Илияна Йотова има своя тактика, бъдещите ѝ намерения в политиката не са „насрочени“ за тази година

Избирателите на БСП са силно обезпокоени от това, което виждат в ръководството на „столетницата“, казва пред Faktor.bg политологът 

Интервю на Васил Стефанов

- Доц. Гълъбов, какви са целите на консултациите, които провежда Румен Радев? Президентът реално ще осигури ли честни и безопасни избори след срещите, които прави? 

- Това, което прави Румен Радев, е извън институционално действие, тъй като няма никакви правомощия спрямо изборите, освен да насрочи дата. Консултациите нямат нищо общо с това, тъй като Румен Радев не поставя конкретно въпроса кога да бъдат насрочен вотът. Президентът по някакъв начин се опитва да създава представата, че контролира изборния процес и да изисква отчет от институциите, които са отговорни за това. 

- Защо държавният глава започна да дава „заден ход“, след като през изминалата година напираше за предсрочен вот и служебен кабинет? 

- Представата за това, кога ще бъде насрочена датата за избори е свързана с манипулации кога евентуално ще се почувстват икономически затруднения. Всичко това, което виждаме, е игра със страховете на хората. Истината е, че когато и да бъдат насрочени изборите, ще са сложени, защото ще се провеждат в условията на пандемията. 

- Ще има ли „печеливши“ от отложената дата за избори?  

- Тук става въпрос за политтехнологии. Има една категория хора, които очакват пролетарската революция. По подобен начин миналата година имаха надежда за 9-и септември, 7-и ноември, велики народни въстания и т.н. Сега същите тези хора очакват да се разрази тежка финансова криза, която да изплаши народа. Именно заради това на тях вече не им е удобна ранна дата за изборите. За тяхно съжаление обаче българската икономика се справя доста добре досега и мерките дават своя положителен ефект. Мисля, че този политтехнологически напън няма да има резултат. 

- Това означава ли, че на практика Румен Радев се опитва да помага с каквото може на Корнелия Нинова и БСП в предизборната кампания, която официално не е започнала? 

- Това не е сигурно. Румен Радев отдавна се конкурира с БСП, защото предпочита той да определя какво да се прави, а не обратното. В това отношение връзките там са по-сложни. Със сигурност Румен Радев се опитва да хвърли съмнение над готовността на институцията за вота. Това е целта на тази паралелна предизборна кампания. 

- Тази дистанцираност от БСП няма ли да изиграе лоша шега на държавния глава, ако реши да се кандидатира за нов мандат? 

- В момента Румен Радев се опитва да изгражда „братството на почтените хора“, за които говори в новогодишната си реч. Може би част от извънпарламентарните партии, с които се среща, са част от братството, за което говори. Там има и сестри и ще бъде малко по-сложно да е само братство. Румен Радев си подготвя периферия, която да го подкрепи. Затова казвам, че действията на Румен Радев са извън институционални. Това е негова кампания, която е паралелна на официалната. Той не се интересува от съдбата на БСП, а само да има контрол над изпълнителната власт. Бяхме свидетели на подобни действия в БСП преди местните избори. Тогава ставаше въпрос за случая с г-н Гуцанов от Варна. След това видяхме изборните резултати – г-н Гуцанов е член на управителния съвет на БСП. Много хора заявиха, че ще са срещу Корнелия Нинова, но после започнаха да действат много внимателно и припознаха политиката ѝ. Големият въпрос в „столетницата“ е, че Корнелия Нинова събра критична маса от разпознаваеми фигури, които бяха отстранени от партията. Това няма да доведе до положителен резултат за БСП. Георги Гергов беше едно от лицата, които бяха срещу политиката на председателя на левицата. Той беше представен като човек, който се опитва да работи за коалиция с ГЕРБ. В момента обаче избирателите на БСП са силно обезпокоени от това, което виждат в ръководството. 

- Означава ли, че Корнелия Нинова успя да „свърши работата“ на традиционните десни партии за 30 години и да прати левицата в нокдаун? Какво се случи с идейните крила в „столетницата“, за които се говореше преди появата на сегашния лидер? 

