7 Декември, 2024

Главнокомандващият ВСУ Олександър Сирски: Руснаците няма да имат и миг покой на наша земя. Никога!

Главнокомандващият ВСУ Олександър Сирски: Руснаците няма да имат и миг покой на наша земя. Никога!

Олександър Сирски

Русия никога няма да ни победи, ако сме единни

Само през февруари-март тази година врагът е загубил над 570 танка, около 1430 бойни бронирани машини, почти 1680 артилерийски системи и 64 системи за противовъздушна отбрана

Ако армиите на Путин отново тръгнат натам, Харкив ще бъде фатален град за тях, казва военният стратег

Интервю на Дмитро Шкурко, Укринформ

Олександър Сирски беше назначен на поста главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна през февруари тази година. Това назначение, както и последвалите промени във военното ръководство, изтеглянето на украинските войски от Авдиивка, продължителното настъпление на руските нашественици и преминаването на Украйна към стратегическа отбрана станаха обект на засилено внимание - не само в Украйна. Сред западните съюзници и партньори започнаха да се чуват тревожни мнения, че Украйна губи позиции и способности да продължи борбата с врага. 
Самият главнокомандващ ВСУ генерал-полковник Сирски коментира в интервю за агенция Укринформ доколко са основателни подобни оценки, каква е реалната ситуация на бойното поле и какво означава новата стратегия на украинските войски.

- Олександър Станиславович, от фронта продължават да идват тревожни новини. Противникът продължава да оказва натиск срещу украинските позиции, опитва се да настъпва в посоката към Купянск и Лиман, създава заплахи за Ямпол и Сиверск. Остават тежка ситуацията на авдиивското направление. Знаем, че врагът плаща с много кръв всяка своя стъпка, но… Какво се случва? Имат ли Въоръжените сили ресурси и възможности, за да спрат подобно настъпление на противника?

- Положението на фронта наистина е тежко. Но и няма как да е иначе на фронта. Несъмнено всеки ден изисква максимални усилия от нашите войници и офицери. Но ние не само се отбраняваме, но и настъпваме по различни направления всеки ден. Напоследък броят на възвърнатите от нас позиции надвишава броя на загубените. Врагът не успя да постигне съществен напредък по стратегическите направления, териториалните му придобивки, доколкото има такива, са от тактическо значение. Контролираме ситуацията.

Трябва да признаем, че сегашната ситуация в определени направления е напрегната. Руските окупатори продължават да полагат все повече усилия и имат числено превъзходство по отношение на личния състав. Те традиционно не обръщат внимание на загубите и продължават да използват тактиката на масираните атаки. По определени направления подразделенията на Силите за отбрана на Украйна отблъскват по няколко десетки атаки.

Опитът от последните месеци и седмици показва, че противникът значително е увеличил активността на авиацията, използва управляеми авиационни бомби, които поразяват нашите позиции. Освен това врагът води плътен артилерийски и минометен огън. Допреди няколко дни превесът на противника по отношение на изстреляните боеприпаси беше около 6:1.

Но ние се научихме да воюваме не чрез количеството боеприпаси, а посредством умението си да използваме наличните оръжия. Освен това ние се възползваме максимално от надмощието си по отношение на безпилотните самолети. Въпреки че врагът се опитва да ни настигне в това ефективно оръжие.

Противникът продължава настъпателните си действия на широк фронт, опитва се на всяка цена да стигне до границите на Донецка и на Луганска област, да ни изтласка от левия бряг на Днипро (Днепър) в Запорожка област.

На отделни участъци от фронта успяхме да постигнем изравняване на силите по отношение на артилерията и това веднага се отрази на цялата обстановка. Нашите артилеристи използват прецизни боеприпаси за поразяване на места, където са концентрирани вражески сили – дори на десетки километри от фронтовата линия. Противникът не само ежедневно понася значителни загуби в жива сила и техника, в частност в артилерийски системи – той никога и никъде не може да се чувства в безопасност, включително и във временно окупираните територии на Украйна. Това е важен психологически фактор. Няма да имат и миг покой на наша земя. Никога. И всеки окупатор трябва да е наясно с това.
Разбира се, това е статистика, но е важно да се знае: само през февруари-март тази година (към 26 март) врагът е загубил над 570 танка, около 1430 бойни бронирани машини, почти 1680 артилерийски системи и 64 системи за противовъздушна отбрана. Същевременно Въоръжените сили на Украйна държат под контрол ключовите височини и отбранителни райони. Нашата цел е да не допуснем загуба на наша територия, да изтощим максимално противника, да му нанесем възможно най-големи загуби, да сформираме и да подготвим резерви за настъпателни действия.

