Не може да има системна корупция в общината, ако има истинска опозиция в СОС

БСП никога не могат да бъдат припознати като алтернатива на модела на управление в София, казва пред Faktor.bg бившият депутат от СДС

Интервю на Васил Стефанов

- Господин Сотиров, Вие сте бивш районен кмет на СДС в „Средец“, как оценявате настоящата битка за столицата?

- За съжаление, виждаме за пореден път, че се подменя дебатът за управление на София и за решаването на основните проблеми с политическа битка и извеждане на преден план на борба за смяна на модела, сваляне на правителството и атаки между т.нар. „ляво“ и „дясно“, които са деградирали идеологически като политически категории. На всичко отгоре виждаме и как едни и същи партии хем се определят за леви или десни, хем ни пробутват тезата „няма ляво, няма дясно“, за да легитимират извънбрачното си съжителство. 

- Поискахте в декларация на вашето сдружение „ДОМ“ кандидатите за кметове да обявят как ще изпълнят предизборните си обещания, след като към този момент 80% от приходите на общините идват от държавния бюджет. Отговори ли ви някой от кандидатите? 

- Единствено и само кандидатът за кмет Стефан Иванов, от НФСБ и коалиция ми отговори публично. Тук не става въпрос само за финансова централизация, а за изземване със закон на правомощия на местната власт от страна на държавната власт. Освен това, има и друга неприятна тенденция – държавата изземва ресурсите и правомощията на общините, а в същото време им прехвърля проблемите, които не може да реши и произтичащите от това негативи. Затова от „ДОМ“ призовахме всички партии и кандидатите им за кметове и общински съветници да излязат с отговор на въпроса за финансирането, защото това, което обещават, не кореспондира с ресурсите на общините. Преди избори всички те само обещават, че ще работят за децентрализация. След това обаче работят в обратната посока и изземват правомощията на общините, независимо кой е на власт. В България от 1995 г. сме подписали Европейската харта за местното самоуправление. Там се предвиждаше и създаване на второ ниво на самоуправление – да се избират областни управители и съвети. Този въпрос през последните десетина години вече дори и не се поставя. Пишат се само стратегии за децентрализация, които си остават на хартия, както е в много други области.  Централизацията нанася изключително тежки поражения на демокрацията и на всички граждани, защото води до неефективно и непрозрачно управление. 

- Защо, според вас, се мълчи по темата, това високомерие ли е, популизъм ли е? Някои кандидати в своите интервюта обещават например неща, които и за 8 мандата изглеждат невъзможни, а и не са в правомощията на кмета? 

- Доста от кандидатите, които не са участвали в местната власт и нямат представа как се управлява община реално, дават обещания, които не могат да изпълнят и за 50 години. Веднага си личи, когато някой човек е участвал в местната власт – дали като общински съветник, или като кмет. И те говорят популистки, но все пак повечето от тях имат някакви скрупули да говорят пълни фантасмагории, с които  да демонстрират откровена  некомпетентност. Има обаче още един сериозен проблем -  всички партии говорят за корупция в управлението на общините, но това няма как да се случи без съучастието на самите общински съветници. Те са органът, който взима всички стратегически решения и упражнява контрола върху дейността на администрацията. Не става въпрос само за управляващи, а и за съучастие на опозицията. Ако в общинските съвети  има истинска опозиция, то в управлението на общините не може да има системна корупция. 
Има една омерта между всички партии, в София например, тя се изразява в това да не се говори какви доходи са си осигурили като общински съветници. Съветници от всички партии в Столичния общински съвет участват в надзорните и управителни органи на Общинската агенция за приватизация и общинските фондове. Разпределили са се и в комитети за наблюдение на различни оперативни програми. Те са си осигурили доходи, които са по-високи от заплатата на кмета на София. Нека всички от досегашния общински съвет да обявят какви доходи имат. Това е класическа схема на съучастие на управляващи и опозиция, това е корупционен модел на създаване на зависима опозиция. Корупцията не е само да се прибират пари под масата, тя е всяка форма на облагодетелстване от властта. Винаги съм казвал, че БСП никога не могат да бъдат припознати като алтернатива на модела на управление в София докато продължават да са част от него. Обвързването на общински  съветници от БСП и на други уж опозиционни партии чрез участието им в управителни и надзорни съвети е стара и неотменима практика. Ще дам един показателен пример.  През 1996 г. беше създаден приватизационен фонд „Св. София“, което беше груба грешка на ръководството на СДС. Тогава имаше категорично решение на Националния координационен съвет  СДС да не се ангажира с приватизационни фондове и то беше взето с мнозинство 2 към 1. Въпреки това председателят и един от зам.-председателите на партията станаха учредители на партийния приватизационен фонд  „Света София“ заедно с четири общински фирми – Софийски имоти, Паркинги и гаражи, Софстрой и Инжстрой.  В бордовете на тези фирми беше пълно с общински съветници от БСП и затова никой от тяхната партия не реагира като опозиционер срещу това безобразие – 100% общински фирми да бъдат вкарвани като учредители в партиен приватизационен фонд.  Трябва да се разбере, че да си общински съветник е обществено задължение, а не средство за решаването на личните ти социални проблеми. Който има социални проблеми, трябва да се обърне към социалните служби, вместо да се кандидатира за съветник.  