- Първо трябва да видим резултатите от изборите. Истината е, че през този мандат на Корнелия Нинова като председател на БСП водеше политика на стесняване на социалната основа на партията – и като брой на партньори, и като брой на специфични избиратели. Наличието на крила в партията предполага възможност да се лети. Аз не забелязвам в момента БСП да е в подобно състояние. Липсата на крила по-скоро е негативен резултат. Проблемът на русофилите в България е, че те се представляват от много субекти, които се конкурират кои да са по-поданически спрямо Москва. Русофилите у нас отразяват различни аспекти на политиката на Кремъл. Аз не очаквам те да се явят като единен русофилски пункт. Ние си представяме Руската федерация като единно нещо, но това не е така. Различните крила и групи там също търсят свои отделни представители, които откриват в различни фигури. Като започнем от Костадин Костадинов и минем през Румен Петков и Николай Малинов. Всеки един от тях е в много остра конкуренция с останалите кой най-ярко ще представлява руските интереси в България. 

- Кой обаче е човекът на Владимир Путин в България, преди се говореше за Георги Първанов и за Сергей Станишев? Има ли единен център Москва у нас? 

- Засега Русия няма да се ангажира и да каже кого конкретно е „избрала“ за свой представител. Става въпрос за подвижни интереси, които в различна ситуация предпочитат да работят с различни фигури. Говорим за геостратегия от много по-високо ниво. Ние нямаме и едва ли ще имаме единен център, който Русия ще припознава като „свой“. И Сегрей Станишев, и Георги Първанов в определен период от време бяха употребени и изгонени. Русия е създала своя мрежа и по този начин много по-удобно може да оказва натиск в различни сфери на развитието на страната ни. Нека да го приемем като „стара имперска тактика“. Империите действа така спрямо територии, които смятат за своя мека периферия. 

- Социолозите отписват „Обединените патриоти“ и партията на Веселин Марешки. Очаквате ли изненади на предстоящите избори? 

- „Обединени патриоти“ изпълниха голяма част от обещанията си. Това ще има важна роля на изборите, защото на практика имаме изпълнен пълен мандат за първи път от 2009 г. насам. Ще имаме база за сравнение какво се е случило за четири години. Аз лично не споделям възможността, че „Обединени патриоти“ ще останат извън следващото Народно събрание. При „Воля“ картината е различна, защото тя е друг тип политически субект. След изборите за Европейски парламент тя показа, че губи електорална подкрепа. 

- Каква е тактиката на Илияна Йотова, готви ли се за следващ президент и за лидер на БСП? 

- Илияна Йотова има своя тактика, с която се опитва да спазва санитарна дистанция от Румен Радев. Тя иска без да влиза в конфликт с президента да поддържа разстояние. Илияна Йотова е много по-опитен политик от държавния глава и разбира, че ситуацията в момента е изключително рискова. Със сигурност тя ще се придвижи в тази посока, но не и през тази година.

- Откривате ли прилики и сходства между Румен Радев и Доналд Тръмп? 

- По-интересни са разликите между двамата. В единия случай имахме остра реакция срещу Доналд Тръмп, докато не видяхме подобно отношение срещу Румен Радев. Американският президент през цялото време настояваше, че действа за развитието на САЩ. Това беше и мотото на кампанията до началото на пандемията. Ако не беше COVID-19, той щеше да спечели изборите, защото икономическите му резултати бяха безспорни. В България нямаме подобен случай, защото е много трудно да се покаже с какво е допринесъл Румен Радев за развитието на страната ни. Приликите са в опитите за конфронтацията с разликата, че в една парламентарна република президентът няма правомощията да иска оставките на другите три власти. Румен Радев е прекалено самоуверен човек, за да направи политическа партия и да отиде на избори. Той по-скоро ще търси периферия, която да го подкрепи и да реализира амбициите му. Засега сме чули само формулата за „братството на почтените хора“. И аз самият очаквам да видя кои ще са те.