Безкрайно забавно е да наблюдавам как войнстващи примитиви от политиката и бизнеса са тръгнали да превземат пустош, бягат от човечеството, защото нямат доктрина, с която да го управляват, казва пред Faktor.bg артистът

Интервю на Васко Василев


На 07 април през 2021 год. се случи нещо невероятно в космическото пространство, и по-специално на Луната. Художникът Моно Петра изпрати шест свои скулптури от общо 12, които засне от обратната й страна при кратера Джак Парсънс. Това бе първата изложба на друго космическо тяло, реализирана от човек.

- Моно, представяш в Българската търговско-промишлена палата в София една вече представена изложба, но на друго космическо тяло, Луната, какво е усещането между двете пространства?

- Да, тази изложба беше там горе. Върна се с космически загар, за да я видите. Беше идеалната изложба за пандемично време, а и успоредно с нея се случиха толкова много нови космически неща по света.

- Все пак да уточним, изложбата беше ли наистина на Луната или всичко се е случило тук и това е просто един арт проект?

- Какво значи дали е била... В крайна сметка НАСА, Европейската космическа агенция, руската космическа агенция, индийската космическа агенция, китайската космическа агенция, саудитската космическа агенция и моята космическа агенция “Болната Планета” се борим за едно и също, да ви шашнем с визии от друго космическо тяло. 
Визуализираме започнатото от Жул Верн, Айзък Азимов, Артър Кларк, Дъглас Адъмс и много други фантасти от миналото и настоящето. 
Някои го правят с много пари, други с по-малко. Но всичко е в името на човечеството и неговото космическо развитие.

- А защо изложба и защо скулптури?

- В интерес на истината тези скулптури, които изпратих са живопис с метал.

- Да, за онези, които не са видели все още изложбата е редно да уточним, че всъщност си изпратил шест русенски пружини за спане, изрисувани с метал!

- Точно така. Това са шест послания, изрисувани с месинг и бронз. Пружините бяха идеалната подложка, за да визуализирам идеите си и да ги пратя на Луната.

- Не видях подписа ти върху тях...

- Когато създадеш нещо подобно, подписът е излишен. Не смятам да подписвам и другите произведения, които създам в този формат. Те са достатъчно разпознаваеми и без да са ходили на Луната.

- Интересни са и визиите, които си подредил в изложбата изработени по технологията "дигитално масло"...

- Това е технология, измислена от друг българин - Константин Кутрианов. Аз просто използвах постигнатото от него, за да придам още по-съвременен вид на изображенията. С помощта и таланта на фотографа Николай Пандев успяхме да създадем една по-различна история на изложбата. Никога не бях работил в екип до този момент и до последно имах съмнение дали ще се получи, но случих на правилния човек в това приключение. Дигиталната живопис, която създадох върху изображенията на Николай се получи точно според представата ми. 
Моят подарък за него беше, че открих изложбата на Никулден в БТПП.

- Космическата революция е факт. Хора като Мъск, Безос и Брансън са новите звезди в този бранш. Как гледаш на това тяхно забавление? 

- Корпорациите се настаниха на пазара за космическите изследвания и пътешествия. Запознах се с Рачо от София, ром по произход, който ръководи цели три фондации за космически авантюри в България, така че бизнесът дори на местна почва процъфтява. Чувам за колеги, които са си заплюли Марс, за да показват картини, така че можем да очакваме скоро дива конкуренция в космическата индустрия  

- Изпитваш ли ревност към подобни начинания на твои колеги?

- Не, разбира се, това са толкова естествени неща. В крайна сметка всички се борим да обогатим космическите визии за хората. Всички се грижим за това взискателно човечество. Тръгнеш ли с картини под мишница за друго космическо тяло, ти вече имаш идея какво точно ще правиш там.

- Русия и Америка също имат идея какво правят в космоса, като че ли!?

