Сляпото коленопреклонение пред чужда сила не ни прави български патриоти, а патриоти на чужда държава, т.е. национални предатели

Празнуването  на 3-ти март изцяло е подчинено на логиката на кремълската хибридна – идеологическа, психологическа и културна - война против България като част от европейската цивилизация, казва пред Faktor.bg политологът

Интервю на Мая Георгиева

-  Г-н Дойчев, отново  е 3-ти март, а българите пак са разделени. Това ли е датата в новата ни история, достойна за национален празник?

-  Не, не мисля така. И ето по какви причини: Първата е свързана с това, което и вие откроихте – този ден не обединява, така, както ни обединяват 24 май, 22 септември, или 6 септември, а ни разединява по един доста видим начин, особено през последните години. Защо – защото някак си инстинктивно ние разбираме, че имаме за национален празник дата, за която нямаме достатъчни аргументи, че на нея трябва да празнуваме свободата си. Защото тя сякаш ни е дадена от друг и за която ни се вменява от деца, че не я заслужаваме, защото, както отбелязва и Стоян Михайловски, сме освободени, а не свободни. Излиза, че на тази дата трябва всеки път да благодарим на друга държава, на чужда империя, че ни е освободила и че за нашето освобождение сякаш ние като българи нямаме никакъв принос. Което не само че не е вярно, но подрива националното ни достойнство. На този ден се утвърждава и  един особено вреден патриотарски мит.

Защото митът за "Сан Стефанска България" подменя идеала за "чиста и свята република". Той е особено вреден днес, когато патриотарството и безмозъчният  национализъм се опитват да подменят демократичния патриотизъм и републиканския идеал. Много български политически мислещи интелектуалци, макар и с противоположни, но демократични политически възгледи - Раковски, Левски, Ботев, Каравелов, Бенковски, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Симеон Радев, Димитър Благоев, Георги Кирков, Кръстю Раковски, Яворов, проф. Димитър Михалчев и много други, прекрасно са разбрали и разкрили истинската политика на Русия спрямо България. Дори Васил Коларов пише на базата на документите от царските архиви, че именно те „разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия“ на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г. Създаването на „независимо“ българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море. В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация — от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицер, до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България“.

Доказателство, че Русия е нямала никакво намерение да ни освобождава, е документално потвърдено още от нейното отношение към създаването на Българската екзархия и националноосвободителното ни движение. А то е рязко отрицателно. На Русия не е необходима българска духовна и политическа самостоятелност. Докато национално-освободителните движения на Гърция и Сърбия са подпомагани от Русия с пари, оръжия, боеприпаси , както и с руски офицери за обучаване и помагане на гръцките и сръбски въстаници, Русия не само не помага, а се отнася крайно враждебно към нашите революционери, праща шпиони и следи тяхната дейност. Очевидно Русия не е искала, дори се е страхувала да не би да се освободим самостоятелно. Отношението на българомразеца граф Игнатиев - Лъжко паша в процеса против Васил Левски е едно от доказателствата за това.

-  Какви са основните ви аргументи, че 3-ти март не обединява, а противопоставя българите? 

-  На първо място, това е фактът, че се чества за национален празник рожденият ден не на България, а на руския император. А това е така, защото след края на Руско-турската война тази дата е избрана от руското командване за сключване на един предварителен договор за мир с победената Османска империя зад гърба на останалите Велики сили и против тайните предварителни договорки с тях. Руската империя иска да си осигури разделението на сфери на влиянието си върху България след войната и за това се нуждае или от една силно раздута в Сан Стефано „Велика“ България , но изцяло под руски контрол, или от много по-реалното нейно разкъсване, при което за Русия ще остане все пак лъвският пай от българските земи – тези на пътя и към Константинопол. Това,  което реално се случва в Берлин не е двустранен руско-турски договор, това е международен конгрес, на който основите на мира, очертани в Сан-Стефано, радикално се променят, което е всъщност неизбежно. Тогава, на 13.07.1878 г., се сключва истинския, действителен международен мирен договор, който удовлетворява всички Велики сили, но не и България. И както казват българските възрожденци по това време с думите на Методий Кусев  – по-добре да бяхме останали автономни, но целокупни, макар и  под турски контрол, отколкото България да е разделена на пет части – Българско трибутарно княжество в Мизия, Източна Румелия в Северна Тракия, Македония, оставаща в Османската империя  и дадените от Русия съответно на Сърбия и Румъния Нишко-Моравска област и Северна Добруджа.

Българският въпрос след Априлското въстание е международен въпрос, а не въпрос за преразпределянето на влиянието върху България между Руската и Османската империя. Империите не освобождават, империите заробват. Оттук и предупреждението на Левски, предадено прекрасно от Захарий Стоянов, че трябва да разчитаме само на собствените си сили, защото „който ни освободи, той ще ни и зароби“.

-  Кой е най-големият исторически мит за датата 3-ти март и чии интереси обслужва той?

-  Това е митът, както казва и Вазов, че не заслужаваме свободата си, защото ни е подарена едва ли не от Русия, на която дължим всичко. Тази клевета се разпространява съзнателно от тъй наречените „русофили“. 

Най-големият мит е, че на 3-ти март дължим свободата си и затова трябва да сме вечно благодарни на чужда сила. България едва ли не възкръсва от нищото. Изтрива се целият исторически процес на българското възраждане, изтрива се цялата история на българските борби за българска духовна самостоятелност, за самостоятелна българска църква, за изграждане на независими български общини в градовете на Османската империя, за български училища и читалища, изтрива се цялото революционно движение, изтриват се имената на Паисий, Раковски, Ботев, Левски, Бенковски, Волов, Ангел Кънчев – не, на тях нищо не дължим за възкресението на България, дължим всичко на Русия. Този мит подхранва единствено българския комплекс за малоценност. 

