Никола Тодоров, македонска редакция на "Дойче веле"

С голямо внимание следя събитията, свързани с двустранните ни отношения с България. В началото на 90-те главната битка на Македония беше колкото е възможно повече държави да признаят нашата независимост и това да стане с конституционното ни име или поне с временното име БЮРМ.
А България беше първата държава, която призна македонската държава. 

Проблемът с България е голям

 И тежък. Базиран е на различен възглед или прочит на историята на двата народа. Българите смятат, че преди да създадем нашата държава сме били българи, тоест, били сме българи чак докато Македония не става част от бившата СФРЮ.
Българите твърдят, че преди това, ние, македонците, не сме имали отделна нация. И понеже не сме имали своя азбука, не сме имали и свой език. 
Вярно е, че нашата азбука е създадена по-късно, но е вярно и това, че няма "природна" азбука, всяка азбука е създадена някога от някого. Така е станало и с българската, с латинската, с английската.
Малко по-малко от два милиона македонци твърдят, че Георги "Гоце" Делчев е македонец и не е българин. От друга страна малко повече от 8 милиона българи твърдят, че Георги "Гоце" Делчев е българин и никога не е бил македонец.
Никой не може да убеди двата милиона македонци и осемте милиона българи в противното.
Колкото и да се преговаря, колкото и да се правят отстъпки те 

стигат до червената линия,

която на македонски звучи: "Гоце е македонец", а на български: "Гоце е българин".
Всички са съгласни за едно - че Гоце се е борил и е загинал за Македония. 
Всяка дума в повече, вече е създаване на проблем.
Българите смятат, че той се е борил за българска Македония, а ние смятаме, че се е борил за нашата Македония.
Казват, че е бил офицер от българската армия, че е учил и преподавал в българско училище в Щип, в което е бил назначен за директор. Азбуката, на която е пишел Гоце и, на която е обучавал учениците си не е тази, която по-късно "създава" Блаже Коневски, но не знам дали е идентична и с азбуката, на която пишат днес в България.
Може да е същата, или пък не е, но това трябва да го кажат лингвистите и историците.
Заключение: Ние казваме, че Гоце е бил македонец, те казват, че е бил българин. И ние, и те казваме, че се е борил и загинал за Македония.
Д-р Христо Татарчев от Ресен е основателят на Македонската революционна организация. Българската историография смята, че името на организацията е Български Македоно-Одрински революционни комитети (БМОРК). И нашите историци знаят, че в първите три години след създаването си тя се нарича БМОРК. Също както и българите, и ние знаем, че основателят и, д-р Христо Татарчев, е оставил своеобразно завещание в съда в Торино, с което изразява последната си воля имотът му да остане на съпругата му София, а след нейната смърт всичко да стане собственост на кукушката и ресенските общини, но с условието "ако са в рамките на голяма България, а ако не са - тогава наследството му да бъде дадено, на който и да било друг град в България.
Заключение: Ние казваме, че д-р Татарчев е бил македонец, те казват, че бил българин. И ние, и те твърдим, че се е борил за  Македония.
Яне Сандански, пиринският цар, на Рилския конгрес през 1905 година казва: 
"Mакедонският народ е самостоятелен народ който има право на самостоятелен живот", както и: 
"Tрябва да се борят за извоюване на своята свобода без да се надяват на чужда помощ, защото онези, които дойдат да ги освободят, всъщност ще дойдат да ги заробят".
Същият този Яне Сандански заедно със солунчанина Димитар Влахов основават Народната федеративна партия (българска секция). 
Заключение: Ние казваме, че Яне е бил македонец, те казват, че е бил българин. Но и ние, и те сме съгласни, че се е борил и загинал за Македония.

Да простим

Така можем да изброим още много революционери от този период. Има много аргументи, доказателства и факти, с които можем да оспорваме позицията на другата страна.
Истината е, че и българите имат много аргументи, доказателства и факти, с които могат да поспорят нашата теза. 
И така можем да продължим още 100 години.
А защо не и още 1 000 дини...
И да се върнем до времето на Йоаким Дебърски, първият архиепископ на Охридската архиепископия. Византийският василевс Василий II, намалявайки ранга на Охридската църка от патриаршия на архиепископия поставя монахът Йован Дебърски за архиепископ на Охридската архиепископия. Това е направено с три указа (сигилия, грамота) подписани от Василий Втори. Но ние сме учили, че Василий Втори Македонски е бил лош и е искал да унищожи македонското самуилово царство.
Когато го унищожил и ослепил войниците, създал Охридската архиепископия, която ние все още почитаме и, с която се гордеем, и за пръв архиепископ поставя Йоан Дебърски, който пък основава Бигорския манастир, с който ние също така много се гордеем.
Защо Василий Втори в историята е известен като Василий Втори Македонски, а след като побеждава македонския цар Самуил получава названието "Българоубиец" аз не мога да обясня. 
Това трябва да го кажат историците.
Аз съм македонец, гордея се с това и бих дал всичко за своята татковина Македония. И татко ми, и майка ми са македонци, родени в Скопие. И техните предци, моите баба и дядо, също така. 
Хората от другата страна на границата са българи и биха дали всичко за тяхната татковина България. Ако македонецът трябва да избира между Македония и България, ще избере Македония, също както българинът ще избере България.
Факт е и, че по времето на комунизма ни учехме 

да мразим България и българите,

 защото те са фашисти и окупатори.
И германците, и италианците бяха фашисти и окупатори, но тях не ни учеха да ги мразим.
В Кавадарци още се помни за 12 "ваташки другари" убити от "българския фашистки окупатор". Фактът, че човекът, който е дал заповед да бъдат убити е от Крива Паланка не се споменава. В същото време в Кавадарци никой не мрази сърбите заради над 1 000 брутално убити и/или изтезавани македонци и/или изнасилени македонки по време на Тиквешкото въстание.
И знаете ли какво? 
Хубаво е, че не ги мразим. 
Аз не мисля, че трябва да мразим сърбите заради нещо, което се е случило през 1913 година, също както не трябва да мразим българите заради това, което се е случило през 1943 година.
Ако сме простили на сърбите, трябва да простим и на българите. 
Не да забравим, а да простим. 
Нито всички сърби са били лоши, нито всички българи са били фашисти.
Да обобщим: 2 милиона македонци и 8 милиона българи са с противоположни позиции по всеки възможен исторически въпрос, освен за едно: Много наши дейци са се борили и загинали за Македония.
Това означава, че има 10 милиона македонци и българи, които смятат, че Гоце Делчев е живял, борил се е и е загинал за Македония.
Хайде да се хванем за това. Хайде да се обединим около борбата и жертвата на Гоце Делчев. А след това, като престанем да се занимаваме с личности и събития, които са се случили преди един, два или десет века, да седнем и да видим как ние и нашите деца от двете страни на границата да започнем да живеем по-добре.
Как да направим скоростна железница от Скопие до София, за да можем да стигнем до София за един час. 
Как да направим магистрала до София, как заедно да използваме европейските фондове за развитие на образованието, науката и медицината.
Как заедно да привлечем някой гигант да направи фабрика, в която от източната страна да се влиза от територята на България, а от западната страна - от територията на Македония. В която ще работят македонци и българи, които помежду си ще общуват без преводач, също както македонците без преводач говорят със сърбите, хърватите и черногорците.
Заедно да работим, битолският университет "Св. Климент Охридски", основан през 1979 година, заедно със софийския университет "Св. Климент Охридски", основан през 1888 година, да бъдат между първите 200 университета с най-висок рейтинг. Заедно да направим атомна централа, която ще снабдява Македония и България с евтино електричество и, в която ще работят и македонци, и българи.
Младите македонци да могат безплатно да следват на български, английски или френски в българските университети, също както българските младежи да могат да следват на македонски, немски или английски в Скопие. Една вечер да излязат в София, следващата в Скопие, а третата в Солун. Ако има бърза железница за един час ще можем да стигаме до Солун и София, за два - до Белград.
Така живеят европейците. Въпросът е дали и ние искаме да сме европейци или да си останем балканци.

Затова, аман, стига история!

Ако кажем, че Гоце е българин какво ще получат от това българите? Ние македонците ще станем българи? Или ще започнем изведнъж да обичаме българите? Или ЕС ще им увеличи еврофондовете, само защото се доказало, че Гоце, който е живял, борил се е и е умрял преди 117 години е бил българин? 
Никой нито в Европа, нито в света ще се трогне от това.
Затова братя македонци, братя българи, братя сърби, хървати, черногорци, словенци, оставете историята и гледайте настоящето и бъдещето.
Предлагам:
1. Да се разпусне смесената комисия по история и да се формира смесена комисия от най-добрите македонски и български архитекти и строители, които да започнат проектирането и изграждането на скоростна железница и магистрала между София и Скопие;
2. Формиране на българско-македонски, европейски научно-образователен фонд от 100 милиона евро, чрез който да се финансират научни и образователни проекти на македонски и български учени;
3. Формирането на екип от юристи в областта на международното право, които да намерят решение как преди членството в Шенген и преди Македония да влезе в ЕС българските и македонските граждани да могат свободно да се движат в двете държави без ограничения;
4. Формиране на съвместна аграрно-икономическа група която да работи в посока на най-съвременно земеделско производство, промоция и общ излаз на европейските и световните пазари;
5. Формиране на смесена комисия за опазване и промоция на старославянската култура, писменост, обичай и ценности в Европа и света;
6. Формиране на съвместен venture capital fund чрез който да се финансират иновативни бизнеси, базирани на нови открития или нови технологии.

И ако някой ми каже, че това е утопия и, че идеализирам, сочно, по македонски ще го препсувам.
Превод: Faktor.bg