Ако Хилари Клинтън беше избрана за президент конфликтите в Близкия Изток вече щяха да са факт

За добро или лошо обичта към България е генетично заложена и е много голяма част от мен, казва пред Faktor.bg наследникът на Райко и Алекс Алексиеви

Внукът на убития от комунистите художник и сатирик Райко Алексиев и син на известния анализатор и познавач на радикалния ислям Алекс Алексиев, Ерик избра да живее в родината на предците си. От няколко месеца той е в България и продължава делото на баща си – развитието на „Център за изследвания на Балканския и Черноморския регион” и издаването на сайта bulgariaanalytica.

Интервю на Анелия Димитрова

- Г-н Алексиев, колко адекватна е, според Вас, заплахата за либералната демокрация от популистката идеология и политика?

- Популизмът е сложна за определение в днешно време идеология, затова искам да бъда предпазлив в отговора си. Струва ми се, че определението донякъде се променя и в зависимост от политиците, затова нека като пример си представим че Бърни Сандърс и Доналд Тръмп се намират на двете противоположни страни на популисткия спектър.
Като имаме предвид тяхната популярност и ентусиазъм, който предизвикват в своите избиратели, бих казал, че популизмът е извънредно актуална заплаха за либералната демокрация. Въпросът е дали това е толкова лошо нещо? 

Дясното и лявото (в САЩ) се превръщат в толкова фундаментални противници, че не вярвам, че отношенията са поправими. Екстремизмът расте и от двете страни и следващото поколение избиратели вече показва, че то ще бъде най-екстремистко поколение.  Центристската политика отиде в миналото, така че популистката риторика става все по-разпространена.

Аз мисля, че това е добре. Системата е счупена и има нужда от капитален ремонт. Може би, това твърдение изглежда спорно за чуждестранната аудитория, но аз идвам от един от най-левичарските щати в Америка. Мнозина смятат, че Калифорния е "чашка на Петри" за либералния елит, който експериментира с крайностите на либерализма. Вие страдате от злоупотребата с наркотици, легални и нелегални, което убива и побърква населението, прославяте психическите разстройства като трансджендъризма, например, пада раждаемостта, рязко изчезва семейството, обществото е завладяно от следващата си покупка, деградацията на ценностите, порнографска индустрия за 15 милиарда и така нататък...

Каквото и да предпиремем сега, то не действа и, ако популизмът може да доведе до краха на тези явления, то аз съм "за".

- Провали ли се моделът на мултикултурализма като имаме предвид действията на политиците в САЩ и Европа?

- Успял ли е някъде принудителният мултикултурализъм? Колко примера на успешен мултикултурализъм посредством принудително обединение на макро и микро ниво могат да посочат политиците? В миналото са давали примери с Римската империя или САЩ. Аз бих казал, че в Римската империя е имало много различни култури и взаимодействието помежду им е било много ограничено по днешните стандарти. Да не говорим за това каква роля е изиграл мултикултурализмът в падането на Рим. 

Що се отнася до САЩ, те не винаги са били някакъв контейнер за цялата имитрация, както тези от ляво се позовават на стихотворението за Стаутията на свободата като на някакъв аргумент пред лицето на историята, на който биха искали да повярвате.

Имиграционните закони са много строги чак до Законите за имиграцията от 1952 и 1965 година, които може би са първите плочки от доминото на бавната деградация на американските ценности.

В Европа, струва ми, от самосебе си се разбира, че този модел е провален. Естествено има примери на успешна интеграция с други култури. И напротив, има много примери за изнасилвания, убийства и неспособност за интегриране. 

Ако имате буркан със 100 боровинки и знаете, че 5 от тях ще ви убият, ще изядете ли някоя от тях?

- Според Вас, колко силна е намесата на Русия в американската демокрация? Кои области са в най-голям риск?

- Трудно е да се каже за силата. Циркът със "сговора" до такава степен повлия върху руско-американските отношения, че аз с всички сили се старая да бъде обективен по отношение на това кое е реално и кое е поредната медийна кампания, обсебена от поддържането на военните действия между двете страни. 

Наскоро Тъкър Карлсън каза: "твърде много пари  и твърде много кариери зависят от това американските настроения да бъдат поддържани на нивото, на което бяха през 1977 год.", когато по-голямата част от федералните разходи отиваха за борба със Съветския съюз. Не вярвам, че той греши. Не трябва да се подценява Русия, но би било нелогично да отричаме, че правителството на САЩ е имало интерес да удържа американската общественост да бъде колкото е възможно по-антируска до края на времената.