-  Как си обяснявате факта, че българският патриотизъм и национализъм избуява винаги в русофилство, какъв е този комплекс към „Дядо Иван“?

-  Първо да направим разграничение между патриотизъм и национализъм. Патриотизмът е любов към народ и Родина, национализмът – любов към държавата – независимо каква е тя - „демократска република“ или „тиранско-деспотска система“. За Левски и други национални герои като Ботев и Захарий Стоянов не всеки национализъм е достоен за уважение. А знаем какво е мнението на Ботев за патриотите и тогавашното патриотарството. Да се „зъбиш на тирана“ или да крещиш „Българи –Юнаци!“ не ни прави патриоти, а комплексари. 

Точно сляпото патриотарство влиза в арсенала на русофилството, сляпото коленопреклонение пред чужда сила не ни прави български патриоти, а патриоти на чужда държава, т.е. национални предатели. Не може като един кандидат-президент и на практика като настоящия президент да смятаме, че не можем да обичаме България, без да обичаме Русия.

-  През 90-та година, комунистите, които се преименуваха на социалисти, много бързо се отказаха от 9-ти септември и избраха датата 3-ти март. Може ли това да е част от хибридната война, която Русия води с България вече 143 години?

-  Хибридната война има стари исторически корени, но едва в съвременността тя е наистина хибридна – т.е. съчетание на множество милитарни и немилитарни средства за постигане на победа. Едва ли в този контекст е избрана тази дата от Петър Младенов за национален празник, още по-малко, защото била рожден ден на първия демократично избран президент на България Желю Желев. Но днес празнуването точно на 3-ти март изцяло е подчинено на логиката на кремълската хибридна – идеологическа, психологическа и културна - война против България като част от европейската цивилизация.

Например самият термин "русофоб" е пропаганден конструкт на руското влияние в България , която преиначава самото значение на термина - фобия означава страх, а не омраза. Но на "русофилите" е необходимо да обозначат своите противници като "русофоби" в този смисъл, защото прекрасно знаят, че негативната конотация на термина отблъсква, а не привлича.

-  Защо  31 години след прехода десните политици не предприеха нищо тази грешка с националния празник да бъде поправена?

-  Защото, първо, нямаме все още десни политици и десни партии, също както впрочем нямаме и леви партии. Ние все още сме в посткомунистическа ситуация, а не сме стъпили здраво на европейския  демократичен път. Напротив - през последните 20 години постепенно отстъпваме от цивилизационния европейския избор. Прото-десните либерални партии поначало оставиха патриотизма на посткомунистическа левица, която ментално е обременена с онова „грубо русофилско суеверие“, което както казва създателят им Димитър Благоев, води само до „национално предателство и погром“. Както за съжаление стана на три пъти през 20-ти век.  

Като бленуваме по мита за Сан-Стефанска България, забравяме за завета на Левски - да се борим за чиста и свята република, за промяна в днешната си посткомунистическа все още държава. 

-  Обществото вижда, че историците също са разделени в позицията си за 3-ти март – как да си обясним „игрите“ им?

- Историците, завършили в Москва или с прикрити комунистически убеждения винаги са защитавали, както казваше проф. Николай Генчев, писаната в Москва фалшифицирана българска история, пълна с митове и легенди - за „дядо Иван“ за „двойните освободители“, за „братската безкористна помощ“, за „Русия- освободителка от турското и фашисткото робство“ и пр. Те целят точно това – да ни изкарат роби и да възпитават роби по душа. А робът по душа и Господ не може да го освободи. Историческите факти отдавна са публикувани и се знаят, но едва през годините на полудемокрация се чуват трезвите, но плахи професионални гласове на историци и политолози, които на базата на реални документи и факти показват истинските намерения на Руската империя, СССР и на днешна Русия по отношение на България – без идеологически предразсъдъци и опитвайки се да разбиват вековно насадената митология. Покойният проф. Пламен Цветков, проф.  Христо Матанов, проф. Петко Петков, проф. Евелина Келбечева, Янко Гочев и др. професионално разкриват истината за това колко е трудно , дори днес да се разобличават митовете или „свещените крави“ в българската история.  Впрочем самият проф. Иван Илчев, който само преди няколко години пишеше за „свещената крава 3-ти март“ и разобличаваше сан-Стефанския мит сега отстъпва от тези позиции. Но все пак и той пише, че със Сан-Стефанския договор България е оставена изцяло в ръцете на Русия.

-  Коя дата от националната ни история е достойна да бъде наш национален празник?

-  Според мене би следвало да имаме три дати за национален празник – 24-ти май като празник на българската писменост, който трябва да стане наш общ национален празник и с Република Северна Македония, който да празнуваме заедно. Разбира се и 6-и септември, на който честваме нашето Съединение. А 22-ри септември – денят на Независимостта е класическа дата за национален празник. 

Трябва да помним, че Свободата и Независимостта си ги извоюваме сами – първата с нашата национална революция, втората – със съпротивата си на опитите на Русия да ни постави под свой контрол. Защото Свободата, както казва Радой Ралин е като хляба – „Всеки ден се замесва, изпича, изяжда. Свободата трябва всеки ден да е прясна, топла, сладка, достатъчна, за да я споделиш с други. Не яжте огризки, не яжте вчерашен хляб, не яжте подарен хляб. …“ 

Защото свободата и независимостта не се подаряват. Те се отвоюват и за тях трябва да воюваме всеки ден.