Министерството на туризма отново вади от чекмеджето старата идея за ваучери за почивки – този път под гръмкото до нелепост обяснение, че така щял да се стимулира вътрешният туризъм.

Заместник-министърът проф. Мариела Модева обяви, че държавата ще обсъжда схема, при която българите да получават ваучери за ваканции у нас. Звучи социално, патриотично и почти романтично – докато не се запиташ кой точно ще печели от тази „грижа“ за народа.

Когато държавата раздава ваучери, винаги изниква един неприятен въпрос – към кого ще потекат парите. И дали цялата схема няма да се превърне в поредния механизъм за пренасочване на публични средства към „правилните“ хотели, туроператори и приближени фирми.

У нас подобни програми рядко минават без съмнения за обслужване на свои хора. Особено когато липсват ясни правила, прозрачност и реална конкуренция.

Вместо секторът да стане по-конкурентен, държавата изглежда готова да го „подпира“ с бюджетни пари. 

Проф. Модева припомни, че подобни ваучери вече са били използвани през 2022 г. и даде пример с Полша, където схемата според нея е проработила успешно. Само че България не е Полша – и тук общественото недоверие идва именно от хроничната липса на контрол върху подобни финансови потоци.

От министерството уверяват, че тепърва ще се изготвят програма и бюджет, съгласувани с финансовото министерство. Междувременно туристическият бранш отчита около 3% ръст на ранните записвания за лятото. Което поставя още един въпрос – ако има ръст, защо изобщо е нужна нова схема за наливане на държавни средства?

Държавата отново се опитва да замести пазара с административни решения. Ако една услуга е добра, качествена и на нормална цена, хората ще я търсят и без ваучери. Законът за търсенето и предлагането важи и за туризма. И за услугите. Когато хотелите са празни, проблемът често не е в липсата на субсидия, а в цените, качеството или отношението към клиентите.

В крайна сметка идеята може да се окаже не толкова спасение за туризма, колкото поредната добре опакована форма на държавно разпределение на пари. А българските данъкоплатци вече твърде често са гледали този филм.