Всеки автократ знае, че падне ли от власт отива в затвора, може дори да бъде убит, казва един от най-големите критици и опоненти на руския президент

Интервю на Дмитрий Волчек, Радио "Свобода"

- Господин Ходорковски, изненадан съм, че наричате Путин "много умен човек". В какво се проявява неговият ум? Идиотските решения, приети през последните години са толкова много...

- Едва ли мога да си позволя да говоря за Путин с възторжен тон, доколкото за годините на нашето противопоставяне, действително съм се сблъсквал с голям брой необмислени решения, както и решения, които дори да могат да бъдат наречени "умни", то с негативна конотация. 
Но - човек, който удържа властта в страната в продължение на 20 години може да е много лош – аз дори мисля, че Путин е не просто лош, а много лош човек. Но добър или лош, той е, разбира се, умен. Защото, ако не беше такъв, нямаше да задържи властта 20 години.

- Къде се крие тайната му?

– Разбира се, най-важното е, че той съумя да улови настроението на обществото, което уморено от революции, поиска контрареволюция, поиска връщане към миналото. Той улови това настроение. Това е главният елемент от умението му да удържа властта толкова дълго време.
Сега, разбира се, ситуацията се променя, защото обществото се промени за 20 години, но до днес беше така. Второ,  и това е много важно, той съумя да си каже "аз не разбирам от макроикономика" и предаде макроикономиката на тези хора, които, поне аз мисля, не са му лично много приятни. Говоря за тези, които в Русия наричаме "системни либерали". Това са хора, които независимо от всичко продължават да удържат руската икономика от катастрофални провали.
На трето място - умението му, което особено ефективно се проявява в чужбина, но и в Русия работи - той е прекрасен "вербовчик". 
Той умее да "вербова" хората. Той разбира какво искате да чуете, и ако това му е нужно - ще направи така, че да го виждате в такава светлина в каквато искате да го видите.

- Това е кагебистко.

- Да, това е прекрасна школа. Освен това той вижда слабостите ви. Ако имате някакви слабости, които може да използва, ще ги използва.
Нали всички сме виждали как омайва и превръща в сови длъжници, например, господин Шрьодер.

- Берлускони...

- Берлускони, Салвини. Колко умело ръководи отношенията си с Тръмп. Според мен, на тези хора не им достига нещо лидерско, затова им се харесва толкова Путин. Те вероятно биха искали да са като него, той умее да се вписва в техния модел, умее да създава усещането, че е като тях, умее да намира точките, върху които да въздейства. Това е сериозен талант.

- А какво мислите за политическите убийства? 

- Имам достатъчно основания да мисля, че Борис Березовски не е бил убит, но това не означава, че по принцип не би било възможно. 
Практически 100% съм убеден, че заповедта за убийството на Литвиненко, на Скрипал предварително е била съгласувана с Путин. 
Убеден съм, защото знам как функционират тези служби: ако тези действия не са били съгласувани с Путин, то ръководството им не би живяло дълго.
Съвсем друга е ситуацията с Борис Немцов, където, според мен, не е имало одобрение, или поне не напълно. И това доведе до там, че господин Кадиров известно време "висеше" между небето и земята и не знаеше: ще го оставят ли жив или няма да го оставят.
Но след това Путин взе решение делото да бъде "заметено". И в този момент Путин пое отговорността за престъплението, защото не позволи то да бъде разследвано до край. Лично той не позволи разследването.

- През 1999 година, когато Елцин избра за свой приемник шефът на спецслужбата, обезпокоихте ли се?

- Аз познавах Борис Елцин дълги години. И към онзи момент изпитвах в политически смисъл силно уважение, може дори да се каже - пиетет. Винаги съм си казвал, че в сферата на политиката той разбира много повече отколкото аз. И единствената причина да не кажа нищо против назначението на Путин – а аз не го подкрепях, но и не се противопоставих  – беше това, че повярвах на решението на Елцин.
За огромно съжаление на Русия, това се оказа критична грешка. Причините за тази грешка сега са ми ясни: Борис Николаевич направи най-удобният избор за себе си и за семейството си, но не и за страната.

- Има ли Путин ахилесова пета? Каква е главната му слабост?

- Главната слабост на Владимир Путин, което е много печално за нашата страна, е, че той изобщо не вярва в институциите. Той вярва в личната вярност, в това, че може да контролира хората, но не в институциите.
Руският авторитарен режим не е свързан с правовата държава, не е свързан с институциите. По този начин на авторитарния режим в сегашния му персонален състав му е нужно създаването на извън-правен баланс вътре в себе си.

- Защо?
 
- Защото, когато няма правова държава всеки автократ знае, че падне ли от власт отива в затвора, може дори да бъде убит. Всеки автократ разбира, че ако престане да бъде ключов елемент от баланса, ще бъде свален и в най-добрия случай ще бъде изпратен в затвора. 
Именно затова Путин "свързва" баланса лично със себе си. Възможна ли е ситуация, при която при падането на един автократ на неговото място да дойде друг автократ, който ще съумее да поддържа баланса в същото положение?

- В Казахстан се случи точно това.

- Засега още не се е случило, защото господин Назарбаев продължава да държи Казахстан. 
Но може ли да се случи? Разбира се, че може.
Най-вероятно, ще има някаква дезорганизация, свързана с изменението на баланса, но теоретично, балансът може да бъде съхранен.
И задачата на опозицията е: виждайки момента на дестабилизация, да настоява воненият стабилен модел да бъде демократичен.
 
- Вече пет години не живеете в Русия. Не Ви ли се струват руските проблеми провинциални, ако ги гледате от Берлин или Лондон?

- Вярно е, че руските проблеми не са пъпа на земята. Има прекалено много глобални проблеми, които трябва да се решават.
Но руските проблеми са много важни, особено важни са те за евоатлантическата цивилизация. Защото тези над 140 милиона души са тази част от евроатлантическата цивилизация, които още не са се определили със своята принадлежност. И това е много съществено в днешния свят, който е построен върху културната конкуренция на цивилизациите.
Затова руският регионален проблем не е толкова "провинциален" за Европа.