Михаил Найденов 

Операцията за залавянето на веницуелския диктатор Николас Мадуро беше брилянтно изпълнение на стратегически вярно и навременно решение на американската администрация.

Аргументите за формалното спазване на международното право са стратегически необосновани и лишени от реализъм.

За да има оторизираща резолюция на Съвета за сигурност на ООН

е необходимо да бъде получено съгласието на Руската федерация, която е сериен нарушител на международното право, незаконно анексира Крим, осъществява нелегитимна военна агресия против Украйна и нейните въоръжени сили извършват военни престъпления. В този смисъл, да настояваш за резолюция на Съвета за сигурност значи си или симпатизант на Путин и Мадуро, или си стратегически необразован теоретик.
Нека си спомним и случая с Косово през 1999 г. Тогава също липсваше предварителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, в който право на вето имат Русия и Китай, но НАТО осъществи хуманитарна интервенция, за да спре етническото прочистване в Косово, извършвано по заповед на югославския диктатор и военнопрестъпник Слободан Милошевич.

Стратегията, оперативните и тактическите действия на САЩ във Венецуела бяха едно цяло и се реализираха отлично, което донесе и впечатляващия успех. Важното е сега върху него да се надгражда, което значи

постигането на свобода и демокрация за народа на Венецуела

както и освобождаване на страната от руското и китайското влияние. След свалянето на Башар Асад и прогонването му от Сирия в края на 2024 г. Русия изгуби още един съюзник и опора за проектиране на сила и регионално влияние.

Тази операция като за начало ще има отражение върху баланса на силите в Западното полукълбо в полза на САЩ. Именно този регион е приоритет номер едно в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ.

Що се отнася до Европа

в документа, за наше съжаление, континентът е поставен едва на трето място - след Северна и Южна Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион. Колкото по-сигурни са САЩ в собствения си регион, което означава силно редуциране на китайското и руското влияние там, толкова повече ресурси ще имат за сигурността в Европа, в интерес на трансатлантическата сигурност. Същевременно, започналият процес на ребалансиране на трансатлантическите отношения с идването на власт на втората администрация на Доналд Тръмп, което значи европейските съюзници в НАТО да поемат своя справедлив дял в колективната отбрана, доведе до неочаквани положителни развития по отношение на сигурността на Европа. Съюзниците в НАТО поеха на срещата на високо равнище на Алианса в Хага през 2025 г. ангажимент за увеличаване на разходите за отбрана на 5% от БВП до 2035 г., което дава добра основа за изграждане и развитие на необходимите отбранителни способности. Освен това беше даден старт и на безпрецедентен по мащабите си план ReArm Europe/Readiness 2030 и на инструмента SAFE, по който се осигуряват изгодни заеми за превъоръжаване до 150 милиарда евро. Трудно е да си представим този план да беше толкова спешно иницииран в ЕС, ако вместо Доналд Тръмп за президент беше избрана Камала Харис. Като член на НАТО и ЕС България има директна полза от тези динамични развития по отношение на превъоръжаването в Европа. Не само що се отнася до необходимостта от ускорена модернизация на българските въоръжени сили, но и за развитието на българската отбранителна индустрия.

Занапред можем да очакваме още действия на Вашингтон в Латинска Америка (не е задължително да са военни), които да укрепват позициите им в региона (приоритет номер едно в новата им стратигия за национална сигурност). Същевременно европейските страни от НАТО трябва решително да продължат по пътя на интензивното изграждане на критично необходими отбранителни способности, с които да бъде заздравен европейския стълб на Алианса и оттам да бъдат подсилени неговото единство и ангажимента на САЩ към колективната отбрана.

Видно е, че новата американска стратегия вече се изпълнява активно от администрацията. Сега е ред на Европа да работи за реализиране на Стратегическия компас и за осъществяването на плана ReArm Europe, което ще подкрепи и изпълнението на Стратегическата концепция на НАТО.