Прословутата русофобия, до сега беше чиста измислица на пропагандата, националистите и останалите идиоти, но днес е реалност

 Ще бъде разрушен митът, че Путин никога не бърка, ще рухне и митът, че империята е нещо хубаво, казва известният писател

Интервю на Мумин Шакиров, Радио "Свобода"

- Защо руснаците се оказаха заложници на човек, който заплашва да използва ядрено оръжие и заповядва да бомбардират мирните украински градове? Извинете ме за патоса, но как можахме да допуснем това? 

- Това не е патос, това е съвършено правилен въпрос, който сега си задаваме всички и, който ни задава останалият свят. 
Ние се оказахме в много травматична ситуация. Разбира се, тя не може да се сравнява с трагичното положение на украинците, които сега биват убивани, по тях се стреля, прогонват ги от домовете им. Това е огромна трагедия. 
Но аз вярвам, че когато войната завърши (а аз мисля, че острата и фаза няма да продължи много дълго), за Украйна и за украинците всичко ще е наред, на тях ще им помага целият свят. Те показаха на целия свят, че са истинска, силна държава.
Те предизвикват уважение със своята издръжливост, със своята солидарност. И животът в Украйна ще става по-хубав и по-хубав.
А животът в Русия, за съжаление, ще става все по-лош и по-лош, защото Владимир Путин, който си мисли, че разрушава украинската държава, всъщност разруши държавата Руска федерация.
И най-зле ще бъде за тези, които се превърнаха в заложници на Путин, техният живот ще бъде тежък и ще става все по-лош и по-лош.
Прословутата русофобия, която досега беше чиста измислица на пропагандата, националистите и останалите идиоти, сега стана реалност.
И най-ужасното е, че тази срамна репутация е заслужена. 
Ние действително сме виновни, за това, че позволихме на Русия да се окаже във властта на този човек, който нападна Украйна и заплашва света с ядрена война.

- Вие можете ли да признаете, че Украйна беше нападната не от Путин, а от Русия? Всички допитвания показват, че населението подкрепя и горещо приветства братоубийствената война?

- Първо, хората в несвободните държави са двулични, те често говорят едно, а мислят друго. Като човек, израснал в Съветския съюз, много добре си спомням как работи това. Второ, масовото съзнание реагира бавно. 
Засега хората основно гледат картинките, които им показват по телевизора. 
С резултатите от този икономически и политически разгром, който организира за собствената си страна Путин, тези хора ще се сблъскат след известно време. Ще расте инфлацията, цените, безработицата, магазините ще се изпразнят, ще се засилва държавният терор.
Целият свят трябва да разбере, че единствената надежда за обновление на Русия, за превръщането и в нормална държава, е свързана с руския народ. 
Този диктатор може да бъде свален само от собствения си народ.

- Колко коректни са паралелите с Германия от 30-те години: там поражението в Първата световна война, тук - разпадът на СССР и крах на съветската икономика, там Хитлер и неговия реванш с помощта на нацистката идеология, а тук Путин и неговия имперски реванш с опита му да колонизира Украйна? Общият знаменател е широкомащабна война в центъра на Европа.

- Този политически паралел е некоректен. Ситуацията на Ваймарска Германия и ситуацията на Русия през 2022 година са несравними.
Русия, която през 2022 година нападна Украйна е страна в съвършено друга ситуация. Тук нямаше никакво икономическо отчаяние, никакво социално озлобление вътре в страната. Всичко беше плод на мегаломанията и илюзиите на един човек, чиито заложник се оказа огромната страна. 
Цялата тази война, тази конструкция, цялата тази "фейкова" Украйна възникнаха в главата на един човек, който единствен в страната взема решенията.
Това е именно война на Путин с Украйна и с целия свят.

- Необходимо ли е да стигнем до пълно морално и военно поражение, за да построим нормално европейско общество? Наистина ли трябва да минем през Апокалипсис и катарзис?

- Не. Аз не искам Русия да бъде сполетяна от поражение, аз искам путинската държава да претърпи поражение.  Поражението на путинската държава вече се е случило, дори ако армията му печели някакви победи на терен, даже ако завземе Киев...
Засега не са постигнати никакви победи и блицкригът се провали. Вече е загубена главната война - политическата, икономическата, имиджовата, образът и в света вече е провален.
Тази война е загубена и тази държава е обречена.
По-нататък ни очакват въпросите - въпрос на време и въпрос на цена, какво ще ни струва преобразованието на тази държава в някаква друга Русия.
И тя със сигурност няма да бъде путинската.

