Българинът още не се е научил да мисли за бъднините си и още ходи да гласува за партия, създадена от друга държава

Като съберем немотията на българина и останките от онова време, ще получим резултата от сегашното Народно събрание, в което липсва съдържание на повече истински демократи, казва пред Faktor.bg бившият депутат от Великото народно събрание, 30 години след първите демократични избори

Интервю на Васил Василев

- Проф. Джеров, какво се обърка на изборите за VII Велико народно събрание, защо след „посиняла“ София на 7-ми юни историческият едномилионен митинг беше попарен на изборите три дни по-късно? 

- Не мога да си представя какво се случи на 10-и юни 1990 г. и защо след този милионен митинг в София преди 30 години наследниците на БКП отново посегнаха към червената бюлетина на изборите за Велико народно събрание. Социалистите бяха уж уплашени, но в същото време тяхната теория беше, че ще бъдат вечни, до края на света. Никой не се помъчи да установи този парадокс. Митингите на 7- юни бяха спонтанно събиране на хората, нямаше заповед да излизаме по площадите. Моят спомен от тогава е, че изборните резултати бяха захвърлени с чувалите в градинките. 

- Имаше ли действително фалшификации и защо СДС тогава не потърси сметка за съмненията в честността на вота? 

- Ние в СДС тогава бяхме неопитни и за първи път се явявахме на избори, докато други сили вече имаха познанията как се печелят с 99 на сто избиратели. Затова и останаха съмненията за истинността на вота за Великото народно събрание, но лично аз не съм по съмненията, а по доказаните факти. Тогава никой не се постара да ги докаже. Лично до мен не е стигала информация за идеята да бъде анулиран вотът за VII ВНС. Възможно е да е имало и подобни идеи, но до подобен сценарий не се стигна.  

- Каква беше ролята на Държавна сигурност, на внедрените червени „демократи“ и на КПСС за първите искри в СДС още при неговото създаване?  

- Държавна сигурност е една страшна месомелачка, която и сега пречи на истинската проява на българската свободна мисъл и култура. Това, че все още се кланяме на чужда държава, е срамно за нас. България е била сред основните държави във вековете и няма защо все още да ни се натрапва онази чужда страна, която с пипалата си успява да въздейства на много хора. Много от днешните политици продължават да заблуждават народа и да му говорят за прекрасното бъдеще. Навремето ни караха да говорим за светлите бъднини на комунистическата партия. Тази червена отрова, която се пръска и до днес в съзнанието на хората, е нещо страшно. Не мога да разбера т.нар. „социалистическа партия“. Тя така и не се отказа от основата си – неслучайно нейните конгреси продължават номерацията си от времето на Сталин и на Георги Димитров. Тази партия получава мнозинство, което не е специфично за съвременна България. Българинът трябва да стои на доста по-високо ниво, защото е много по-голям от много велики държави. Не трябва да се поддава на лъжите и на празните обещания, с които го тровят наследниците на БКП. Лидерката на левицата иска да вземе властта. Ако това се случи, ще бъде пагубно за страната ни. В т.нар. БСП няма нищо социалистическо. На нас ни липсва малко повече обединяване. Трябва да четем по-често какво пише на сградата на парламента. Общинските избори миналата година показаха точно обратното. На косъм беше да се случи нещо ненормално, за което не само щеше да страда София, а и цяла България. С избора на Мая Манолова щяхме да се върнем към едно време, което е отречено от всеки нормално мислещ човек. 

- Гласуваха ли със страх хората, които не подкрепиха преди 30 години десницата, тежеше ли още комплексът от БКП? 

- Безспорно много хора не са били откровени в избора си и са се страхували. Вероятно голяма част от тях не са гласували така, както мислят. Страхът продължаваше да съществува, защото репресивната машина от почти 50 години даде своите резултати. Иборите за Велико народно събрание бяха твърде скоро след освобождението от комунистическото иго. 

- Беше ли прибързан вотът за ВНС?  

- Не, в никакъв случай. Нямаше как. Мандатът на предишното Народно събрание вече беше изтекъл и от него не можеше да се очаква нищо добро. Говорим за твърди комунистически членове. Ако бяхме изчакали, може би щеше да се случи нещо още по-неприятно. Стигнахме до там, че човек или ще прави нещо, или трябва да се откаже. И да бяхме направили избори малко по-късно, резултатът щеше да бъде същият, защото страхът беше налице. Моята професия ми позволява да се виждам с много хора. По това време толкова бяха против наследниците на БКП, но в същото време ние не знаем как са гласували заради страха. 

- Как се стигна до преломният момент на прехода и началото на разединението в СДС?   

- У хората има умора от всички промени, които се случиха за 30 години. Натрупаха се неизчистени отношения между властта и хората. За това не малка вина има и бившата комунистическа партия, която на няколко пъти получи или по-скоро си взе властта.  Да не говорим за времето, когато със Симеон Сакскобургготски беше направен съюз и вместо демократично избрани хора ни управляваха останките от комунистическата власт. 20 години по-късно идеята за демокрация сред народа не беше изкристализирала. Не трябва да забравяме обаче и 2 млн. пенсионери, които бяха бедни и гладни. Всичко това в обществения живот създаваше недоверие и несигурност. Имаше и хора, които попречиха да се изяви истинската воля на избирателите. Бъркотията, която сътвори бившата БКП, страшните новини и умората от толкова много избори без видими резултати доведоха до тази несигурност в обществения живот. Всичко това попречи на хората да схванат истинските резултати от падането на тоталитарния режим. В същото време българинът е много начетен и точен. В последно време той не можа да се ориентира правилно. Един от ефектите, до които се стигна, бяха резултатите за ГЕРБ. След СДС не съм член на нито една политическа партия. Ако обаче се бяхме обединили около ГЕРБ или около друга политическа партия малко повече, изключвам разбира се наследниците на БКП и други чужди партии, нямаше да имаме тези резултати и този състав в парламента. Журналистите също имат вина и не успяха да разяснят истинското положение на съдържанието на партиите, в които има нечисти пари и хора, които са срам за България. Виждате например двама души, които избягаха от страната и хвърлят огън и жупел, за да спасят себе си. Като съберем немотията на българина и останките от онова време, ще получим резултата от сегашното Народно събрание. В него липсва съдържание на повече истински демократи. 

- Какво куца в днешния политически живот на страната? 

- Не мога да си представя как толкова много хора повярваха на Мая Манолова по време на срещите си с нея преди изборите за кмет на София. Те не можаха ли да разберат какво представлява тя и какви са нейните цели и защо говори общо, без конкретни идеи? Българинът трябва да мисли за бъднините си. Нещо, което все още не може да покаже на последните местни избори или на вота за Европейски парламент. Надявам се на следващите избори хората да са по-прозорливи и да се спре да се слугува на една партия, която отдавна е показала антибългарския си характер. Защото това е формация, която е основана от чужда държава и заблуждава хората, които ѝ вярват. Надявам се при този разкол в БСП и при броженията народът да осъзнае какво представлява „столетницата“ за  държава, която е дала една от първите култури на Стария континент. Именно това трябва да ни обединява – да не мислим за хора, които изпълняват чужди заповеди.