- С полета на Гагарин комунистическото самохвалство засрами дори арменците… А глупостите от Америка не закъсняха и тя похарчи трилиони, за да ни покаже, че може. Мога да си представя какъв човешки ресурс е бил впрегнат в тези полети до Луната, след като петдесет години по-късно никой и не мисли за нова лунна одисея. Въобще ми е безкрайно забавно да наблюдавам как войнстващи примитиви от политиката и бизнеса са тръгнали да превземат пустош, сякаш търсят изкупление там, защото сме им омръзнали. Бягат от човечеството, защото нямат доктрина, с която да го управляват. Задават се огромни катаклизми в световен мащаб, като най-големият ще е отнемане на философските идеи от корпорациите и връщането към философията за духовното ни съществуване на планетата, встрани от потребителските кошници.

- Корпорациите винаги са управлявали ….

- Докато Франсоа Митеран управляваше Франция и световните процеси в политиката, парите търсеха философия, към която да се нагодят. 
С появата на клоуни като Берлускони, нещата излязоха извън релси. По памет ще цитирам бившия френски президент, който, след избирането на италианския си колега, деликатно заяви в едно интервю, че трябва да се разграничи ясно политическата каста от финансовата. Не го послушаха и светът е това, което е в момента. 
Философията около парите се държи все още, но рекламните й лица са доста възрастни вече. Виждаме последиците от Соросовите напъни за промяната на света към добро. Виждаме и напъните на гигантски технологични компании, които ни продават телефони, за да сме щастливи и духовно извисени. Виждаме техния вкус за изкуство, литературните им предпочитания обаче са все още загадка за мен. След всичко това пак ще повторя, че аз, който нямам техните пари, имах мечта да направя изложба на Луната, да изпратя там духа на отминалите столетия, а те имат всичките пари и ресурси, но все още не могат да ни кажат какво точно ще търсят там. Всичко това е толкова налудно, колкото е налудно да се качиш на евтин самолетен полет до Венеция, за да си изпиеш кафето и да се щракнеш с телефона за селфи в социалните мрежи, като въобще не се замисляш, че с това придвижване съсипваш природата така, както и Грета не може да ни го обясни. Описвам несвързано целия този бълвоч, с който ни залива ежедневието, за да подсиля аргументите какво търсят пружини от легла, изрисувани с бронз на друго космическо тяло. През 2020 година, когато трябваше да реализирам изложбата, човечеството нямаше нужда от нея. Честно казано, и аз нямах нужда да излагам произведенията си пред полудели хора. Годината се изтърколи, така че ето ме пред вас, завърнал се от Луната с произведенията ми в Промишлената палата.

- Много е странно, но звучиш така, все едно наистина си излагал произведенията си на Луната…

- Винаги е по-лесно да повярваш в нещо, пред това да се съмняваш в него. Представи си колко глупаво и безинтересно би било едно оправдание, че не съм правил изложба там, горе. В крайна сметка, аз съм сред вас, за да провокирам и подсилвам въображението ви.

- Има ли хора, които наистина вярват, че изложбата е посетила Луната?

- Да, има такива. Това са хора щастливи, запознах се с много такива преди и след изложбата. Разговорите ми с подобни земляни винаги протичаха с лекотата, която ми липсва в ежедневието при други общувания с хора.
Бил съм на събирания, свързани с Луната. Там съм чувал и виждал неща, които ме направиха щастлив, много щастлив.

- Сподели няколко теории...

- Тази, че Луната е холограма сте я чували всички, но че холограмата прикрива друга планета беше ново за мен. Представете си гигантски проектор, който покрива с неподвижно изображение планета, от която ни контролират. Синодичният период, определящ нейната пълнота е така измислен, че ние никога да не видим онова, което се крие зад тази холограма.
Естествено, холограма няма, а обратната страна е слабо картографирана във времето, така че питането на човека е повече от резонно. Как може 50 години след първото стъпване на Луната, да няма първо стъпване и от обратната и страна, така че да видим поне кадър от близък план? Китайците изпратиха луноход, но снимките са повече от оскъдни. С няколко думи всеки космически конспиратор ще ви каже, че нещо не е наред. Правилният отговор е, че като сме стъпили там, та голям праз. Това е едно пусто място, което не става за нищо друго, освен за изложба. При всички профукани пари, аз не виждам някаква особена полза за човечеството освен това, че се е завърнало с визии от Луната, Марс и открития Космос.
Ще бъда още по-краен, че и Червената планета не става за нищо друго, освен за изложби. Ще се похарчат страшно много пари, за да се иде на нея, но защо? За газирана вода ли?