Много показателно е и това, че успяхме да намалим активността на врага във въздуха, разбира се, благодарение на уменията на нашите части за ПВО. Само за 10 дни през февруари те свалиха 13 вражески самолета, включително два стратегически важни самолета за наблюдение и контрол A50.

Така че, с уменията на личния състав при нас всичко е наред. Надяваме се да получим от нашите партньори по-голям брой средства за противовъздушна отбрана и, най-важното –  ракети за тях. Особено като се има предвид, че врагът премина към тактиката на масирани въздушни удари, както срещу украинските войски, така и срещу гражданската инфраструктура и мирните градове на Украйна . Ние сме длъжни да ги защитим.

Променяме тактиката на нашите действия и в морето. Атаките с дронове срещу вражески кораби са толкова ефективни, че можем да говорим за промени в стратегията на бойните действия в морето като цяло. Ние целенасочено унищожаваме руския Черноморски флот. И ще продължим да го правим. Последните поражения, нанесени на няколко кораба в Севастопол са още едно потвърждение за това.

- Вашето назначение стана след, честно казано, не съвсем разбираемата оставка на генерал Валерий Залужни, която предизвика много шум. С какво са свързани тези промени, както и преформатирането на практически цялото военно ръководство? Как се възприеха тези сътресения в армията?

- Военните имат едно задължение - ние не обсъждаме заповедите, ние ги изпълняваме. Така че, ако президентът на страната и върховен главнокомандващ е имал причини за такава смяна, особено в активната фаза на войната, значи тези причини са основателни.

С Валерий Фьодорович (Залужни – б.р.) работихме рамо до рамо в най-трудните времена от началото на пълномащабната руска инвазия и дори преди това. Работихме като един екип. Пожелавам му успех на новата и много отговорна длъжност (посланик във Великобритания – б.р.).  

Мога да кажа, че всички наши знания и целият опит, придобит вече по време на пълномащабната война в битки с по-многобройните сили на противника, ще бъдат насочени към повишаване на ефективността на нашите действия и максимално поразяване на ударните групи на противника.

Въз основа на това изработваме алгоритмите за работа на органите на военното управление на всички нива. Става въпрос за детайлно, задълбочено планиране на действията обединения, единици и части, разбира се с оглед на нуждите на фронта. Всъщност не само успехът на всяка военна операция, но и животът на хората зависи от прецизната работа по този вертикал, който обхваща планирането и обезпечеването на бойните действия, зависи от навременното доставяне на най-новите оръжия и боеприпаси от нашите западни партньори. Командирите от всички нива трябва да помнят това, ние постоянно напомняме това и на нашите съюзници на Запад.

Нашите щабове трябва да познават всички нужди на фронта, без изключение, и да владеят ситуацията във всяка негова част. При това на първо място е квалификацията на офицерите от органите на управление на армията.

Мога да потвърдя, че съставът на Генералния щаб и другите органи на военното управление ще бъдат обновени благодарение на бойни офицери с голям практически опит в бойните действия, придобит по бойните полета в тази война.

- Какви промени ще настъпят на бойното поле след Вашето назначение?

- Ситуацията на бойното поле зависи не само от главнокомандващия, както разбирате. Съвременната война изисква решителност и инициатива на терена, точно там, където се водят бойните действия. Успехът на бойните операции зависи от офицера, сержанта, войника, които са в окопите и опорните пунктове - те са тези, които носят на плещите си този огромен боен товар.

Ние можем да определим стратегията и да координираме действията, да реагираме своевременно на промените в обстановката и нуждите на фронта. Същевременно философията на използването на войските - поне това е моята позиция - трябва да е базирана на една основна формула. Най-ценното, което имат нашите въоръжени сили, са хората. Нашата задача е да защитим живота им и в същото време да нанесем максимални загуби на врага.

