Владимир Перев, Скопие

Винаги преди избори в Македония отново и отново се отварят „нови“ тези по т. Нар. „македонски въпрос“ в контекста на българския поглед за Македония. Без значение дали става въпрос за железопътната линия Скопие - София, националността на македонците, Гоце Делчев, ВМРО или подобни отдавна известни истини, които се преоткриват във всеки предизборен период, с цел политически профит на лица или партии в македонския блок, независимо дали са леви или десни. Има място за всички, особено за тези, които нападат България. Сега, преди парламентарните избори на 12 април, някакви нови ветрове на пръв поглед се повяха в Македония, но и вятърът от България също може да се нарече "приятелски". 

Появата на „Македонският концепт“ на Петър Богойевски като алтернативен поглед върху ситуацията между двете страни привлече вниманието и предизвика  полемика в България. Така трябва да бъде. В Македония „концептът“ беше приет с мълчание. Ето защо смятам, че „македонският“ възглед за нещата трябва да се каже, дори и да е мнение, не на „реформаторска“ група в една партия, а само за един индивид.

„Македонският концепт“ на „реформаторите“ във ВМРО-ДПМНЕ не предлага нищо ново или пък по-различно от непоколебимата македонистка политика на партията, възникнала по време на управлението на Никола Груевски. Тезите на т.нар. „реформатори“ 

не реформират нищо

 по жизненоважните въпроси на македонската национална идентичност и нашите политически, военни и родствени връзки с България. Не е ясно как македонските граждани ще се справят с двете основни тези за политическия и етническия генезис на македонския народ, за което съществуват две главни теории. Първата е, че ние сме потомци на македонците от времето на Александър Македонски, а втората е, че сме истински македонци от 2 август 1944 г, когато се провежда прословутото заседание на АСНОМ в манастира „Св. Прохор Пчински ”. Но това е само върхът на айсберга.

Въпросът е как албанците в Македония ще приемат тезата, че трябва да станат част от македонската "политическа" нация? В България не е известно, но тук знаем, че по-голямата част от албанското население по време на Втората световна война е принадлежало към т.нар. движение Balli Kombëtar което работело заедно с италианските фашисти, но все пак гарантирало целостта на албанската нация в една държава, макар била тя и марионетна. Как албанците ще приемат македонската 

идея за "обща" нация,

 ако най-патриотичната им организация и до днес в Македония е представяна като враждебна и фашистка? Тук бих искал да добавя и факта че повечето членове на македонския парламент, от албански произход имат предци които са били членове на Balli Kombëtar. И накрая, как ще се чувстват всички македонци и албанци, като част от македонската нация, ако ежедневно се тръби, че тя е изградена на гнили комунистически корени?! Как „концептуалистите“ ще обяснят, как да се преодолеят тези различия, по-големи и по-съществени за оцеляването на Македония, отколкото въпросът „чий е Гоце“. И накрая, нека не злоупотребяваме със „старият“ любител на женската красота, мастиката и  тютюна, "нашият Ататюрк“. Той казва, че е "македонец", но това трябва да се вземе предвид в контекста на казаното. Когато Гоце е казал че е такъв, той не е знаел, че македонците ще се съберат в манастира „Св. Прохор Пчински ...” и ще си направят език и нация в неговата „ловна градина”. Дори баба ми Паца в София винаги казваше, че е македонка, говореше ми на „прилепски“, но беше българка, националистка и учителка на Екзархията, която е завършила Солунската гимназия „Св. св Кирил и Методий“. Би било хубаво проблемите да свършат с „ нашият Ататюрк“ и моята баба Паца, но новите събития носят със себе си нови въпроси. 

В България може би не е известно, но в Македония всички етнически групи според Конституцията имат право в личните си документи, освен да бъдат назовавани с македонската азбука, да бъдат именувани и с азбуката и езика, на които им принадлежат. Така турците, албанците, сърбите, власите, бошняците и другите са посочени в документите си с оригиналния си език и писменост. Това нещо се прави след индивидуална заявка на всеки гражданин. Тук правата на различните етнически групи в Македония са огромни, а всичко това говори за видимото неединство на македонското общество. Всеки е белязан в своя национален блок и всички очакват резултата от съдбата на македонската държава, и са наясно къде ще отидат, къде принадлежат и какво искат от бъдещите власти. Обикновено македонските българи не се обявяват за такива, заради  стигмите и преследванията, организирани от "тяхното", македонско правителство в близкото минало. Всичко това няма нищо общо с „македонския концепт“ и фокуса се хвърля върху това 

как да се „разберем“ за Гоце, който все още е етнически македонец

 Интересно е да се спомене че патриотизмът на „реформаторите“ се аргументира със „заплахата“ на македонския депутат Иван Стоилкович, отправена към Богойевски чрез цитиране на няколко сръбски четници. Това разбира се заслужава своето обяснение.

В Македония сърбите са около 80-90 хиляди души. Може би изглеждат  много, но трябва да се каже, че минимален брой сърби от Македония са членове на партията на гореспоменатия "четник". Те са разпределени във всички партии и по този начин упражняват своето политическо и национално влияние. Иван Стоилкович е политическо създание, което оцелява на македонската политическа сцена, благодарение на собствената си преднамерена и меркантилна политика, винаги да е в съюз с по-силната партия. Той може да пее песни, но неговото влияние е минимално, дори сред сърбите. В Македония никой не е наранен от Стоилкович и неговата партия, главоболие нанасят сърбите от всички други партии, най-вече ВМРО-ДПМНЕ, която провежда сантиментална политика към Югославия на Тито, което пък от своя страна предизвиква усещане за национално и политическо изоставяне на цели поколения млади македонци от по-големият сръбски брат и липса на „борба“ срещу предполагаемия албански враг. Често тези „изоставени македонци“ се отнасят към българите като "кръвни и етнически врагове", всичко това в контекста на настроенията на някое красиво югославско отминало време. Тук най-голям разбира се е броят на наследниците на бившата комунистическа номенклатура, вградена в новата власт, която по всякакъв начин ни създава усещането, че Втората световна война все още не е приключила, че мирът е навсякъде, но 