- Как защо, може да се снабдим с полезни изкопаеми, които са на изчерпване при нас от земята...

- Щом нещо е изчерпано, значи че това нещо е свършило. Земята е жив организъм и всеки с акъла си разбира това. Ако има луди хора, които смятат, че може да се внесе нещо, и че то няма да натежи на планетата са в огромна заблуда. А на Марс единственото, което знаем, че съществува е газирана вода. 

- Тоест, пренасянето на товари между планетите с цел производство на блага е вредно?

- Ще ти разкрия една тайна от изкуството, с което се занимавам. Зад бохемщината, образованието и опита при артистите има нещо скрито, което може да се усети единствено от хора, които го разбират. 

- Какво е то?

В даден момент човек почва да усеща с тялото си хармонията в природата,  която е съвършена. Този Земен ред се впива под кожата като пресъхнала река от пот, транформира клетките и ги активира в хармония с всичко около нас. Точно след подобно изпотяване се случват истински големите неща в изкуството. 

- С какво мислиш да се занимаваш след изложбата на Луната? Мернах в друго твое интервю, че си се устремил да променяш интернет...

- Да, провокира ме една снимка на Марк Зукърбърг и Бил Гейтс, на която обсъждат нещо облечени семпло. По-важен беше надписът под снимката, който гласеше, че пред погледа ни стоят няколко десетки милиарда в едно фото, на която липсват Гучи, Версаче и т.н.
Първо, тези двамата наистина промениха света. Единият доизмисли пишещата машина, а другият ни даде платформа да клюкарстваме и протестираме по пижами. Истината обаче е друга, че липсващите марки на снимката са направили много повече за красотата на този свят от двамата титани на снимката. Просто онези, които никога не са носили Гучи или Версаче си го изкарват на света. Точно това ще променя, като усиля сетивата им за красивото във виртуалното пространство, където всичко вече се плаща, но е по-евтино.

- Как точно ще промениш мрежата? 

- Крайно време е с дизайна в мрежата да се занимаят артисти, а не инженери. 
Ще ви разкажа нещо много любопитно. Имах познат който беше артистично момче с изключително развито чувство за естетика. Произходът и начетеността му предвещаваха попътен вятър в платната на човек, който би създавал или пазарувал хармонията около себе си. 
Преквалификацията  в живота го отведе в компютърно студио, в което се създават неща за мрежата. В рамките на две години този човек притъпи сетивата си, търсейки лесната и практична реализация на всичко около себе си. С времето ИКЕА се настани в иначе аристократичното му жилище и дори няма да се учудя, ако той е авторът на текста под снимката с Марк и Бил.
Това, разбира се, не се случва на всяко човешко същество, занимаващо се с програмиране, но е добър пример с какво точно искам да се занимавам в пространството, от което не излизаме. 
Бях провокиран и от нещо друго, което си е от кухнята на художническия живот. 
Масово се въртят снимки на топ галерии, които сякаш ти се хвалят не какви произведения продават, а колко са им бели и големи стените на помещенията. Скъпи биеналета, приканващи те да се стремиш като артист да потеглиш с кервана, който ги обикаля. Нещо като Формула 1, но в сферата на изкуството. Всичко това е мило, старо и скучно като от старите ленти. Не че е лошо да продаваш скъпо, но е глупаво да робуваш в подобен керван преди да ти разнесат стоката с камилите. Всичко е станало толкова елитарно там, че вече няма кой да ги лайква тия глупости. А както се казва, ако не си снимал и постнал манджата в социалните мрежи, значи не си ял! При манджите обаче интернет пространството бележи истински напредък.