- Докато с Вас говорим загиват хора, продължава страшната война. Руски пилот от Крим бомбардира територията, на която живее родната му майка. После е свален от украинското ПВО и попада в плен. Сега майка му казва, че се срамува, че е отгледала окупатор. Видеото с нейното признание е в интернет. Това прилича ли Ви на антична трагедия?

- Това е отвратителна история. Аз не разбирам какво става в главите на тези хора. Те сигурно се страхуват или изобщо не мислят.
Аз не мога да си представя какво става в главата на тези офицери, колко трябва да са им промити мозъците, за да бомбардират украинците или да ги обстрелват с оръдията. 
Главните престъпници на путинския режим във всичко това са путинските телевизионни пропагандисти, които създадоха абсолютно лъжлива и агресивна картина на света.

- Какви митове за руснаците разруши тази война?

- Вътре в Русия все още не е разрушен един мит, но и това скоро ще стане. Ще бъде разрушен митът, че Путин никога не бърка.
Хората ще видят, че той бърка и няма да му простят грешките. 
Ще рухне митът, че империята е нещо хубаво. Империята е нещо лошо и, видимо, тя ще продължи да се разпада.
Що се отнася до целия свят и отношението към Русия и руснаците, то е същото както през 41-ва към германците, когато вече не са си задавали въпроса: кой е с Хитлер, кой е против Хитлер.
В социалните мрежи ми пишат сега украинци с ненавист, с отвращение...Аз разбирам, че те всъщност искат да кажат това на Путин, но на тях вече им е все едно - аз Путин ли съм или не съм Путин.
Те крещят тези обвинения и ми ги хвърлят в лицето, защото пиша на руски, защото съм руски писател. 
И аз разбирам в какво състояние са тези хора, колко им е зле, колко им е страшно, каква трагедия преживяват. 
И даже не мога да се обидя, само тъгувам.

- Вие в състояние ли сте да пишете, когато знаете, че буквално в този момент загиват хора? Можете ли да пишете?

- От 24 февруари не съм писал, не мога. 
Първите дни не можех да повярвам, че това се случва наистина, в реалността. В края на краищата разбрах, че трябва да опитам да направя нещо, защото просто да седя и да се възмущавам в социалните мрежи е само изразяване на емоции.
Затова организирахме движението "Настоящая Россия" ("Истинската Русия"), не путинска Русия, а такава, каквато тя трябва всъщност да бъде.
Главната ни задача е хората на руската култура по целия свят да помагат на тези, които сега страдат най-много: украинските бежанци.

- "За няколко дни думите "Русия" и "руснаци" за целия свят станаха отровни, превърнаха се в ругателни. Такова нещо никога не е било". Това е Ваш цитат. Как да се спасим от тази ненавист? Не е изключено и в лицето да ни плюят.

- На първо място, да действаме, да помагаме. Второ, трябва да обясним на целия свят със своите действия и думи, че Путин не е Русия, че той е враг на Русия, която е окупирана от един диктатор, но че ние ще се борим с тази диктатура и, че в края на краищата Русия ще оздравее.

- Тази война ни дава все повече поводи да разсъждаваме и да анализираме какво се случва. И ето тази информация - че каним доброволци (или наемници) от арабски страни - как се побира в главата на руските патриоти - араби от Сирия да воюват за "Руския свят"?

- А кои са руските патриоти?

- Тези, които взимат решенията, които подкрепят тази война ...

- Говорите за путинските прислужници. Кой говори сериозно за тях?! Те имат в главата си само едно нещо - как да се подмажат, да се харесат. 
За тях любовта към Отечеството е любов към "Негово Превъзходителство".
Не мисля да се занимавам с психоанализа.

- "Трябва да започнем с осъзнаването на кошмара, който причинихме на целия свят. Изходът е само чрез масово национално покаяние", написа Виктор Шендерович. Способна ли е нацията ни на покаяние? Или това за руснаците не се отнася?

- Аз не вярвам в покаянието, а в поправянето, в действието. Ако си направил нещо зло - поправи го. 
И точно Виктор Шендерович няма за какво да се кае, той винаги е бил смел и никога не се е боял да опонира на този режим. Заради това първо се лиши от кариерата си, след това и от страната. (писателят Виктор Шендерович беше принуден да емигрира от Русия през миналата година-бел. ред.) 

А ние с общи усилия ще трябва да отмием думите "Русия" и "руснаци" от тази мръсотия, с която ги измаза Владимир Путин.

