Демокрацията в страната на Путин в сегашните и географски граници е невъзможна

Западът трябва да прилага към Кремъл безусловно, политика на сдържане, казва Пьотр Елцов, американски историк, антрополог и политолог, професор по международна сигурност в Националния университет по отбрана на САЩ

Интервю на Валери Егисман, Voice of America

- Вие твърдите, че най-голямата заплаха за Русия днес не са другите страни, а самата Русия. Какво означава това?

- Русия е слаба в икономически, идеологически и политически план. Дори бих казал, че ние наблюдаваме една агония на империята. Мисля, че Русия няма да надживее Съветския съюз – той просъществува 70 години преди да се разпадне. Русия, в сегашната си форма ще просъществува 20-30 години, може би дори и по-малко.
Това ще се случи преди всичко, защото Русия няма единна национална идентичност. Страната може да се пропука под натиска на сепаратизма. Сега всичко се държи на Путин. Преди имаше институции - дори при съветската власт, а сега абсолютно всичко се крепи на личността на Путин.
Малко вероятно е, че след Путин ще се намери лидер, който да успее да съхрани страната в сегашния и вид.
В Русия живеят много националности и правителството се опитва да им насади единна идентичност. Например, разработиха така наречения законопроект за "единната руска нация". Но никой, да кажем етническите буряти няма да кажат за себе си: "Аз съм руснак". А да не говорим за чеченците, абхазците или ингушите.
Много силен е и руският сепаратизъм. Самата дума "руский" (руснак) има чисто етническо значение. Например, евреинът в Русия не е руснак, а руски евреин. 
Руснаците не приемат другите националности и другите националности не приемат руснаците.
Единственият опит в руската история да бъде създадена единна национална идентичност е по времето на Съветския съюз - "съветския човек", но този опит, естествено се провали.
Между самите етнически руснаци съществуват силни регионални различия. Например, жителите на Сибир, задължително подчертават откъде са. В Сибир още през 19 век е имало много силно движение за независимост – още тогава те пишат "Призив на независимост", по примера на Декларацията за независимост на САЩ. За това знаят много малко хора, едва наскоро станаха достъпни и документите. 
В Сибир през 1917 година отново се появява движение за независимост, а на Урал то възниква през 1991 година.
Или да вземем Северен Кавказ. Не вярвам в твърдението на Кремъл, че ако "пусне" Кавказ там ще започне страшно кръвопролитие, и единственият начин да бъде предотвратено това е силната власт "отгоре". Там е съществувала, достатъчно мирно, при това, Планинска република. 
Чечня фактически вече не е част от Русия. Това е държава в държавата, те не се подчиняват на никого, заедно с диктатора си, верен лично на Путин.

- Вие казахте "след Путин". Какво, според Вас, ще бъде решението на проблема през 2024 година?

- Това е сложен въпрос. Аз мисля, че Путин ще се оттегли, тогава все пак ще бъде на 72 години. Но, най-вероятно, той ще избере наследник, за когото ще гласува страната.
И мисля, че това ще се превърне в още една причина за разпад на Русия – няма механизъм за предаване на властта. В царска Русия е имало наследствена монархия, при комунизма, поне след Сталин – Политбюро, което избирало следващия лидер, а сега Путин сам ще избира наследника си, и, впрочем, може и да сгреши. Елцин също си избра наследник, надявайки се, че той ще продължи неговата линия.

- А Вие не вярвате, че политическата система в Русия може да се промени? Виждаме колко са многолюдни протестите, в тях участват много млади хора...

- Не, аз мисля, че докато управлява Путин нищо няма да се промени – става дума за такава власт, при която нищо не може да се промени, няма да допусне промени. Може да пуснат малко "пара", както направиха когато допуснаха до участие в изборите депутата от "Яблоко" Митрохин, но независимите са десетки. Властите няма да се съгласят да ги регистрират. Политическата система при Путин няма да се промени. 
Друг въпрос е, че ако политическата система се промени по принцип, това ще доведе до разпад на Русия в сегашните и граници.
Ако Русия стане истински демократична страна със свободни избори на цялата и територия, то районите ще започнат да избират своите губернатори, автономните републики своите лидери и да създават свои властови структури, например, парламенти.
И ще се повтори това, което стана през 90-те години - всички ще поискат независимост, така както направиха Чечня и Татарстан.
Ако си представим, че Русия ще бъде ръководена от демократично избран лидер, то всичко това ще се случи по мирен път.
Затова и привържениците на Путин, които казват, че той е спасил Русия от териториален разпад, в известен смисъл са прави. Ако Русия иска да се запази в сегашните си граници, като империя, то, разбира се, трябва да поддържа на власт един такъв "автократичен цар".
Трудно е да си представим Османската или Австро-Унгарската империи демократични.
Затова смятам, че в сегашните граници на Русия, демокрацията е невъзможна. Страната трябва да се "свие", да освободи колониалните си владения.

- Ако Русия днес не може да бъде демократична страна, то каква трябва да бъде политиката на Запада към нея?

- Безусловно, политика на сдържане. Разбира се трябва да бъдат защитени тези, които искат да бъдат защитавани, и ако, например, Украйна се нуждае от оръжие, то трябва да и се помогне.
Аз съм поддръжник на персоналните санкции, от типа на "Закона Магнитски". При това те трябва да бъдат разширявани по отношение на членове на семействата на хората от върхушката на властта в Русия. Именно тези санкции ще бъдат болезнено почувствани. Защото безпринципността на руските политици е чудовищна - децата им живеят на Запад: Франция, Англия, дъщерята на Сергей Лавров живее в САЩ и дори на руски говори с акцент.
Най-страшното за Русия би било икономическото процъфтяване на бившите съветски републики – Украйна, Грузия, Казахстан. Тогава дори националистически ориентираните руснаци ще се запитат: защо в тези страни животът е по-добър, а у нас, в нашата велика империя е по-лош? 
Затова на тези страни трябва да се помага.