С тежки критики посрещна Министерството на финансите законодателната гордост на “Обединени патриоти” – проекта на Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност, по-известен като закона за личния фалит. За него коалиционните партньори на ГЕРБ заговориха още в средата на тази година и тогава депутатите на Бойко Борисов оставиха впечатлението, че ще го подкрепят, когато бъде внесен в Народното събрание, съобщава "Сега".
Проектозаконът, внесен в края на октомври, предвижда защита да може да получи физическо лице, което е “изпаднало в неплатежоспособност и е в неизпълнение на свои парични задължения или парични задължения на трети лица, които са обезпечени от него и то отговаря солидарно с тях”. Неплатежоспособността е налице, когато длъжникът не може да разплати в продължение на минимум 3 месеца свои парични задължения, чиято обща стойност е с размера на поне 5 минимални работни заплати. На закона може да разчита и длъжник с общ размер на задълженията до 200 000 лв., който е предоставил за удовлетворяване на кредиторите си цялото свое имущество и доходите си за 5 години напред – освен несеквестируемите. След като минат 5 години от влизането в сила на решението за защита, всички необезпечени имуществени задължения на длъжника, които са възникнали преди този момент и не отсрочени или разсрочени, се погасяват.
От защитата на закона няма да могат да се ползват недобросъвестните длъжници, твърдят патриотите. В тази група причисляват онези, които са стигнали до неплатежоспособност заради престъпления или административни нарушения; осъдените за злоупотреба с доверие, за престъпление срещу кредиторите или срещу финансовата, данъчната, или осигурителната системи; задълженията им са за обезщетение на вреди от непозволено увреждане; укрили са имущество, с което са създали пречки за удовлетворяване на кредиторите и др.
От финансовото ведомство дипломатично заявяват, че подкрепят изложените мотиви към проектозакона – да се осигури защита на правата и интересите на добросъвестните длъжници, както и справедливо удовлетворяване на кредиторите им. Но веднага след това отсичат, че законодателното предложение в настоящия му вид няма да реши проблемите, именно защото няма да постигне заложените в него цели: "липсват достатъчно гаранции за добросъвестност на длъжниците и не са защитени интересите на кредиторите, като не са създадени достатъчно механизми за справедливо удовлетворяване на вземанията на всички кредитори на длъжника. Правилата за откриване, провеждане и приключване на производството за защита са непълни и безразборно смесват елементи на охранително и исково производство, като са в интерес единствено на длъжника."
Експертите на ведомството оценяват тримесечния срок, след който може да се поиска защита, като твърде кратък, за да може да се стигне до заключението, че е налице трайно финансово затруднение, с което да се обоснове искането. Предвидената сума от 5 минимални заплати определят като неособена тежест за хората с високи доходи. А прагът от 200 000 лв. смятат за твърде висок, което създава условия за злоупотреба – включително длъжниците да се поставят умишлено в положение на неплатежоспособност и след изтичането на 5-годишния срок да се освободят от непогасените си задължения.
Без никакви аргументи е предвидено да се спира начисляването на лихви и неустойки върху всички задължения, установени в рамките на производството за защита, посочват още от министерството. И прогнозират, че това само би стимулирало длъжниците да спрат с плащанията. „Приемането на законопроекта в предложената редакция би довело до задълбочаване на проблемите, както и до правна несигурност с дълготраен характер”, заключават от ведомството.
Следете с Фактор
Свят
Зелена светлина от Париж: Украйна може да използва и френски ракети за удари по Русия
- 13:18, 24 Ноември, 2024
България
Хамид Хамид, ДПС-НН: Не очаквайте да дадем подкрепа, ако не бъдем потърсени за това
- 12:18, 24 Ноември, 2024
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг