Димитър Попов

Трети март е много неподходяща дата за български национален празник. Основната причина е, че на тази дата няма акт на създаването на българска държава, както се твърди в аргументите на защитниците, нито има национално единение на българите. Сан Стефанският договор, сключен на 3 март, е примирие между Русия и Османската империя и елиминира всякакво българско участие в него. Следователно на 3 март 

честваме мирен договор, наложен от Русия и отхвърлен от Великите сили,

 а не български национален празник.
 
Какво става на 3 март всъщност? Русия и Турция подписват договор, с който признават създаване на автономно княжество, включващо българските етнически територии, и васално на султана. Това не е действащ международен договор, а предварително примирие с очертана рамка за бъдещ договор между Великите сили. От него не произтича създаване на държава България. Това се случва след Берлинския договор, който е подписан през април и определя окончателната форма и територия на княжеството. Той е първия международно признат акт на създаване на България. Ние обаче него не го харесваме, защото ни разпокъсва на две половини. По тази причина и датата на Берлинския конгрес, която е истинското начало на българската държавност, никога не е обсъждана за национален празник. И с право, защото както Сан Стефанският договор, така и Берлинският са актове на Велики сили, а не самостоятелен акт на българската нация.

Каква дата би трябвало да честваме като наш национален празник? Тази дата трябва да отчита собствените, български усилия за създаване на държавност, и да бъде общонародно действие, 

избор на самите българи, а не на Великите сили

Такава дата трудно се намира, и понеже съм привърженик на сравнителния анализ, си дадох труда да проверя как са избрали дати за честване на своите национални празници съседните ни държави – Гърция, Румъния, Сърбия. Те биха ни подсказали какво да изберем ние.
Историята на Гърция е много сходна с българското освобождение. То се случва пак с двойна намеса от Русия. От една страна руски офицери от гръцки произход участват в организирането на въстанието от 1821 година. От друга страна Русия е във война с Турция през 1828-29 година, което води до създаването на независимо гръцко кралство през 1830 година.  В Гърция днес честват като свой национален празник датата на избухването на въстанието от 1821 година, а не датата на независимостта, в която е замесена Русия. Аргументът е, че това е първият изцяло гръцки опит за създаване на държава и той е гордост за гръцката нация.
Сърбия чества като свой национален празник 15-16 февруари, когато започва първото сръбско въстание в Орешац през 1804 година, довело по- късно създаване на Сръбското кралство. На същия ден се чества и първата сръбска конституция от 1835 година, която е първи акт на самостоятелна сръбска държавност. Също както у нас, Сърбия става васално турско княжество през 1818 година, а през 1867 година получава пълна независимост. Тези две дати обаче са елиминирани от празниците. Избрали са за национален празник началото на въстанието на 15 април и приемането на първата конституция на 16 април, с което подчертават сръбския дух за независимост.
Румъния е интересен пример, защото там празнуват обединяването на територията. До преди комунистическия режим Румъния чества като национален празник възкачването на престола на крал Карол през 1867 година. От 1990 година се чества датата 1 декември 1918 година, когато Румъния се обединява с Трансилвания, Банат и останалите области в днешната държава. Историята за смяната на тези дати и аргументите зад тях също са интересни. Румъния е васално княжество през цялото време на османската окупация. До 1861 година има Влашко и Молдовско васални княжества. Двете се обединяват и стават Румъния през 1861 година, но васалитета от султана се запазва. През 1867 година крал става Карол, който през 1877 година обявява Румъния за независима държава, използвайки като претекст руско-турската война. След Първата световна война обаче Румъния придобива днешния си териториален облик, което се оказва най-силният аргумент за национален празник.
Историческата справка на съседите дава

 повод за размисли

 Ако следваме техния опит, пред нас има няколко възможни варианта. Можем като гърците и сърбите да празнуваме началото на нашата борба за независимост, която е Априлското въстание. Ако се спрем на тази дата, която е 20 април, можем да я комбинираме с  датата на първата българска конституция, приета на 16 април. Ако следваме примера на сърбите, националният празник ще е 16-20 април и така имаме сериозен аргумент, че сме избрали дата, която напълно отговаря на националния ни дух и стремежа ни за независима държава. Тази дата по никакъв начин няма да раздели обществото, тъй като нито въстанието, нито конституцията предполагат разделение.
Другата дата е 

6 септември – Ден на съединението

 Това е също акция на българския народ, одобрена и проведена с общите усилия на цялата разделена тогава нация. Тя напълно отговаря на условието за националния празник и е свързана с териториалното ни обединение, което също има прецедент на Балканите, както сочи случаят с Румъния. 
Третата възможна дата е 22 септември – Ден на независимостта. Датата е подходяща като символ, но за съжаление тя е свързана със спорната фигура на цар Фердинанд, който в българската история има негативна оценка. По тази причина тя ще срещне голяма съпротива в самото българско общество, а датата не бива да разделя нацията по никой начин.
Според мен най-подходяща е датата 16-20 април. В тези дни ще честваме един подвиг, извършен от българския народ, както и първия държавен акт на българския парламент, какъвто представлява конституцията. Аргументите против са ясни предварително – че Априлското въстание е било твърде рехаво и слабо, с малка подкрепа от населението, че то е организирано от Русия само като повод за избухването на руско-турската война, че водачите на въстанието са руски агенти. Както се вижда от въстанията на съседите, и техните са подкрепени отвън. Освен това няма голямо значение дали въстанието е било успешно или не. В края на краищата то е 

акт на свободолюбие и порив към независимост, 

което именно се отбелязва на един национален празник. 
Не е подходяща струва ми се датата 24 май за национален празник, въпреки че често се предлага. Това е дата, свързана с писменост и култура, а създаването на българската държава не е културен, а политически акт.
Дискусията за промяна на националния празник трябва да се води активно.  3 март не бива да остава и заради ефекта си върху българското общество. Тази дата ни разделя на русофили и русофоби, което е недопустимо за национален празник. Освен това 3 март противопоставя българския народ на Европа и определя българската държава като държава от руския свят, което е изцяло в полза на руските имперски интереси на Балканите. Като празник 3 март трябва да остане в българския календар, но националния празник на страната той не бива да бъде.