Не трябва да забравяме за тийнейджърския мозък, който е склонен да реагира на хормоните на стреса

Ако познавам добре сина и дъщеря си, няма да вдигна на крак цялата държава, за да ги издирва, казва пред Faktor.bg клиничният психолог

Интервю на Васил Стефанов

- През последната седмица млади хора масово избягаха от родителите си и от домове за деца. Може ли да говорим за тенденция тийнейджъри да наказват родителите си, каква е причината за подобно поведение? 

- Ние първо трябва да знаем каква е връзката в конкретните случаи между децата и родителите. Извън психиатричния статус, има много други фактори. При младите хора, при тийнейджърите и децата поведението се формира на база на имитацията. Те гледат кой как се е облякъл, как се държи и моментално се копира. Много лесно тези млади хора могат да предизвикат вниманието на родителите си, когато изчезнат, гледайки какво правят останалите по медиите. От друга страна имаме генерален проблем по отношение на родителските стратегии. В днешно време родителите са твърде дезориентирани и четат от къде ли не как да действат със собствените си деца, а дори и се страхуват от тях. Стига се и до либерализъм, в който не се поставят граници и възпитателни норми. Другата крайност е прекалената авторитарност, за да се избегнат уж някакви "тежки" последствия. Това се случва обикновено в по-малките населени места, където всички хора се познават и се плаща по-голям "данък" на външната оценка. Децата имат трудно формиране на идентичност и в един момент казват: "родителите не ме разбират, нищо не се случва". Те все по-трудно се ориентират и оцеляват в новата среда. Именно родителските "стратегии" водят до подобни крайности. Не трябва да забравяме и за тийнейджърския мозък, който е склонен да реагира на хормоните на стреса. Затова имаме и една стара българска поговорка за младите - морето е до колене. Тийнейджърите смятат, че когато избягат от дома си и от родителите си, те ще ги преоценят, ще започнат да ги разбират и ще им дават да правят това, което искат. В същото време не мислят за последствията. Тук идва следващият проблем. Много от родителите изпитват трудност да бъдат близки с децата си. Младите хора живеят в много сложен свят, в който има етикети, най-различна сексуална ориентация и куп групи, към които не могат да се приобщят. Преди се знаеше, че едните са метълисти, другите слушаха Ню уейв, а третите са скейтъри. Летвата днес е много висока. Чувствителните, раними и емоционални деца са склонни да се самонараняват заради усещането за неразбиране. Младият човек разполага само с тялото си. Другият изход за него е да действа пасивно-агресивно, бягайки от родителите и близките си. Причините са изключително много. 

- "Отесняват" ли социалните мрежи за тийнейджърите или пък просто търсят медийна изява? 

- Младите хора търсят провокациите. Социалните медии ги провокират да надскачат себе си. Съществува този заразен механизъм на подражанието, без да се мисли за последствията. Крайната цел е да се съберат най-много харесвания. Децата, които са по-отворени и комуникативни, ще правят на друго ниво своите предизвикателства. По-затворените отправят предизвикателства към родителите си. Има голяма разлика, ако сме група от 3-4 деца и сме решили да изчезнем. Но вече говорим за друг случай, когато сам избягаш от родителите си. Тогава има симптоми за нещо, което е непоносимо за детето в дома. Това вече е своеобразен протест. Медийното внимание, което се обръща, без да има конкретно решение, може да предизвика вълна към подобен тип поведение. 

- По какъв начин могат да бъдат предотвратени подобни прояви? 

- За това може да се напише цял учебник. Родителите трябва да осъзнаят в даден период, че трябва да се учат от децата си, за да ги опознаят и да са наясно кога и какво им се случва. В момента, в който те бягат, връзката вече отдавна е скъсана. Има родители, които оказват прекалено силен натиск върху децата си, без да осъзнават какъв е ресурсът им. От друга страна, понякога родителят не поставя граници, искайки да се хареса на детето си на всяка цена. Много е сложно в днешния свят. Но на първо място - родителите трябва да си познават детето, да му поставят граници и да успеят да се "споразумеят" с него. Изграждането на близост е изключително значима. Не е толкова важно на първо място дали детето ви се е прибрало на минутата и дали се е нахранило, а от какво го е страх, какво му се е случило, кой го е обидил, с какво не се е справил спрямо връстниците си. Родителите на по-големите деца трябва да знаят, че връстниците им са по-важни като фактор на поведение. Те трябва да разберат какво е страданието, за да са емоционално подкрепящи. Защото всичките проблеми, които има детето навън, ги стоварва върху родителя, когато не е разбрано. Той става "виновният", защото не е намерил подкрепа и разбиране. Родителят трябва да се научи да е гъвкав.

- Кога един човек трябва да бъде обявен за издирване и защо? 

- Тук се касае за отношенията между хората в семейството. Ако аз не знам, че моята дъщеря или син имат подобен тип поведение, мога да вдигна на крак цялата държава. Но ако аз ги познавам добре и знам, че се нуждаят от няколко дни на свобода и спокойствие, тогава няма да ми се налага да ги издирвам. В загубата на превода при общуването се наслагват изключително много грешки.