Защо интровертите лидери са изненадващо ефективни шефове (според науката)

Когато си представите "ефективен лидер", вероятно в съзнанието ви изниква образ на екстроверт – човек, който е енергичен, общителен, обича да е център на вниманието и зарежда останалите с ентусиазма си. Но какво, ако този стереотип е напълно погрешен? Науката и практиката показват, че интровертите са също толкова ефективни лидери, а понякога дори и по-добри.

Когато за пръв път срещнах Ричард Брансън, очаквах да видя точно това – шумен и дързък екстроверт. Все пак това е човекът зад приключенския бранд Virgin, с неговите дръзки маркетингови трикове и партита на частния му остров. Сгреших. Той беше остроумен, мил и ангажиращ, но и леко срамежлив. Самият сър Ричард е интроверт и това очевидно не му е попречило.

Науката потвърждава: Няма разлика в ефективността
Брансън не е изключение. Множество проучвания показват, че няма разлика в ефективността на интровертните и екстровертните лидери по отношение на представянето на екипа и компанията.

Ключовото разграничение, както отбелязва организационният психолог Адам Грант, е в контекста. Екстровертите са по-ефективни, когато ръководят пасивни служители, които търсят насоки и мотивация. Интровертите обаче са по-ефективни, когато ръководят проактивни служители, които поемат инициатива и работят добре без надзор.

Истинската разлика: Енергията, а не социалните умения
Важно е да се разбере, че интровертността няма нищо общо със социалната непохватност. Разликата е в енергията. Както обяснява Сюзън Кейн в книгата си "Тихите", екстровертите черпят енергия от социалните взаимодействия, докато интровертите губят енергия от тях.

Мотивационният лектор Саймън Синек дава перфектната аналогия:

Интровертът се събужда сутрин с пет монети. Всяко социално взаимодействие му струва по една монета. В края на деня той е изтощен.

Екстровертът се събужда без монети. Всяко социално взаимодействие му носи по една монета. В края на деня той се чувства богат.

Суперсилите на интроверта: Дълбоко мислене и постоянство
Не става въпрос за това какъв си, а какво правиш с това, което си. Интровертите притежават уникални "суперсили", които са безценни за един лидер.

Бил Гейтс го описва така: "Ако си умен, можеш да се научиш да извличаш ползите от това да си интроверт... да се отделиш за няколко дни, за да помислиш върху труден проблем, да прочетеш всичко възможно и да се напънеш да мислиш на ръба на познатото."

Това е силата на дълбокото, необезпокоявано мислене – нещо, което екстровертите, търсещи външни стимули, често намират за трудно. Съоснователят на Apple, Стив Возняк, допълва: "Не вярвам нещо наистина революционно да е било изобретено от комитет.

Харизмата не е в енергията, а в каузата
И така, кое обединява великите лидери, независимо дали са интроверти или екстроверти? Според Саймън Синек отговорът е един:

"Единственото общо нещо, което имат, е непоклатимата вяра в своята кауза. Харизмата не е в това колко енергия имаш. Харизмата е в това колко си готов да посветиш на тази кауза. И ако си готов да посветиш всичко, тогава имаш харизма. Имаш капацитет да бъдеш лидер."
Ако сте интроверт, една от най-големите ви сили е способността да преценявате, анализирате и взимате обмислени решения. Друга е готовността да подкрепите тези решения с решителност, усилия и постоянство. Това са качествата на великия лидер.

Стига да се научите да харчите своите "енергийни монети" мъдро.