- Ще успее ли следващият общински съвет да се пребори с презастрояването на столицата? 

- Без промяна на Закона за устройството и застрояването на Столичната община това не може да стане. През 2009 г., като народен представител, предложих конкретни предложения за приемане на параметри на застрояване, когато се обсъждаше  този закон и ако те бяха приети щеше да се пресече възможността за презастрояване в зоните с комплексно застрояване като „Люлин“ , „Младост“ и т.н., както и на централната градска част. Ако тогава това мое предложение беше подкрепено от моите колеги в Народното събрание, нямаше да стои толкова остро проблемът  с т.н. „междублокови пространства“, нямаше да ги има и тези небостъргачи, които съсипват централната част на София. Всички партии тогава отхвърлиха предложението ми. И Мая Манолова ми беше колега в този парламент, но да кажем, че тогава не е била на вълна кметски избори. С това, което аз бях предложил, щяха да бъдат ограничени действията на строителната мафия и 
 корупцията. Защото,  законът  е този който отваря толкова широко вратата за корупция. Целият цирк, който се разиграва от партиите преди местни или парламентарни избори пред хората по този въпрос, е крайно непочтен. От една страна те подържат в парламента широко отворена вратата за корупция, защото всички партии играят със строителната мафия, от друга страна са първи предводители на граждански протести срещу това което със закон са разрешили, а това подкопава правовия характер на държавата.  

- Имате ли фаворит за районен кмет на „Средец“, където сте управлявали?

- С един от кандидатите – Любомир Ковачев, съм работил в СДС, когато членувах в партията. Познавам и семейството му, защото тяхната семейна къща, построена от прадядо му е срещу моята родна къща, която е построена от моя прадядо.  Произхожда от стар български род на възрожденци, висши царски офицери и антикомунисти.  Дядо му по бащина линия е бил горянин, а по майчина линия е правнук на генерал Христо Марков. Марко Павлов, който е дядо на генерал Христо Марков и на брат му генерал Иван Марков, през 1823 година в Търново основава първата аптека в българските земи. Любо е израснал  в стария градски център и цялата му политическа и обществена дейност са свързани с район „Средец“.  Освен това през годините винаги е бил всеотдаен и лоялен – нещо, което се научих да ценя най много през годините, защото е най-рядкото и важно качество за всяка обществена личност. Любомир Ковачев беше единственият в Националното ръководство на СДС, който не се поддаде на натиска, който упражни бивш лидер на партията за да наложи позиция за подкрепа на мораториума срещу проучването на възможностите ни за добив на шистов газ.   

- Какви са неговите плюсове и предимства пред останалите кандидати?

- Районният кмет има много ограничени правомощия, той по-скоро се явява като омбудсман на съответната територия – основната му роля е да се застъпва за гражданите на района, като  защитава техните искания пред  Столичния общински съвет и ръководството на Столичната община. Много важно е тези хора да са отзивчиви, диалогични и „достъпни“ за гражданите. Всичко останало е централизирано – дори да сложиш павилион, трябва да минеш през главния архитект на града. Районните кметове вече не могат да извършат дори и текущи ремонти, да запълнят дупка или да сменят плочка. В 40 Народно събрание бях предложил и парламента прие  30% от продажбите на общински имоти и наемите от тях да остават в техен приход. Тази законова разпоредба  не се приложи, а след това беше отменена. 

- Кандидат за кмет за този район е и бившият кандидат за президент Трайчо Трайков? Какъв знак е от кандидат за президент сега е съгласен за кандидат за районен кмет на София? 

- Звучи несериозно бивш кандидат за президент и водач на листа за общински съветници да се кандидатира за районен кмет, но за мен има нещо по-съществено – когато си кандидат за кмет трябва да си човек, който е познат и който познава местната общност и нейните проблеми.  От 30 години се занимавам с обществена и политическа дейност в район „Средец“ и чак сега покрай кандидатирането на г-н Трайков за кмет разбирам, че той има отношение към нашия район. Трайчо Трайков иначе изглежда интелигентен човек, с десни виждания, част от които споделям, но същевременно говори  доста популистки – обещава неща които са в прерогативите на СОС и на кмета на София. Човек трябва да каже какво конкретно и точно ще изпълни на територията на района в рамките на правомощията които има. Тук съществува много тежка колизия в закона – че районните кметове се избират пряко, а това не кореспондира с правомощията им. Това е измама към избирателите. Знам колко е неприятно като районен кмет, любезно да обясниш, че не можеш да помогнеш, защото проблемите им не зависят от теб. 

