълго, вероятно, повече от една година?

- Това, което прави Запада, за да не загуби Украйна войната не е достатъчно. Затова не мисля, че войната буквално ще продължи дълго. Ние ще видим много бърза загуба от страна на Украйна, в най-добрия случай много бързи преговори за разграничителна линия и след това „гореща разграничителна линия“. 
В най-лошия случай след месец-два ще станем свидетели на битка за Киев, превземане на Киев и монтиране там на някакъв марионетен режим. 
Разговорите за това, че Западът доставя на Украйна толкова оръжия, че тя ще успее даже да си върне Крим и даже да излезе на територията на РФ – всичко това е нереалистично. Реалната ситуация е съвсем различна.  
Руските войски разполагат с артилерия (а тя в момента е ключов фактор) приблизително 20 пъти повече отколкото украинските, а във въоръженията, по данни на британското разузнаване, разликата е 40 пъти. Аз даже не говоря за авиацията, с каквато Украйна почти не разполага или, в най-добрия случай, е незначителна спрямо това, с което разполага Русия.

- Според Вас, това война лично на Путин ли е или на цялата руска управляваща класа, или изобщо на цяла Русия срещу Украйна?

- Без каквото и да било съмнение решението за войната е взето лично от Путин. 
Сега Путин и неговият пропаганден апарат полагат сериозни усилия да направят тази война във война на целия руски народ. Засега не им се получава съвсем, затова и той се страхува да обяви мобилизация. 
Макар че е възможна и мобилизация, и доброволци даже ще се намерят няколкостотин хиляди, но той не може да разбере как ще реагира руското общество на стотици хиляди убити. 
Това неразбиране на какво е съгласно и какво не е съгласно да изтърпи руското общество е сериозен сдържащ фактор.
Що се отнася до елита, то по-голямата му част не би искала да се случи това, за тях войната е проблем без никаква сериозна печалба. Но ако спечели другата страна, за тях това ще представлява голяма опасност. 
Именно затова някои от тях са готови да се обявят против войната, но да кажат, че Путин е военно-престъпник – това ги заплашва да загубят голяма част от състоянието си – и затова не са готови да стигнат дотам.

- Знам, че сте общували лично с Путин, наблюдавали сте го дълги години. Според Вас, той безумен ли е или е бил рационален, когато е взел това решение, а и по-нататък – поведението му след обявяването на войната?

- Човек, който през XXI век започва война в центъра на Европа, едва ли е в нормално душевно състояние. Разбира се, в него има рационализъм. 
Той за четвърти път откакто е президент решава електорални проблеми с помощта на война – за него това е "modus operandi". 
Дали това решение е мотивирано в определена степен от емоционално-параноидални явления в неговата глава? 
Да, без всякакво съмнение. 
Ако не беше така, нямаше да говори непрекъснато за това коя ракета за колко време ще долети от една до друга точка. Нали разбирате, че нито за него лично, нито за който и да било от руснаците има някакво значение дали ракетата ще лети 7 или 27 минути, за това време не можеш да стигнеш до бункера, защото тези бункери всъщност и ги няма. 
Това доказва, че емоционалният елемент по някои въпроси надделява над прагматичния и той даже не се замисля как изглежда това.

- Колко дълго са се готвили за тази война? Вече има много свидетелства, че са чели твърде много „Третата империя“ на Михаил Юриев. Знаци, предупреждения е имало още от 2006-2007 година. Как изобщо виждате бъдещето на Русия, какви са възможните изходи от този гамбит, в който всички сме попаднали?

- Това, което сега е важно и ще бъде осъзнато в близките година и половина-две е, че федералните органи на властта са напълно опорочени.
Тези органи, цялата тази свръх централизирана Русия събира от всички руски региони приблизително 60% от данъците, а след това частично ги разпределя обратно, като по този начин си купува лоялността им.
Всичко това беше възможно да продължава само при наличието на външен враг. Именно заради това такава агресивна външна политика е перманентно присъща на свръх централизираната руска държава.
Скоро руските регионални елити ще осъзнаят, че тях не просто ги грабят и унижават за сметка на собствените им пари, а освен това са ги въвлекли в една абсолютно безумна военна авантюра, която нанася огромни щети не само на благосъстоянието на техните региони, на и на личното им благосъстояние, на личните им перспективи.
Когато това бъде осъзнато, разпадът на Русия ще бъде само въпрос на време.
Путин докара Русия до практически неизбежен разпад.
 Разбира се, такъв разпад би бил крайно неприятен за целия свят (аз дори не говоря за самите руснаци), просто защото административните граници, които в един момент ще се превърнат в държавни, при наличието на пет до седем субекта с ядрено оръжие – това е гарантирана война между ядрени субекти.
Това не е нужно на никого. 

(Със съкращения)
Превод: Faktor.bg