Интервю на Васил Василев

- Г-н Маргаритов, като бивш председател на Комисията за защита на потребителите и зам.-министър на икономиката с този ресор смятате ли, че по време на предизборната кампания темата за потребителската защита се използва за други цели, различни от решаване на истинските проблеми на хората?

- Това, което искам да подчертая,  е, че по време на управлението на редовното правителство от началото на годината до края на месец юли от екипа на Министерството на икономиката под ръководството на г-жа Нинова бяха извършени множество действия, които се отразиха благоприятно на потребителите: достатъчно е да споменем, че беше забранено на мобилните оператори да вдигнат цените на услугите си два пъти, хиляди проверки за недопускане на спекула с цените на олиото и горивата през пролетта, забраната на райския газ в последните дни на управлението, предложения и приет на първо четене закон за ограничаване на произвола на колекторските фирми, а също и контрол за прилагането на антикризисните мерки: нулево ДДС върху хляба и брашното, отстъпката в цените на горивата и още много, не би ни стигнало мястото за изчерпателно изброяване.
За съжаление обаче в последния месец и половина виждаме пълна абдикация от страна на служебния кабинет в битката с нелоялните практики на пазара. Вместо това от ден първи започнаха атаки срещу легитимното ръководство на КЗП със, забележете, въпроса: „защо си вършите работата и проверявате търговците?“ или пък дали колега с двадесетгодишна адвокатска практика имал трудов стаж – абсурдни неща, които за съжаление, освен че вероятно целят определен ефект по отношение на предизборната кампания, крият рискове за интензитета на потребителската защита в тези трудни за хората времена.

- В този смисъл смятате ли, че служебното правителство изземва правомощия на редовното?

- Според мен е налице преминаване на границата, която духът на Конституцията и едно тълкувателно решение на Конституционния съд по отношение периметъра на действие на служебното правителство предполагат. И ще Ви дам един конкретен пример като човек, работил навремето и в системата на дипломатическата служба: тези дни разбираме, че президентът и служебното правителство назначават посланици. Бил изтекъл мандатът на досегашните и трябвало да се изпратят нови точно сега. Само че когато Конституцията въвежда принципа на разделение на властите, а законът на тази база доразвива нещата процедурно, идеята е едно избрано от Парламента правителство да номинира кандидатите, а президентът като арбитър да потвърди или не тези предложения, издавайки укази или отказвайки да го направи. А тук сега ние виждаме, така да се каже, „договаряне сам със себе си“: няма го корективът, произтичащ от разделението на властите. И нека бъда разбран правилно – колегите, които биха заминали на мандат сигурно са блестящи дипломати, но тук става въпрос за принципи и най-вече за отчитане на императива от решението на Конституционния съд за извършване от служебно властимащите единствено на действия по оперативно управление и само по изключение на такива извън този периметър. За съжаление биха могли да се дадат и други примери в тази посока.

- Как ще се развият политическите процеси след изборите?

- Ако се вярва на социологическите прогнози, ще е трудно да се формира стабилно управляващо мнозинство. Разумът обаче подсказва, че това е жизнено необходимо в условията на криза и задаваща се тежка зима и всеки българин би трябвало да си дава сметка за това. Аз смятам, че в едно такова бъдещо мнозинство без социална партия, която да гарантира на хората стабилни доходи, допълнителни социални плащания и придобивки и реални икономически мерки за облекчаване на тяхното положение в предстоящите трудни месеци, преминаването през кризата би било изключително проблематично. А влизайки в спирала на нови избори, нещата биха се влошили допълнително, тъй като и сега виждаме например колко бързо възходящите тенденции в икономическото развитие от предходните месеци се превърнаха в инерция, виждаме и как се правят опити за разколебаване на принципите на данъчната система и бюджетната политика. Така че, силно вярвам в разума на българските граждани и ако щете, дори в инстинкта на нашето общество за самосъхранение в преломни и трудни времена.