ЕС е зле подготвен за взаимодействие с автократични и клептократични режими 

Русия в последните години и месеци твърде ефективно възстановяваше своята геополитическа тежест, провеждайки агресивна външна политика, казва анализаторът

Интервю на Карел Бартак, Info.cz

Info: От времето на разпада на Съветския съюз отношенията между ЕС и Русия никога не са били толкова напрегнати. Русия се превръща в авторитарна държава и се сблъсква с икономически трудности, които я карат да търси хипотетични врагове, за да обвини тях за проблемите си. Можеше ли ЕС да направи нещо, така че отношенията с Москва да не се развият по този начин?

Стивън Блокманс: От момента, в който на власт е Владимир Путин, човек дошъл от КГБ и от средите на корумпираните петербургски политици и издигнал се до висшите кремълски кръгове и дори стана президент, в Русия постепенно се засилва натискът от спецслужбите върху политическата система и икономиката. 
Путин създаде вертикална полицейска държава, за да обслужва собствените си интереси и интересите на своите приятели, а също така да осигури на системата дълголетие. Не е удивително, че вътре в страната и извън пределите и той смазва всички свои противници, всеки, който застава на пътя му. 
ЕС е на противоположния от кремълския modus operandi полюс. Затова не бива да се учудваме, че при толкова различни принципи и ценности тези два типа политическа власт се сблъскват челно, когато става дума за пресичащи се интереси.
ЕС е зле подготвен за взаимодействие с автократични и клептократични режими и се учи трудно и бавно, но се надявам, че все пак ще се справи.
Съвременният свят е разделен от геополитическа пропаст и с идването на Джо Байдън в Белия дом това става все по-очевидно. Мисля, че това противопоставяне ще се изостри и Путин ще спомага за това, доколкото сам падна жертва на своята конфронтационна логика.
Някои казват, че ЕС е проявил стратегическо късогледство оценявайки реалните намерения и рамките, в които действа режима на Путин. 
Когато Путин със закъснение осъзна колко прозападна ще бъде ориентацията на Грузия, Молдова и, главно Украйна, които започнаха преговори за асоцииране с ЕС,  той реагира като възобнови или започна нови конфликти в Грузия, Приднестровието и в Украйна, окупира Крим и дестабилизира Донбас.
Как трябваше да постъпи в този момент ЕС?
28-те страни от ЕС имат много различно геополитическо и геоикономическо отношение към Русия. Освен това процесът за вземане на решения в ЕС е бавен и в голяма степен - реактивен.
В резултат, като правило, решението е равно на минималния общ знаменател.
Може би действително става дума за колективно късогледство. Ние просто не видяхме какво ще се случи. Прибалтийските страни и Полша не успяха да убедят Германия, Франция и Италия.

- Визитата на Жозеп Борел през февруари тази година в Москва беше оценена като "катастрофа". Каква беше грешката му?

- Питате ме дали Борел прояви наивност докато Лавров му се подсмихваше? Да. Трябваше ли да възрази против обвиненията, които Лавров хвърли върху ЕС? Да.
Все пак той е върховен представител по външната политика на ЕС и ние, гражданите на ЕС очакваме той да отстоява ценностите и принципите на съюза. Но в конкретния случай той явно не оправда очакванията.
Трябваше да бъде подготвен по-добре. Преди това и Лавров, и Медведев, и редица високопоставени руски лица казваха, че ЕС няма нито легитимност, нито положения, които да му позволяват да води диалог с Русия, която в последните години и месеци твърде ефективно възстановяваше своята геополитическа тежест, провеждайки агресивна външна политика.
Ясно е, че Лавров и останалите, не приемат и говорят с  презрение за международния ред, основан на правила, които руснаците се опитват да пренапишат, за да защитят собствените си позиции.

- Очаквате ли срещата Байдън-Путин в дългосрочен план да подобри отношениято на Русия към Запада? Възможно ли е Русия да се откаже от провокационното си поведение?

- За Путин това ще бъде изпитание за твърдостта му. Това са преговори с много по-силен противник, който откровено заяви, че го смята за "убиец". 
Априори не очаквам някакво затопляне в американо-руските отношения. 
Макар че има една предпоставка: в бъдеще главната конфронтация на САЩ няма да бъде с Русия, а с Китай.
Само това може да принуди Байдън да се откаже от директното противопоставяне с Путин и да се опита да намери нов modus vivendi, но това не значи, че американо-руските отношения ще изпаднат от списъка с приоритетите.

- А Европа?

- Русия винаги се е стремила да раздели Европейския съюз, да настройва една срещу друга страните членки, като манипулира интересите им. Може да се очаква, че руснаците и занапред ще се възползват от тези противоречия, а също така ще се опитват да разбият отвътре НАТО.

- Чехия се обърна към страните-членки на ЕС с молба да изгонят руски дипломати като съвместен отговор на ролята на ГРУ във взривовете в складовете за боеприпаси във Врбетице. Защо, според Вас, мнозинството от "старите" страни в Евросъюза не откликнаха? 

- На първо място трябва да подчертая, че след тази история в Брюксел вече всички знаят как да се отнасят към чешкия президент. 
А що се отнася до колективната реакция, да, тя не беше такава, както след покушението срещу Скрипал, но все пак редица страни изгониха руски дипломати в знак на солидарност с Чехия: България, Словакия, Прибалтийские страни, Румъния.
Но сте прав, че западните страни-членки не проявиха същата твърдост. Тези страни, като правило, избират по-мек подход към Русия.
Честно казано, не знам с какво друго може да се обясни сдържаността на "стара Европа" в проявата на солидарност.

- А как оценявате реакцията на ЕС на принудителното задържане на самолета на Ryanair? Смятате ли, че инцидентът е "пробен изстрел", за да се провери европейската реакция?

- Първата реакция на ЕС беше рядка демонстрация на единство и беше ценна сама по себе си. Към общото решение се присъедини дори Кипър, който преди винаги е превръщал другите страни-членки в заложници, като поставя като условие за приемането на санкции срещу Беларус да бъдат приети паралелни санкции срещу Турция.
"За" гласува и Унгария, която преди няколко пъти е блокирала решения на ЕС.
ЕС прие санкциите, сега иска да отиде и по-далече и от правителствата на страните-членки зависи решението дали Лукашенко да бъде "ударен" още по-болезнено. 
Може ли ЕС да отиде по-далече и длъжен ли е? Аз бих казал - да.  
Ние не знаем дали Лукашенко си е осигурил подкрепата на Путин, преди да заповяда да задържат самолета на Ryanair. Но, в края на краищата това не е важно. Путин ясно заяви своята подкрепа, когато след инцидента Лукашенко отиде в Сочи.

* Стивън Блокманс е директор на Центъра за изследвания на европейската политика, най-престижният аналитичен център в Брюксел, който се занимава с ЕС и международна политика. Той е член на международния програмен съвет, който подготвя ежегодната среща в Прага на видни европейски политолози и изследователи в областта на политиката.