Интервю на Валентин Баришников

"Владимир Путин е популярен човек. А освен това е диктатор". Така започва книгата "Кой тук е властта" на Сам Грийн и Греъм Робъртсън, британски и американски политолози.
Грийн и Робъртсън подчертават, че Путин управлява "гигантска машина за принуда", за да сплашва потенциалните си съперници, да изпраща в затвора опонентите си и да ги прогонва от страната". 
"Някои от тези, които особено яростно критикуваха Путин, когато започнахме работа над настоящото изследване, не доживяха до публикуването му", пишат авторите.

- На какво се базира популярността на Путин сред мнозинството от руснаците?

- Идеята, че популярността на Путин се базира на икономическата трансформация в началото на 2000-те в сравнение с 90-те, изглежда доста убедителна.
Всеки лидер, при който икономиката расте с 6-7% годишно и доходите на хората се удвояват, би бил популярен. 
Но това беше вярно до 2008–2009 година, до глобалната финансова криза, когато пострада и Русия, и ние не говорим за година-две, а за повече от десетилетия икономическа стагнация – но путиновата популярност, според социологическите проучвания си оставаше над 60%. 
Един от вариантите е идеята, че Путгин апелира към дълбинните чувства на руснаците, привикнали да живеят в империя и, които изпитват носталгия по чувството за собственото им могъщество, към стремежа им да бъдат велика държава.

В нашето изследване ние пишем, че през 2000-та Путин изобщо не е националист, но започва да се обръща по-активно към националистическата идея след големите протести, през 2012 година, когато беше преизбран и, очевидно, по време на украинската криза. 
Но даже това обяснение, свързано със "способността" на Путин "отново да направи Русия велика", да и върне централното място на световната арена, не обяснява всичко.
Важно е да се разсъждава не толко за отношенията на Путин с отделните граждани и не за тяхната оценка какво е направил той за икономиката или на международната арена, важно е да се помисли за това, как руснаците взаимодействат помежду си, и как мнението на съгражданите им променя тяхното мнение.
И ние показваме в книгата си, че голяма част от путиновата популярност се базира на това, че го възприемат като "отправна точка" на цялата страна, и в този смисъл той е над политиката, над икономиката  – упреците се отправят към правителството, а не към Путин, макар че в крайна сметка именно той е длъжен да носи отговорността.
В Русия се смята, че е патриотично той да бъде подкрепян и това е допълнителен натиск в обществото да го подкрепя независимо от провалите на неговите външнополитически авантюри или икономиката.

- Съществува представа, че Путин е дошъл на власт и след това е злоупотребил с нея, използвал е пропагандата, за да манипулира хората и да получи подкрепата им. Но ако се признае, че Путин изразява нещо много важно за значителна част от руския народ, ще стане ясно, че Путин в някакъв смисъл е еманация на народа, въплъщение на неговите желания. Съгласен ли сте с такава теза?

- Очевидно, в Русия има голяма група хора, които поддържат идеята за величието на руската държава, тоест, един неетнически, а държавен национализъм, който смята, че Русия е велика държава, другите са длъжни да я уважават, тя трябва да бъде силна и това е по-важно от индивидуалните свободи, свободата на словото и т.н. 
Това е съществена част от електората и дори изборите да бяха свободни и честни, винаги ще има някой, който ще издига тази платформа - спомнете си Жириновски от 90-те години.

В руската политика винаги ще го има това националистичеческо-държавническо течение. Путин е отражение на тази тенденция в руската политика, еманация на някаква част от руското общество, но не мисля, че ние имаме ясна представа колко голяма е тази част от обществото или каква би била в условията на свободни избори, на свободно разпространение на информацията.
В очите на голяма част от руското общество никой няма достатъчно авторитет, за да стане реален съперник на Путин, но това чувство на "неизбежността на Путин" е както източник на огромна сила, така е и източник на слабост.

Но мисля, че за Путин е много важно да не свърши като Лукашенко. В Беларус можете да затворите границите, да арестувате хиляди, да контролирате икономиката, но не можете да го направите просто така в Русия, тя е твърде голяма, твърде богата и има твърде много образовани хора.
Режим, построен около един човек, особено, ако населението все повече го възприема като тиранин е много рискована стратегия. 
Но Кремъл все повече изпада в "капана на репресиите" - когато си извършил толкова много жестокости и репресии не можеш просто така да се върнеш назад.

- Това означава ли, че сегашната вълна на репресии и преследване на инакомислещите означава, че Кремъл вече не се чувства достатъчно сигурен колкото преди?

- Да, мисля, че изглежда е точно това. Дори и преди последните избори по телевизията можеха да се видят дебати, да се чуят критични оценки, партиите представяха алтернативни платформи.
Те участваха в изборите все едно това наистина са избори и това даваше възможност на Путин да създава различни коалиции. 
Когато това изчезне, когато кандидатите бъдат "отрязани" до такава степен, че изчезне самата атмосфера на избори, интересът и доверието на хората към този процес се изпарява.

Когато цялата тази демократична "драпировка" изчезне, природата на режима става все по-очевидна, обществото се разделя, подобно на това, което видяхме в Беларус. 
Лукашенко има някаква подкрепа, но тя не е достатъчна да остане на власт.

- От самото начало на управлението на Путин най-накрая той, изглежда, остана насаме със своя електорат - опозицията, медиите, НПО, академичните организации са "изчистени". Този режим на доминация ли е за предпочитане или е капанът, за който Вие говорите?

- Все повече ми се струва, че е капан. В навечерието на септемврийските избори за парламент виждаме, че те се страхуват даже от неголемите опозиционни кандидати - както никога досега.
Мисля, че това е признак на слабост, на растящо отчаяние. Мисля, че това е лоша стратегия.
И връщайки се към темата за "капана на репресиите"– те сами се натикват в ъгъла, откъдето трудно се излиза. Политически за режима това е твърде рисковано.
Това не означава, че режимът ще падне още през септември, не.
Но доколкото режимът продължава по-нататък по пътя на репресиите, базата му става все по-ограничена, все повече престъплнеия, за които ще трябва да отговаря в бъдеще, режимът става все по-малко легитимен - и нищо от това не е добре за режима в дългосрочна перспектива.
Путинският режим ще падне, когато никой не очаква. 

Като правило авторитарните режими се разрушават внезапно. И аз мисля, че всичко, което виждаме сега - засилващи се репресии, стесняването на политическото пространство – ще бъдат сред факторите, които, както буревестника, ще показват на историците и на политолозите, как е паднал путинският режим.

- През годините Путин се е променял, отначало опирайки се на икономическия растеж, след това на националистическата риторика. Сега той отново се променя. Може ли да намери нови групи за подкрепа по този начин?

– Аз мисля, че това ще бъде трудно - да намери нова база за подкрепа в руското общество. 
Отличителна черта на режима между 2000 и 2010 година беше неговата извънредна способност да се адаптира. Той имаше много гъвкави подходи в политтехнологиите, в пропагандата.
Тя затрупваха обществото едновременно с много идеи и наблюдаваха, коя ще предизвика отзвук и след това я използваха.
В книгата си аз пиша за тези стратегии.
Убеден съм, че те продължават да го правят, но ще бъде все по-трудно в още по-репресивен контекст да намерят привлекателна за обществото идея, ще бъде все по-трудно да се разбере какво мислят хората.

Макар че, може и да ни изненадат, да намерят разковниче за "трети живот", нова мощна стратегия, но това не е особено вероятно.
Сега изглежда, че репресиите са техния коз, който се разиграва все повече и повече.
Това е знак, че тяхната широка политическа стратегия по-скоро търпи провал, отколкото успех.