Януш Бугайски, The Hill

След еуфорията от националната еманципация, Беларус сега е изправена пред несигурност за своето бъдеще. Може да се разиграе опасен сценарий дори ако  президентът Александър Лукашенко подаде оставка с обещания за нови избори. В страна, която някога се смяташе за една от най-инертните в бившата съветска империя, избухнаха масови протести 

срещу изборните измами и политическа бруталност

 Народният бунт обхвана всяка прослойка в обществото и всички области в страната, като дори беше разколебана лоялността на звената за вътрешна сигурност около Лукашенко.

Мирно разрешаване на недоволството в Беларус би могло да се постигне, ако бъдат проведени нови избори с посредничеството на международната общност, които да бъдат приети като легитимни от мнозинството граждани на Беларус. Албанският премиер Еди Рама, чиято страна е председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ( ОССЕ ), международен орган с огромен опит в наблюдението на избори, вече предложи да стане посредник в преговорите между правителството и опозицията. Такъв политически подход изисква в играта да бъде включена Светлана Тихановская, истинската победителка на изборите на 9 август, която беше принудена да избяга в Литва.

За момента изглежда Лукашенко изглежда е решен да не се отказва от властта, дори докато изпраща противоречиви сигнали, а протестите ескалират. Той може да апелира за директна помощ от страна Москва, твърдейки, че революцията в Беларус заплашва и Русия. Но за президента Владимир Путин всяка опция носи сериозни рискове. Ако той не действа и Лукашенко е принуден да се оттегли, това ще бъде много ясно послание към руските граждани - че мирните масови протести могат да свалят дори най-угнетяващия режим. Беларус, най-близкият съюзник на Русия, с дългогодишни културни връзки, може да послужи като 

пример за мобилизиране на руските граждани

 А чувството за неудовлетвореност на фона на ужасяващите икономически условия, антипутинските протести могат да взривят цялата Руска федерация.

Една пряко нападение на Беларус може да се окаже много по-рисково за Путин. Евентуална подкрепа на Лукашенко би означавало масови репресии и проникване на руските сили за сигурност. Демонстрациите срещу Лукашенко могат да се обърнат срещу Путин, ако се опита еднолично да организира някакъв лидерски поход. От друга страна, ако бъде позволено на опозиционния лидер Тихановская да поеме властта или да организира нови демократични избори, също може да се окаже вредно за Москва. Ако Путин не може да контролира новото правителство в Минск, тогава Беларус вероятно ще се стреми към по-тесни връзки със Запада.

Въпреки че беларусите може да не виждат противоречие между развитието на по-тесни връзки с Европа и Америка, и поддържането на добри отношения с Русия, Кремъл винаги представя ЕС и САЩ като експанзионистични заплахи. Малко възможно е Путин да раздели териториално страната и да се опита да я държи като заложник, както направи с Украйна или Грузия. Но могат да бъдат създадени и други сценарии за блокиране на независимата външна политика на Беларус. Путин може да се опита да предизвика сътресения на политическата сцена и да корумпира елитите, както в Молдова, или да постигне някакво съгласие посредством икономическа зависимост и наличието на руски военни бази, както в Армения. Но купуването на кандидати за президент и разделянето на вота остават рискови, ако относително независимият кандидат като Тихановская спечели отново и потърси по-тесни отношения със Запада. 

Кремъл може да реши, че една по-директна намеса в Беларус е необходима, за да поддържа респект към руската империя и запази режима на Путин. Това вероятно ще бъде предшествано от 

два ключови хода

 Първият, една синхронна дезинформационна кампания, в която ще се твърди, че агенти на Запада са организирали „цветната революция“ в Беларус, за да откъсне страната от влиянието на Русия. Полша и Литва ще бъдат представени като изключителни агресори. Вторият ход предполага прибягването към провокации като претекст за военна или паравоенна интервенция. Това може да бъдат поетапни терористични нападения на структури на правителството, за които ще бъдат обвинени западни саботьори или военни провокатори на границата на Беларус с НАТО. 

Руското нападение може да се възприеме като „братска подкрепа“ с цел да бъде защитена страната от проникването на НАТО-вски сили. Москва дори може да прибегне до отстраняването на Лукашенко, описвайки намесата й като хуманитарен жест, за да помогне на беларусите да отстранят „последния диктатор в Европа“ като установят един много по-благоприятен за тях руски режим и проведат нови избори под надзора на Москва. Путин обаче вече не може да приеме като даденост пасивността на народа на Беларус, който от доста време протестира срещу едни фалшифицирани избори в страната. Ако протестите в Беларус се превърнат в митинги срещу Путин, недоволството им би могло да се разпростре чак до източната й граница, където руснаците могат също да се откажат от своите стереотипи да бъдат политически пасивни.

Превод: Faktor.bg