Реализирането на този принцип изисква поддържане на баланс между изпълнението на бойните задачи и възстановяването на войсковите части и подразделения. Нашите хора са герои, но силите им не са безгранични, те също имат нужда от възстановяване и почивка.

Ето защо вече започнахме процеса на ротация на военните части на фронтовата линия, което ни позволява да възстановим пълноценно не само боеспособността на техниката, но преди всичко да осигурим почивка и възстановяване на нашите военнослужещи.

За да гарантираме този процес, имаме нужда от хора. Ето защо бих искал всеки мъж на военна възраст в Украйна да осъзнае, че от неговата воля и действия зависи Украйна да устои.

Това е свързано с цял комплекс от въпроси, включващ обучението на хората, тяхното правилно екипиране и осигуряване. Тези усилия включват и мерки за социална защита на военнослужещите и членовете на техните семейства. Необходимо е да се погрижим за това как се развива животът на военнослужещия след освобождаване или демобилизация. Разбира се, не е възможно да се изпълнят всички тези задачи само с усилията на въоръжените сили. Виждаме, че държавата не стои настрана и вече създава механизми за решаване на всички тези проблеми.

Украинците продължават да защитават страната си, връщат се от чужбина за това. Имаме много доброволци и това не е преувеличение. Не твърдя, че няма проблеми, но подчертавам, че правим всичко, за да ги решим.

- По-рано се появи информация, че за поддържане на боеспособността и осигуряване на ротацията на Въоръжените сили на фронта е необходимо да се мобилизират още 500 000 души. Доколко е реалистично това число сега?

- След преглед на вътрешните ни ресурси и уточняване на бойния състав на Въоръжените сили това число беше значително намалено. Очакваме да имаме достатъчно хора, способни да защитят Родината. Не става дума само за мобилизирани, но и за доброволци.

Трябва да се има предвид, че хората не са роботи. Те се изтощават физически и психологически, особено в условията на военни действия. Например тези хора, които са дошли през февруари 2022 г., се нуждаят от почивка и лечение. Достатъчно е да споменем, че 110-а бойна бригада участва в Авдиивското направление от началото на пълномащабната инвазия. Те трябва да се възстановят, да отпочинат, това е обективна необходимост. И има много такива части.

Сега правим преглед на определени части, които не участват в бойните действия, въз основа на одит на дейността им. Това ни даде възможност да освободим хиляди военнослужещи и да ги насочим към бойни части.

Но в същото време е необходимо да се въздържаме от крайности. Всички армии по света имат личен състав, който не участва в бойни действия, но осигурява бойни части. Това е също толкова важна част от работата. Войната, която сме принудени да водим срещу руските нашественици, е война на изтощение, война на логистика. Следователно значението на ефективността на тиловите части не бива да се подценява. Става дума за системата за осигуряване на войските с храна и боеприпаси, за ремонтни звена, за лечебни заведения и за много други неща. Тези хора допринасят за ефективността на военните действия.

Особено искам да подчертая: гражданите, които постъпват в армията след мобилизация, не отиват веднага на фронта. С много специални изключения – например, когато човек вече има боен опит, по-голямата част от тези лица пристигат в учебни военни части и центрове. Към февруари тази година броят на преминалите такова обучение е 84 процента от общия брой на мобилизираните. Едва след такова обучение те могат да бъдат изпратени за докомплектоване на военни части за възстановяване на боеспособността им.

- Когато украинските войски напуснаха Авдиивка, руската пропаганда тръбеше за хиляди пленени украинци. Какво се случи там в действителност? 

- Изтеглихме силите си от Авдиевка, защото противникът имаше значително превъзходство в силите и средствата на щурмовите части. Поради постоянните бомбардировки с управляеми авиационни бомби, целостта на нашата отбрана беше нарушена, което даде на противника възможност за постепенен напредък. Негативна роля изигра недосигът на боеприпаси за нашата артилерия. Това направи невъзможно провеждането на ефективна контрабатарейна битка в такива условия. Така че, за да избегна обкръжение и да спася живота на хората, реших да се изтеглим от Авдиивка.