- Историкът Натан Ейделман в труда си "Революциите отгоре" пише: 
"В Русия голяма част от промените, както от революционен, така и от контрареволюцеионен характер, идват "отгоре", от държавата или от неголяма група стремяща се да завземе властта, да се превърне в "държавата". Възможно ли е в Русия да се появи някой като електротехника Лех Валенса, който промени Източна Европа?

- Възможно е. Защото тези промени, които ще се случат с Русия този път са много непредсказуеми. 
Русия, като всяка империя, досега беше определяна от събитията, случващи се в столицата.
Всеки път централната власт е падала, когато е въставало столичното население: и през февруари 17-та година, и през октомври 17-та, и през август 91-ва.
Путин е струпал сега в столицата някакъв невероятен брой жандарми, казаци, Росгвардия и какво ли не. 
И доколкото той много се страхува от "Майдан" ще продължи да е така. 
Но, напълно е възможно, този път движението да започне някъде в периферията, където режимът просто не разполага с толкова мутри.
Това е огромна страна и, когато в нея започне сериозно икономическо и социално брожение, тя става уязвима.
Някъде тъканта непременно ще се прокъса.

- През последните 100 години, който и да управлява, когото и да избираме: Ленин, Сталин, Хрушчов, всички те "трошат историята на коляно". Даже Алексей Навални, ако остане жив, също ще тръгне към властта по сложен начин. Обречени ли сме да ни управляват такива хора? Никога ли няма да дочакаме обикновен президент-мениджър, който ще се занимава с текущи проблеми?

- За това Русия трябва да промени формата си на държава. Този формат, в който съществува последните 500 и повече години, свръхцентрализиран, при който всички решения се вземат в царския двореца, кабинета на генсека или на президента, той не предполага по принцип демократично устройство.
Русия трябва да се "де-московизира", да се превърне в истинска федерация.
Когато Русия се превърне в истинска федерация, тогава в нея ще е възможна и демокрация, и власт на закона, и нормално работещи парламент и медии.
Затова трябва да бъде променена цялата Конституция. 
Впрочем, в програмата на Алексей Навални, точката за федерализацията е на едно от първите места.
Тоест, тази идея е "на повърхността" и аз много се надявам, че следващият формат на руската държава ще бъде именно такъв.

- Песимистите казват, че тази война ще бъде изгубена от Русия (а всичко върви към това, че тя, най-малкото, няма да победи в нея), и това ще заплаши страната с разпад. Вие имате ли такива опасения?

- Това е почти неизбежно. Да бъде удържана такава огромна страна може по два начина: или по пътя на насилие и страх - това е руският начин, който винаги е бил прилаган. Другият - когато на всички им е изгодно да живеят заедно, доброволно, това са истинските фесерации.
Руската демокрация се пречупи в Чечня, трябваше още през 1995 година, когато започна сепаратисткото движение, да бъде изключена от РФ и да се постави граница. Нека хората да продължат да живеят както искат, по законите на шериата или в демократична Русия. 
Качеството на страната не определят нейните размери, а качеството на живота на нейните граждани.

- Как ще коментирате едно от последните събития - 200 ректора подписаха обръщение в подкрепа на войната. Това страх да се излезе от зоната на комфорт ли е или убеждения?

- Всички тези ректори са несвободни хора, крепостни. Или ще подпише това писмо, или ще излети оттам. А да не говорим, че те не са попаднали случайно на тези места, те бяха внимателно подбирани през всички тези "путински" години. 

- А младите, които излизат на улицата? Тези хора ли ще променят страна? Или въпреки всичко пак ще дочакаме "революцията отгоре"?

- Аз им се възхищавам, те са много по-добри от моите връстници на тази възраст. Все пак годините на свободен достъп до информация формира свободни хора. Вярвам, че те ще направят всичко по-добре от нас.

- Има ли някакъв шанс, че ще се появи политическа опозиция, политическа сила? Или всичко ще зависи от това кога и при какви условия ще си тръгне Путин?

- До революцията няма да има нищо. Няма да има никаква политика в Русия докато не падне този режим, дотогава може просто да забравим за това.

Борис Акунин е литературният псевдоним на Григорий Чхартишвили - писател, преводач от японски и английски и литературовед. Освен на множество романи, Акунин е автор на алтернативната "История на руската държава". Той е един от най-известните критици на режима на Владимир Путин и беше принуден да напусне Русия след анексирането на Крим.
Превод: Faktor.bg