Македония и България трябва да воюват за защитата на македонската национална идентичност

 Така просръбските елементи внедрени в македонската политическа сцена са най-големите защитници на македонизма. Той, македонизмът, е тяхната барикада срещу единството на българското племе от Черно море до Охрид. Никой в Македония никога няма да посмее да ви каже, че тази република, Македония, в бившата Югославия на Тито, е била възприемана като най-ниската сръбска провинция, на която Тито е дал независимост извън сръбската воля, а "македонският" език е направен от един племенник на сръбски четник, Блаже Конески,  а с диалектите на езика „работеше“, друг, истински четнически воевода - Божидар Видоески. Той е водач на четническото движение в Македония по време на Втората световна война, докаран от Сърбия със самолет и спуснат с парашут в региона Порече, за да организира четническо движение. Това е най-добре описано в книгата на автора Милан Ристески „Порече през историята“ (Скопие 1982).

В края на войната Видоески заедно с други македонски (сръбски) четници преминава на страната на новата комунистическа власт, арестуван е, но бързо след това е освободен след личното ходатайство на Блаже Конески. 

Към края на своя живот Видоески става и академик на МАНУ, а неговата единствена задача е да раздели македонските източни говори от македонския литературен език, за да го приближи максимално до сръбският. 
 Видоески почина преди 20 и повече години и беше погребан с всички държавни почести в Скопие. Къде са тук "концептуалистите" ... лесно е да преговарят с българите за Гоце, нека преговарят със себе си за Божо Видоески, Конески и другите подобни на тях. Затова Стоилкович пее четнически песни, защото някой тук у дома не си е свършил работата, затова сега той иска  

да вдигне рейтинга си с България и чрез България

Къде са македонските българи в цялата тази история, къде са за да се организират и противопоставят? На този въпрос има няколко отговора, но най-добрият отговор е в любимата шега на Тито за 20-ия конгрес на КПСС. А именно тогава в пламенна реч Хрушчов прави куп обвинения срещу вече починалия Сталин, но един от присъстващите написал на лист хартия следния въпрос: "Къде беше ти другарю Хрушчов, за да кажеш това лично на Сталин докато беше жив?" . Хрушчов прочел въпроса на глас, след което със заплашителен тон попитал: „Кой е този, който зададе този въпрос“. В заседателната зала царяло гробно мълчание и Хрушчов леко отговорил: „Е, другарю, по същите причини, поради които не се обаждаш сега, и аз не се обадих докато Сталин беше жив“.

Тито винаги разказвал тази шега на най-близките си приятели, като дискретно предупреждение, че страхът, изначалният страх от насилието, използвано някога, ще запази личността и властта му над Югославия поколения наред. И така се случи, най-изплашените от неговия режим, македонски българи и ВМРО, все още 

живеят в сянката на ужасите от миналото

Македонските българи не могат да избегнат осъзнаването, че българите и българската държава са „подпечатани, маркирани с руски печат“ и че това е стигма, която трябва да се избягва. Следователно пропускането на македонците през цялата история на миналия век, особено след 1944 г., профилира македонското битие в съвременния свят. От едната страна, е „македонският страх“, страхът на ужаса, обхванал поколения и придружен от историческо мъченичество, а от другата е чувството да бъдеш оставен извън българската държава.

И накрая, не е най-важното, но трябва да се каже. Името ВМРО не трябва да ни подвежда, трябва да бъдем наясно - ВМРО БНД в София е българска национална и националистическа организация, а ВМРО ДПМНЕ е македонска, про югославска, просръбска и следователно проруска партия. Това са фактите, видими и с просто око. Всичко зависи от умението да води политика лидерът на българската партия „Иван“ и какъв контрол ще има той, докато за македонския Микоски няма възможности за корекция. Той остава на позициите на Груевски, въпреки че елиминира персонала му, той отказва да бъде "реформиран" ... той знае, че няма да получи нищо.

„Македонски концепт“ е форма без съдържание, политически маркетинг, с който не бива да се занимаваме. Не бива да се заблуждаваме от идеята за някакви „добри“ македоно-български отношения. Честно казано, отношенията между Македония / СФРЮ / Сърбия, от една страна, и България от друга, никога не са били добри през последните сто години. Тези отношения не могат да бъдат подобрени от никакъв манифест, нито могат да се утежнят от някакви противоречиви твърдения. В крайна сметка някои в Македония смятат, че 

в момента отношенията между Македония и България са исторически най-лошите

 България претендира за своите исторически права върху македонската територия и население, а македонците все още смятат, че някаква „Deus ex mashina“ ще се появи и ще разреши въпроса в тяхна полза, точно както досега … да, но Втората световна война все пак е минало, а България е сред победителите. Каква ирония на съдбата, нали?
Накрая обаче разбрахме, че не се познаваме и че сме изгубили жизнените връзки помежду си. В новата ера с новите хора имаме нужда да се опознаем по-добре, така че никой да не пише никакви манифести от наша страна и никой да не ни посредничи. Някои от нас в Македония не искат да го признаят, но ние сме наследниците на велика цивилизация и култура, стара 1300 години, дала четмо и писмо на половината славянски свят и не позволихме дори на един, толкова силен Путин да тълкува историята в интерес на своите меркантилни политически причини. Показахме достойнство ...