За съжаление по време на тези битки 25 украински военнослужещи бяха пленени от руснаците. Това е война... Руските пропагандисти се опитват да използват различни видеозаписи с пленени украински войници за дискредитиране на Силите за отбрана на Украйна, за оказване на психологически натиск и всяване на паника сред украинците.

Искам да кажа на тези войници, ако ме чуят, на техните семейства: никого не сме забравили и правим всичко, за да освободим тези военнослужещи от вражески плен. С тези усилия са изцяло ангажирани както ръководството на нашата държава, така и Главното управление на разузнаването на Министерството на отбраната и командването на Въоръжените сили.
Също така си струва да припомним, че офанзивата в Авдиивка струваше на врага значителни загуби и това едва ли ще бъде съобщено по "руската" телевизия. Само през периода от 10 октомври 2023 г. до 17 февруари 2024 г. руските нашественици загубиха на Авдиивското направление:  47 186 души личен състав, 364 танка, 748 бойни бронирани машини, 248 артилерийски системи, 5 самолета. От началото на Авдиивската отбранителна операция украинските Сили за отбрана са взели в плен 95 руски окупатори на това направление.

- От началото на пълномащабната война, която продължава повече от две години, Вие ръководихте отбраната на Киев, ръководихте войските при освобождаването на територията на Харкивска област. Според оценки на редица западни медии, заплахата от руска офанзива отново надвисва над Харкив. Доколко е реална тя според Вас?

- Не можем да пренебрегнем никоя информация за подготовката на врага за настъпателни действия, затова предприемаме всички мерки за адекватна реакция при такава вероятност. Сега извършваме голям комплекс от дейности по изграждането на укрепления на територии и позиции, създаваме комплексна система от прегради и планираме действията на нашите войски в случай на подобно настъпление.

Вече имаме опит от бойни действия в Харкивска област, успяхме да надвием врага и да освободим голяма част от областта. Тогава се случи мащабният крах на руския фронт. Ако руснаците отново тръгнат натам, Харкив ще бъде фатален град за тях.

Но, разбира се, всяка военна операция е уникална и ако се действа по съвсем аналогичен начин при следващо настъпление, това няма да доведе до успех при никакви обстоятелства. Съвременната война е математическа задача със стотици променливи, в която всеки компонент може да бъде решаващ.

- Не мога да не попитам къде бяха поставени отбранителните линии, на които нашите войски трябваше да се изтеглят от Авдиивка?

- Ще започна с основното. Успяхме да спрем врага близо до Авдиивка, използвайки позиции, които бяха оборудвани по време на боевете. Основната линия на укрепленията е оборудвана и поставена много по-далече, в дълбочина на нашата отбрана. Сега се подготвят мощни отбранителни линии на почти всички направления, застрашени от руско настъпление. За ръководството на държавата и въоръжените сили, за местните администрации и др., изграждането на укрепителни линии и съоръжения вече е един от приоритетите.
Подготвените укрепления спасяват живота на нашите войници. Изграждането на широка система от инженерно-фортификационни съоръжения е задача не само на инженерните подразделения на Силите за поддръжка на въоръжените сили на Украйна и военните части. В този процес участват и областните военни управления, и звената на Държавната специализирана транспортна служба. Тази работа продължава.

- Колко съществена е помощта за Въоръжените сили от нашите западни съюзници и партньори?

- Ние сме много благодарни на нашите западни съюзници, страните от НАТО, Европейския съюз и други партньори за тяхната подкрепа. Без такава подкрепа, без доставка на оръжие, боеприпаси, средства за противовъздушна отбрана и тежка техника за нас би било много по-трудно да се борим срещу толкова коварен и мощен враг.
Ще бъдем още по-благодарни, ако тази помощ идва бързо и в достатъчно количество. Следва да признаем: по време на Харкивската офанзива не успяхме да постигнем по-голям успех, защото нямахме достатъчно ресурси. Недостигът на ресурси и боеприпаси даде възможност на руснаците да се окопаят дълбоко в южната част на Украйна, в Запорожка област, а щурмът на тези позиции, без ефективна въздушна подкрепа, ни коства загуби на човешки животи и техника. Последният случай е Авдиивка. Със сигурност щяхме да запазим тези позиции, ако разполагахме с достатъчно ПВО и артилерийски снаряди.