Както обикновено, предполагам, че такива действия или конфлрикт биха започнали чрез някои посредници в Близкия Изток. Ако Хилари Клинтън беше избрана за президент, предполагам, че такива конфликти вече щяха да са факт.

- Колко реалистичен изглежда импийъчмънт на президента Доналд Тръмп?

- Не е реалистичен. Това е поредният нагласен процес, за да бъдат успокоени истеричните леви. Той служи на три цели: да попречи на администрацията на Тръмп да свърши нещо полезно за избирателите си до 2020 година, да даде на левите нови поводи за нападки срещу президента и да отвлече вниманието на обществеността от това, което се случва зад кулисите, например преразглеждането на НАФТА.

Дори ако импийчментът бъде гласуван, малко вероятно е контролираният от републиканците Сенат да го отстрани от длъжност. Не вярвам, че това ще се случи, но дори и да стане така, ефектът ще бъде минимален. Според мен това ще сплоти избирателите му много по-силно, отколкото очакват демократите. Тази инициатива е непопулярна сред независимите и привържениците на републиканците, които може да решат отново да гласуват за Тръмп, просто за да се убедят, че техните гласове не са заглушени от този невероятно корумпиран сговор между Демократическата партия и спецслужбите в САЩ.

- Как се променя установеният международен ред? Къде минават новите геополитически линии на напрежение?

- Най-просто казано - национализъм против глобализъм. Мисля, че Интернет се оказа за световния елит много по-голямо бреме, отколкото те можеха да си предстаовят. Хората осъзнават, че такива проблеми, които са ни изглеждали като неизлечими недъзи, като неравенството, например, всъщност са житейски факти. Те са били тук дълго преди нас и ще съществуват още дълго след като ние си отидем.

Опитите да бъдат "поправени" неща, които се основни в тъканта на човечеството всъщност, са само опит да бъде получен повече контрол и власт над тези, които може в някакъв момент да се противопоставят на авторитаризма.

Просто защото хората живеят във времена на относително богатство, елитът използва хората, чиито комфорт ги прави зависими за биологично нестествени идеи, в качеството на оръжие срещу тези, които разбират, че трябва да поставим логиката преди емоциите.

- В този смисъл запазва ли България правилната посока? Какви политически опасности стоят пред нея?

- Аз смятам, че България се движи в по-позитивна посока, отколкото да кажем, Калифорния. България има национална самобитност, култура и история, които много липсват на моята родна страна. 

Джордж Оруел е казал, че най-ефективният начин да унищожиш хората е да изтриеш собственото им разбиране на историята. Историята и културата тук са много ценени и, мисля, че младите българи приемат това за даденост. От външна гледна точка, действително е голяма сила да имаш такава дълбока и богата идентичност като българите.

- И, ако позволите - личен въпрос: Вашият баща Алекс Алексиев беше обичан и уважаван от много хора в България. Какъв завет Ви остави той?

- Едва ли ще срещна друг човек като баща ми. След него и неговият баща Райко Алексиев няма как да остана без вдъхновения, за да работя усърдно и да се гордея с моите предци. Горе долу месец преди той да си отиде заоедно слушахме музика с чаша уиски. Той ми каза, че след като избягал от комунизма почувствал, че е изпълнил мисията на живота си. Всичко след това било допълнилено време, което му било дадено като подарък. 
Неговите невероятни постижения като анализатор и пълен живот говорят за това каква личност е. Той се беше посветил на разрешаването на неправдите в този свят със същата страст и скромност, с която се грижеше за градината си в Калифорния. И аз се опитвам да живея живота си като него.

- Как решихте да напуснете САЩ и заживеете в България?

- Донякъде поради всичко, за което говорих и преди. Аз много ценя своята семейна история. Мисля си, че когато на Райко са му предлагали да избяга от комунизма, преди да го арестуват, той не си е представял, че един ден внуците му ще говорят на английски в Америка. Той е обичал тази страна и мисля, че това чувство е генетично. За добро или лошо, това е много голяма част от мен.

На прозаично ниво, исках да прекарам колкото е възможно повече време с баща ми след като започнаха неговите проблеми със здравето. 

И накрая, аз съм много разочарован от моралния и социален пейзаж в Щатите. Това, което някои хора наричат "прогрес", аз наричам дълбоко отдалечаване от тези ценности, които някога са направили Америка велика. Не цялата страна се намира в такова състояние на свободно падане, но Колифорния безусловно е в него. 

Баща ми сравняваше определени части от този пейзаж с комунизма и това ми беше достатъчно. И съм щастлив, че съм тук - в България.