Политиката на Кремъл за поглъщане на Украйна продължава

Путин изгуби интерес към Байдън, разбра, че и без него може да разреши всички важни за Кремъл въпроси, казва анализаторът

Интервю на Мумин Шакиров, Свободна Европа

- Много експерти, а и чужди дипломати, смятат, че все пак е трудно да се нарече това, което се случи преди седмици в Русия "избори". Как бихте го определили Вие? 

- От 2003 година аз наричам подобни мероприятия "спецоперации". Спецоперация под името "избори", която съдържа пропагандистки, фалшификаторски, казиюридически и силови елементи.
Но, за да бъде "счупена" такава тежко авторитарна политическа система с елементи на тоталитаризъм, според мен, изборите не са вариант, в Русия това е възможно само със силова съпротива. Тази силова съпротива може да е външна или вътрешна, но без нея такива режими не си отиват.

- Сегашната, както я наричате, спецоперация е подготовка за 2024 година. Как мислите, дали Пуjин ще се кандидатира и тогава на президентските избори?

- Според мен, това решение отдавна е взето и не само за 2024-та, но и 2030 и 2036 ... датата няма значение.
Ограничение е само неговото здраве, неговият живот, нищо друго. 
Ако някой си мисли, че през 2036-та всичко ще свърши, дълбоко греши. 
Ако здравето му позволява, то това ще продължи дълго.

- Как ще се смени властта в Русия, според Вас? 

-В обстоятелствата, в които се намира Русия има три начина за смяна на политическия режим. Първият - външна интервенция. Вторият - преврат, метеж, въоръжено въстание. Третият - физическата смърт на "първия". Няма други варианти.

- А какво ще кажете за ролята на Навални като политик? На "Умното гласуване"? 

- Навални е политически затворник, но не е политик. Не ме разбирайте погрешно, това, което казвам, не се отнася към личността на Навални. 
Но в силовите, авторитарни режими, както в Русия, политик е само един човек. Никой, освен Путин, не е политик – нито Зюганов, нито Явлински, нито Жириновски. Всички те са изпълнители на волята на един човек, ако са на страната на властта, или са жертви на тази власт, ако са от другата страна на барикадите.
В условията на авторитарен режим с елементи на тоталитаризъм друго не е възможно.

- Мислите ли, че е възможно режимът още да усили репресиите? Или вече няма накъде?

- Може, може да се отиде и още по-далеч. Вижте Лукашенко. Мащабите и жестокостта на репресиите на режима на Лукашенко, особено в последната година, бяха много по-сурови от сегашните в Русия.
В последно време е видимо, че Путин върви по стъпките му. Така че има още къде да се пада надолу. А под Беларус е и Северна Корея. Затова тези, които мислят, че е достигнато дъното, дълбоко грешат.

- Движението в посока Северна Корея няма ли да помогне за краха на режима? Или това е история без край?

- А режимът на Сталин рухна ли? Тогава са унищожени десетки милиони хора вътре в страната. И нима режимът рухна? Гледайте историята на собствената ни страна, историята на другите авторитарни и тоталитарни режими.
Може ли да е по-зле? 
Безусловно, може.

- Толкова еднозначно?

- Ако западните страни имаха реално желание да накажат този режим за агресивните му действия или за нарушаването на човешките права на територията на Русия, винаги биха могли да го направят. 
Конкретен пример: можеше да бъде продължена политиката на Доналд Тръмп за блокиране на строителството на "Северен поток-2".
Какво направи Байдън? 
Той отмени дори тези санкции, които въведе неговият предшественик. И не просто позволи, а направи всичко възможно "Северен поток-2" да бъде достроен. 
Тоест, ние виждаме, че Западът не използва нови санкции.
Западът дори не обсъжда въвеждането на санкции срещу износа на енергоносители от Русия? 

- Имате предвид нефта и природния газ? 

- Да. Такива санкции бяха въведени против Иран и действието им продължи доста дълго време. А по отношение на путинския режим даже не се обсъждат такива санкции.

- Стабилността и гаранцията за съществуването на режима зависят от парите и нефта. В бюджета за 2021 година е заложена цена за барел от 43 долара. Сега барелът е 73 долара. Говори се, че Путин има в запас повече от половин трилион долара, а Кремъл - над 600 милиарда? Това гарантира ли на Путин да си живее спокойно?