- Трайков бе и до сега общински съветник от ДСБ, каква морална отговорност носи към гражданите на София, след като беше основният вносител за предложението за приватизацията на Общинска банка, без  ДСБ да знаят и да го подкрепя  за това? 

- Трайчо Трайков дължи отговор на този въпрос.  Преди две години аз бях писал по тази тема и Faktor.bg публикува моята позиция, но  отговор няма. Няма и поемане на политическа отговорност за това.  Тогава той прескочи  всички свои колеги общински съветници от групата на Реформаторския блок, не само тези от ДСБ, и всички те бяха подскочили, че е взел решение през главата им. Той е достатъчно интелигентен човек, за да знае, че не може да поставяш колегите си пред свършен факт, а и това е грубо нарушение на правилата на групата.  Явно от ръководството на ДСБ са преглътнали това, както преглътнаха, че и двамата им бивши кандидати за кмет на София завиха към ГЕРБ, на който иначе от ДСБ и ДБ са най-яростните противници. Прошко Прошков е от гражданската квота в листата на ГЕРБ, а Вили Лилков подкрепи Фандъкова още за първи тур на тези избори. Дано поне за арх. Игнатов гаранциите им да са по-големи. Такава беше и съдбата им в парламентарното общение с ГЕРБ – загубиха ценни кадри като Москов, но поне взеха от Борисов назаем министрите му Христо Иванов и Трайчо Трайков. 

- Какви интереси обслужва Трайков с това „странно“ предложение за „Общинска банка“?

- Най-малкото, това е вдигане на топката на мнозинството на ГЕРБ в Общинския съвет. Да вкараш докладна и в рамките на седмица тя да мине и през комисия, и през СОС, означава, че ти предварително си съгласувал решението и си вдигнал топката на мнозинството в СОС. И то се прави от човек от опозицията. Винаги така се прави, защото по този начин се обезсилва опозицията да задава неудобни въпроси. Интересно е и, че по тази тема медиите и на Делян Пеевски, и на Иво Прокопиев се потопиха в общо мълчание. 

- Каква е вашата позиция за премахването на паметника на Съветска армия, има ли шанс в този мандат да бъде премахнат? 

- От  „ДОМ“ призовахме да се каже личната позиция на политиците, а не да се крият зад референдуми, както го правят някои кандидати. Държа да припомня, че първото предложение за референдум беше на БСП, с което тя искаше да блокира изпълнението на решението на Столичния общински съвет от 1992 г. за демонтиране на този паметник. Сега Мая Манолова и Борислав Игнатов отново предлагат референдум за паметника. Въпросът с паметника на Съветската армия е национален въпрос и той не може да бъде решен само от кмета на София през главата на правителството.  Много хора сигурно са забравили, че едно време правителството на Любен Беров прати полицаи, за да възпрепятстват премахването на паметника.  Трябва да е ясно, че докато България се управлява от премиери, които ги е страх от Руската федерация, няма как това да се случи, но всеки кандидат за кмет трябва да има доблестта да заяви личното си мнение, защото това е почтеното отношение към избирателите.  От „ДОМ“ предлагаме и отмяна на срамното решение на Столичния общински съвет за преименуване на столичния парк „Оборище“ на името на човек осъден за шпионаж  в полза на чужда държава,  както и възстановяване името „Генерал Иван Колев“ на 36 СУ „Максим Горки“. Предлагаме и Създаване на музей за памет за съветската окупация и престъпленията на комунистическия режим в подземията на  мавзолея или на друго централно място. Има две докладни за връщане на името на парк „Оборище“. Едната беше внесена в края на мандата на предишния общински съвет от общинските съветници от СДС  - Владимир Кисьов, Стефан Иванов, Борислав Бориславов и Радослав Абрашев, като на нея изобщо не беше даден ход. Другата докладна беше внесена в СОС в по-предишния му мандат от същите съветници, без последния, който тогава още  не беше съветник и нейното приемане също беше бламирано. Казвам това за да е ясно, че „дясното мнозинство“  в съвета няма смелостта да промени името на парк кръстен на съветски агент, а ние искаме да прояви смелост да демонтира паметника на Съветската  армия.   

- Вие бяхте на протеста срещу руския посланик и скандалната му изложба. Има ли влияние Макаров в София? 

- Руският посланик е официалният шеф на руската резидентурата у нас. При правителството на Любен  Беров държавата ни беше натисната брутално от руския посланик. Това провокира една остра и достойна позиция на СОС. В нея беше отчетено, че е недопустимо руският посланик да действа по този начин и правителството да му кляка и забележете още тогава, в тази позиция се посочва, че един основен аргумент на Кремъл е газовата ни зависимост от Москва. Най-тъжното е, че след 30 години в общинския съвет на София влизат хора, които се страхуват от комунизма, за разлика от общинските съветници в него непосредствено след падането на режима. И това е симптом за икономически зависимости - когато видите, че някой поднася цветя пред паметника на окупаторите, означава корупция, защото тя е основният инструмент на Кремъл.