„Опитът на човечеството показва досега, че коронавирусните пандемии са продължавали максимално две години. Тази ни порази даже за малко повече, но повечето учени прогнозират, че през следващото лято вече започва естествено самоограничаване на този вирус в световен мащаб. Така че няма да живеем завинаги с ваксините.“ Това мнение изрази пред БНР проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология на БАН.
„Надявам се, че той ще се превърне в един обикновен сезонен вирус. В Европа всяка зима циркулират около 50 коронавируса, различни. Може би и причинителят на Covid-19 ще се присъедини към тях и вече така добре ще го познаваме, че няма да може да ни създава големи проблеми“, коментира Петрова.
В страната има достатъчно ваксини, за да стига до поставяне на такива с изтекъл срок на годност, поясни специалистът по повод появилите се информации за възможно удължаване на срока на годност на част от партидите.
„Няма защо да се прави компромис и да се поставят ваксини с изтекъл срок. И като всеки лекарствен препарат с изтекъл срок на годност, те трябва да се изхвърлят.“
Проф. Чорбанов днес представя прототипа на българската ваксина на световен конгрес по ваксинология. Като научен проект сме стигнали до разработването на прототип, уточни проф. Пенка Петрова.
За ваксина, която да може да се прилага, не можем да говорим на този етап, категорична е тя.
Проф. Петрова опроверга медийни твърдения, че започват опити върху хора. На този етап говорим за научен продукт, подчерта тя. По думите й се е създала „илюзия, че имаме флакон, който вече да се предлага на пазара“ и определи това като „недоразумение, създадено от медиите“.
„Опити с фаза 1, 2 и 3 изобщо не можем да направим в рамките на един научен проект, тъй като това изисква милиарди финансиране.“
Според проф. Петрова е било създадено „свръхочакване в обществото, че ще можем без финансиране да извадим на пазара ваксина“. Тя уточни, че става въпрос за една „иновативна, интересна идея“.
Първият проект по ваксината - с Институт „Пастьор“, е приключил. Той е бил на стойност 70 хиляди евро. По втория проект - с Фонд „Научни изследвания“, идват 250 хиляди лева, но средствата се поделят с партньори – Медицинския университет в София и Химическия факултет на СУ.
„За да направим експериментите с лабораторни животни в статистически достоверен план и за да продължим напред, ще трябва да търсим допълнително финансиране“, поясни Пенка Петрова.
„Нашата държава не се ангажира до момента с финансиране на доразработването за следващите фази. Ние можем просто да вървим към патентоване. Аз бих посъветвала колегите да запазят патентно идеята си, за да може българската държава да печели, ако някоя чужда фирма закупи патентна в бъдеще.“
Според проф. Петрова стоят три въпроса – доколко ваксината е ефективна, доколко е безопасна и колко изгодно е нейното производство в голям мащаб. Трябва голяма фармацевтична фирма да се ангажира с нас, за да проведем изследвания и да отговорим на тези три въпроса, допълни тя.
Нашата ваксина може да бъде готова за следващи коронавирусни инфекции, обобщи проф. Петрова.
Още от Чичо доктор
Доц. Андрей Андреев: Присаждането на роговица спасява пациентите от слепота
У нас се правят около 150 и 200 трансплантации годишно, но има нужда от много повече
Американци извършиха първата роботизирана трансплантация на бели дробове
Американски хирурзи за първи път извършиха напълно роботизирана двойна белодробна трансплантация на 57-годишна пациентка, страдаща от хронична обструктивна белодробна болест. Това съобщиха от пресслужбата на Медицинския център на Нюйоркския университет (NYU Langone Health).
Пол Маккартни сподели тайната на дългия и здравословен живот
Музиката се споменава като една от средствата за облекчаване на симптомите при хора, страдащи от деменция