- Гаранциите за стабилността на режима не са парите. Парите са важни, но те са второстепенен ресурс.
Първостепенният ресурс е силата, заключена в силовите органи и в използването на насилие спрямо собственото население.
Това е ресурс номер 1.
Златото и икономическите ресурси, финансовите ресурси са важен, допълнителен фактор за осигуряване на стабилност на режима. 
Златните и валутните резерви на режима са над 620 милиарда долара. Това е много мека възглавница, която би им осигурила спокойно съществуване, но не е достатъчно.
Спомнете си, че афганистанското правителство имаше и оръжие, имаше 300 хилядна армия, имаше и парични ресурси, но това не им помогна.

- Искам да поговорим за Украйна и Беларус. Вие прогнозирате, че рано или късно, в близко бъдеще Лукашенко ще се превърне в губернатор на един от руските региони, тоест, на Беларус. Или не това е целта на Путин - да погълне Беларус?

- Путин отдавна си е поставил тази задача. Но Лукашенко си правеше други сметки, когато подписа Съюзния договор през 1999 година. Смяташе, че слабият, болен Елцин ще му освободи мястото си в Кремъл. 
Затова сега между двамата диктатори се води надпревара - кой ще си тръгне пръв и ще освободи място за другия. 
Путин чака Лукашенко да отслабне толкова, че да се съгласи позицията на президента на Беларус да бъде трансформирана в нещо подобно на позицията на Рамзан Кадиров в Чечня. Тоест, Лукашенко ще си седи в Минск, ще управлява съответната територия, но в рамките на така наречената Съюзна държава.
А Лукашенко чака кога ще се случи нещо с Путин, кога ще си тръгне и тогава той ще има възможност да претендира за трона в Кремъл.
И двамата имат свой интерес да продължават този "марлезонски балет".

- Киев? Какъв ще бъде по-нататъшният сценарии на този конфликт?

- Главният сценарии Путин описа в своята знаменита статия за единството на двата народа - украинци и руснаци. 
Плюс разясненията, които даде на следващия ден.
Преведено на прост, разбираем руски език това означава, че политиката на поглъщане на Украйна продължава. При това, за разлика от предишни текстове и изявления на Путин по тази тема, западните граници на "историческа" Русия вече, според Путин, преминават не по река Збруч, а по държавната граница на Украйна.
По този начин, ако допреди няколко години неговият апетит беше за значителна част от украинската територия, на не върху цялата и територия, то сега той иска цялата Украйна.
Тази цел не е забравена. Както и преди Киев си остава въжделена мечта на Владимир Путин.

- Какво го спира да не изпрати войските?

- Той действа с всички инструменти на хибридните и нехибридните войни: от въоръжените сили до пропагандата, от икономическите лостове до дипломатическите, всичко, каквото се сетите.
Но, видимо, силно му попречиха събитията в Афганистан. Виждаме, че през последните месеци Путин почти непрекъснато се занимава с проблемите на Афганистан и Средна Азия.
Може би именно това, което се случи в Афганистан съществено повлия на плановете за евентуална операция в Украйна или спрямо Беларус.

- Но смятате, че това е само въпрос на време?

 - Безусловно.

- Важно ли е за Путин да бъде приет на Запад?

- Зависи кой е потенциалният му партньор. За него беше много важно да седне не толкова с европейските политици, а редом с президента Доналд Тръмп. 
А в началото на тази година му беше важно да се срещне с Байдън. 
Той се убеди в това какво представлява Байдън и повече не държи да се среща с него.

-Какво у Байдън не беше удовлетворително за Путин? 

- Той просто видя какво представлява Байдън. Той разбра, че всички въпроси, които смяташе, че трябва да решава с Байдън може да ги реши и без Байдън. Той няма да му е "помощник" и Путин изгуби интерес към него.
Той се опасяваше, че Байдън може да направи нещо, което може да му нанесе съществен ущърб. Сега вече Байдън не представлява за него такъв интерес, какъвто беше само преди половин година. 
И причината за тази промяна в отношението стана поведението на Байдън през това време.
Защото решенията, които той взе през това време и тези, които не взе – станаха ясни позициите му, включително и за Афганистан, за отношението към Украйна, "Северен поток-2".
Путин вече получи от Байдън всичко, което можеше да получи: той блокира членството на Украйна в НАТО, получи разрешение да довърши строителството на "Северен поток-2", санкциите бяха спрени и той дострои "Северен поток-2".
Можем още да продължим този списък на направеното и ненаправеното от Байдън, което е в интерес на Путин. Путин получи от него всичко, което искаше и сега вече не му е необходимо да се среща с Байдън.

*Андрей Иларионов e старши научен сътрудник в американския Център за политика на сигурността.