Това не е претенция, а констатация на факт. Вярвам, че нашите съюзници вече са разбрали с кого си имат работа в Русия и много биха искали да видят нашия успех в борбата с врага. Не ни достигат оръжия, всичко друго сме способни да направим сами. Благодарни сме на нашите партньори за всеки снаряд, за всеки тон гориво. Но за ефективно планиране на операциите, се нуждаем от предвидимост на доставките.

Сега Силите за отбрана изпълняват задачи по цялата огромна фронтова линия, при фактически дефицит на оръжия и боеприпаси. В тези условия преминаването към стратегическа отбрана е логично решение. Но обратното е също толкова логично: ако Западът, както заявява, снабди Украйна с всичко, от което се нуждаят нейните Въоръжени сили, това ще даде възможност врагът да бъде отблъснат, независимо колко хора ще мобилизира Русия, и най-накрая тази война да приключи с военна победа над врага.

Но ние също не седим със скръстени ръце, а разширяваме възможностите на своя военно-промишлен комплекс. Ако европейците се включат в разработването му в обемите, които обещават, мисля, че постепенно ще решим проблема с „глада за снаряди“. В момента, по отношение на броя на иновациите и собствените разработки на оръжия, военна техника и най-важното – тяхното практическо използване на бойното поле, Украйна е сред абсолютните лидери.

В този контекст може да споменем превъоръжаването на артилерийските части с украинското 155-мм оръдие "Богдана" и докомплектоването му с автоматична система за насочване на огъня. Скоро може да се очаква, че някои образци западни гаубици и родни нарезни минохвъргачки ще се произвеждат в Украйна. Това се отнася и за разработването на модерни ракетни оръжия и противобатарейни системи. Обществото вече е доста добре информирано за производството на дронове. Така че, всички тези мерки могат да осигурят оперативно предимство пред врага на фронта в близко бъдеще.

Друг добър пример е възстановяването и ремонта на американските гаубици M777. Организирахме производство на някои детайли и резервни части в Украйна. По-точно, при възстановяването на всяка такава гаубица 40% процента от детайлите и резервните части, които се използват, са произведени в местни предприятия за нуждите на Въоръжените сили на Украйна.  Доставките, поддръжката, ремонтът и възстановяването са облекчени многократно, а фронтът усеща тези качествени промени.

- Кое е най-важното днес за главнокомандващия Сирски?

- Както вече казах, сега основното за нас е да запазим хората. „Желязото“ може да бъде възстановено, но не можем да върнем загиналите хора.

Има и още един приоритет – единството на обществото, да не допускаме политически раздор. Трябва да помним трагичните страници от нашата история. Сигурен съм: Русия никога няма да може да ни победи на бойното поле, докато украинците пазят своето единство и силата на духа. Ако хабите енергия и сила за празни политически спорове помежду си – това води дори не към поражение, а към гибел.

Искам всеки украинец да разбере това: Русия отрича правото на живот на всички нас. Ето защо поражението и гибелта са едно и също. Сега отново е време страната да се превърне в силен, обединен юмрук. Основната задача на Украйна е да запази единството си, това е основният компонент на нашата победа.

Превод: Faktor.bg

Сподели:
 Хатидже Ислямова: Ужасът, който преживяхме при насилствената смяна на имената, не може да се опише

Хатидже Ислямова: Ужасът, който преживяхме при насилствената смяна на имената, не може да се опише

Животът ни преди януари 1985 г. обаче никога не се върна - тази проклета асимилация ни взе спокойствието, мечтите, бъдещето ни!

  „Левада център“:  В Русия хората не знаят какво е добро, ако ги попитате - изпадат в ступор

„Левада център“:  В Русия хората не знаят какво е добро, ако ги попитате - изпадат в ступор

Страната е обхваната от примитивизъм в човешкото мислене, а това означава възраждане на варварството

 Христо Христов: Доган не може да е жертва, освен на собствената си безпринципност, самозабрава и загуба на реалност

Христо Христов: Доган не може да е жертва, освен на собствената си безпринципност, самозабрава и загуба на реалност

Липсата на правосъдие за престъпленията на комунистическия режим в началото на прехода пося плевелите на днешната безнаказаност, която се шири в България