Затова можем да предполагаме, че войната ще продължи като минимум до политическия край на руския диктатор
Ако Путин сметне, че единственият начин да спаси собствения си живот и режима е използването на ядрено оръжие, той ще го използва, казва пред Радио „Свобода“ американският анализатор и бивш кореспондент на Financial Times в Москва
Интервю на Юрий Жигалкин
– Мнозина, и в Русия, и на Запад, си задават въпроса дойде ли времето да говорим за близък край на режима на Владимир Путин?
- Много от западните коментатори обсъждат варианти за край на войната, при които Путин запазва окупираните територии. Аз обаче мисля, че Путин е готов и за това, че може да не запази тези територии. Защото той със сигурност осъзнава до каква степен този вариант е неприемлив за Украйна и за свободния свят. Безусловно, Путин от самото начало на войната, както предполагах, е бил готов от блицкриг да премине към продължителна война, а ако се наложи да изтегли войските си, най-главните отбранителни линии сега той изгражда в Русия.
Затова можем да предполагаме, че войната ще продължи до края на Путин, като минимум до неговия политически край.
- Мнозинството анализатори на Запад смятат, че Путин трябва да се пази от обкръжението си. Малцина вярват, че заплахата може да дойде отдолу, от народа.
– Путинската система премина от режим на електорален авторитаризъм към режим на директна силова диктатура. Но едновременно с това, виждаме, че общественото мнение си остава важно за Путин. Той не може просто така да заповяда нова мобилизация, както през есента на миналата година. Той обръща внимание на реакцията спрямо различни събития, активно се изследва общественото мнение.
Затова Русия едва ли е заплашена от класическа диктатура от ХХ век.
Но трябва да се има предвид, че хората от путинския кръг, които някои смятат, че са главната заплаха за него, всъщност не разполагат с военни и други силови ресурси за свалянето на Путин.
Той години и десетилетия провеждаше негативен подбор и изграждаше многопластова система за лична сигурност, така че да може да си позволи да започне войната преди година и половина.
Това, което той е изградил през тези десетилетия е толкова стабилно, обвързаността и солидарността на ядрото на путинската система са толкова сериозни, че, от позициите на социалната наука, не бих се надявал на „табакерка или шал“*.
Руските хора са традиционно твърде безразлични към загубите. Ако погледнем официалната военна история на Русия, тя е побеждавала, защото „те са готови да страдат повече, да търпят повече“.
Склонен съм да мисля, че в ръководните кръгове има хора, които виждат безсмислието на тази ситуация и те биха действали, ако се появят брожения сред народа. Не вярвам, че ще се стигне до улични протести или, че ще видим „руски Майдан“. Но ако инфлацията излезе от контрол, рязко се влоши икономическата ситуация, то някои от тях могат да използват това като повод за действие.
Тези, които са в армията, в спецслужбите, недоволните от тази война, са го запомнили. Освен това има още един фактор, който може да се окаже определящ – развитието на ситуацията на фронта.
Сборът от тези фактори, може в крайна сметка да лиши Путин от контрола над всички лостове на властта и да доведе до промяна в системата.
– Но това означава ли, че Путин блъфира със заплахите да използва ядрено оръжие?
– Путин би използвал ядрено оръжие само ако въпросът е „на живот или смърт“.
Украинската война за Путин е средство за решаване на главния му проблем, запазване на собствената власт. Защото според неговите примитивни, атавистични културни представи, ако се лиши от властта си, то ще умре от ужасна смърт.
Ако това не сработи, той ще премине към други средства и ние виждаме, че той започва терор против собственото си население.
– Как приемате тезата, че поражение на Русия в Украйна няма да е „смъртоносно“ за Путин, че той дори може да изтегли войските си от Украйна и да държи под контрол населението с помощта на разширяващ се репресивен апарат?
– Като една от възможностите. Той може да изтегли войските, да обяви победа и да започне терор вътре в Русия, да запази властта си.
Но ако на фронта всичко рухне, ако украинците победят, ако той сметне, че единственият начин да спаси собствения си живот, режима е използването на ядрено оръжие, той ще го използва.
Той няма нравствени ограничения, които биха го възпрели. И аз мисля, че ситуацията става доста опасна, защото става опасна за Путин.
Целият проблем с Русия е в нравствените качества на тези, които ръководят страната. Имайки предвид характера на тези хора, не трябва да изключваме каквито и да било крайни постъпки. Могат да взривят атомна централа, те вече взривиха Каховската ВЕЦ.
Путин е катастрофа!
Заради Елцин, заради корупцията от 90-те, властта в Русия попадна в ръцете на човек, който в никакъв случай не би трябвало да получава власт, особено когато става дума за ядрена държава.
– До момента САЩ и западните страни всячески подчертават, че нямат намерение да посягат на режима на Путин. Могат ли, всъщност, да играят някаква роля в демонтажа на този режим?
– Ако има преговори, Западът ще участва – пряко или косвено. Но все пак мисля, че първостепенната роля ще бъде на Украйна. А по повод „свободните избори“ в Русия – ние знаем какво означава това.
Най-важното е да бъде прекратена войната, да бъдат изтеглени руските войски от Украйна. А какво ще се случи след това с режима, с Путин – това е работа на руснаците. Аз практически изключвам идеята, че Западът има достатъчно знания, сила и твърдост да повлияе на това.
*Цар Павел I e ударен с табакера в слепоочието, а след това удушен с шал.
Превод: Faktor.bg
Още от Интервю
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън
Ростислав Мурзагулов: „Южна Корея е гневна на Кремъл, с голямо удоволствие би предоставила на Украйна „отрезвител“ за Путин
Путин нае друга държава да воюва за него на територията на чужда страна - това е скандално и напълно необичайно събитие за международната дипломация