23 Ноември, 2024

Министър Минеков загрижен за Александровската гробница, обмислят затварянето й за посетители

Министър Минеков загрижен за  Александровската гробница, обмислят затварянето й за посетители

Уникалният паметник на културата се нуждае от консервация и климатична инсталация

Необходимо е опазването на това уникално българско съкровище - Александровската гробница, да продължи, без да се пестят средства. Трябва да продължи реставрацията й и да бъде осигурена климатична инсталация, която да действа непрекъснато. 

Това заяви служебният министър на културата проф. Велислав Минеков при инспекцията на прочутия некропол със стенописи край едноименното хасковско село. Той бе заедно със заместника си доц. д-р Пламен Славов и експерта проф. Валентин Тодоров.

Тримата направиха цялостен оглед на оригинала на гробницата. Тука е използвана най-старата в света технология за стенопис - т.нар. енкаустика, припомни Минеков. Той подчерта, че са необходими средства, усилия и специалисти, и изрази тревога от дългогодишното неглижиране на състоянието на културно-историческата ценност.

Проф. Валентин Тодоров отбеляза, че за 20 години почти нищо не е направено, освен залепването и инжектирането с хидравлична вар на паднали части от мазилката - технология, прилагана за първи път у нас.

Специалистът препоръча гробницата да се консервира в автентичните условия, при които е достигнала до нас през вековете, като състоянието й във вътрешността да се контролира дистанционно и само експерти да имат достъп до нея с цел изучаването й. Това, по думите му, няма да струва прекалено скъпо.

  
Сподели:

Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия

Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов

HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)

Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота

Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия

Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.