Не можа ли един митрополит да се смири пред лицето на смъртта?
Христо Стоянов*
Твърде цинично ми прозвучаха от устата на Ловешкия митрополит Гавраил думите: "Починалите от коронавирус в Ловеч не са взели светото причастие и не са ходили на, той каза "църква", а всъщност трябва да се каже "черква"... Господи, не виждаш ли, че един твой наместник спекулира с името ти. Нали ти, Господи, бе казал: "Не произнасяй напразно името господне"... Това ли е най-сериозният аргумент по Великден - черквите да отворят врати. За съжаление там ще влязат всички тези, които използват Бог за джипи, подкокоросани от Гавриил. Страшно ми заприлича с тези си думи на Милко Калайджиев: "Я елате, кротки агънца, при батко"... Не можа ли един митрополит
да се смири пред лицето на смъртта
И ако Господ се гневи за нещо на човечеството трябва ли, изпращайки ни тази пандемия, Божият му наместник на земята да бъде рупор, увеличаващ яростта му? В Наказателния кодекс подобно деяние се нарича "склоняване към самоубийство" - чл. 127 от НК. Понякога религиозността е по-скоро тест за психичното здраве на някого. В началото на двадесет и първи век да се изгавриилиш (няма грешка, думата не е "изгавриш", а "изгавриилиш") с вярващите е
повече от цинизъм
Това е масово убийство. Или поне замисъл за такова. Вярата е дълбоко интимен акт. В черквата показваш смирението си пред Бога. Тя не е масово чудо. Вярата е уединение с Бога. Аз лично влизам в черквата сам. И не когато съм болен. Когато съм болен имам личен лекар и ходя при него. Пред личния лекар разголвам тялото си, пред Господ разголвам душата си. С една дума - мисля че
Църквата стори грях, непростим грях пред Бога,
манипулирайки религиозната част от хората да се стълпят в черквите по време на Великденските празници. Лошото в случая е, че Държавата, която е отделена от Църквата - по-скоро Църквата е отделена от Държавата - влезе в тона на един митрополит. И мисля, че Бойко Борисов в качеството си на премиер
не трябваше да взима греха на Църквата
Тука трябваше да проличи държавникът. А той, по подобие на държавата, трябваше да се отдели от вярващия и като Премиер да спре хората на Великден да посещават черквите. Бойко Борисов трябваше да отдели държавникът от вярващия така, както държавата отдели църквата от себе си... Не може с личния си пример само, казвайки, че няма да отидеш на черква по празниците, да спасяваш една част от народа си, а другите... А другите... А вярващите... Пред смъртта всички сме равни - и вярващи, и невярващи.. . И да се спекулира с Бог преди празниците е недостойно... Ами, това е...
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.
Фактор
Твърде цинично ми прозвучаха от устата на Ловешкия митрополит Гавраил думите: "Починалите от коронавирус в Ловеч не са взели светото причастие и не са ходили на, той каза "църква", а всъщност трябва да се каже "черква"... Господи, не виждаш ли, че един твой наместник спекулира с името ти. Нали ти, Господи, бе казал: "Не произнасяй напразно името господне"... Това ли е най-сериозният аргумент по Великден - черквите да отворят врати. За съжаление там ще влязат всички тези, които използват Бог за джипи, подкокоросани от Гавриил. Страшно ми заприлича с тези си думи на Милко Калайджиев: "Я елате, кротки агънца, при батко"... Не можа ли един митрополит
да се смири пред лицето на смъртта
И ако Господ се гневи за нещо на човечеството трябва ли, изпращайки ни тази пандемия, Божият му наместник на земята да бъде рупор, увеличаващ яростта му? В Наказателния кодекс подобно деяние се нарича "склоняване към самоубийство" - чл. 127 от НК. Понякога религиозността е по-скоро тест за психичното здраве на някого. В началото на двадесет и първи век да се изгавриилиш (няма грешка, думата не е "изгавриш", а "изгавриилиш") с вярващите е
повече от цинизъм
Това е масово убийство. Или поне замисъл за такова. Вярата е дълбоко интимен акт. В черквата показваш смирението си пред Бога. Тя не е масово чудо. Вярата е уединение с Бога. Аз лично влизам в черквата сам. И не когато съм болен. Когато съм болен имам личен лекар и ходя при него. Пред личния лекар разголвам тялото си, пред Господ разголвам душата си. С една дума - мисля че
Църквата стори грях, непростим грях пред Бога,
манипулирайки религиозната част от хората да се стълпят в черквите по време на Великденските празници. Лошото в случая е, че Държавата, която е отделена от Църквата - по-скоро Църквата е отделена от Държавата - влезе в тона на един митрополит. И мисля, че Бойко Борисов в качеството си на премиер
не трябваше да взима греха на Църквата
Тука трябваше да проличи държавникът. А той, по подобие на държавата, трябваше да се отдели от вярващия и като Премиер да спре хората на Великден да посещават черквите. Бойко Борисов трябваше да отдели държавникът от вярващия така, както държавата отдели църквата от себе си... Не може с личния си пример само, казвайки, че няма да отидеш на черква по празниците, да спасяваш една част от народа си, а другите... А другите... А вярващите... Пред смъртта всички сме равни - и вярващи, и невярващи.. . И да се спекулира с Бог преди празниците е недостойно... Ами, това е...
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.
Още от Лачени цървули
Има голям риск Пловдив да се превърне в новия Петрохан за т.нар. “демократична общност“
ПП и ДБ имат пълното основание да наричат "Прогресивна България" про(то)фашистка партия, а себе си антифашисти
Тревожно дередже - етикетите „православен християнин“ и „патриот“ все по-често пораждат асоциации с русофилия
Българският патриарх и голяма част от висшия клир на БПЦ днес все по-често демонстрират поведение не на православни духовници, а на представители на политическа организация, в основата на която стои възпроизвеждането на руските имперски пропагандни послания
Колко лъжи са нужни за да срутят една лъжлива власт…
Мрачно бъдеще ни чака с премиер, който очевидно е дошъл на власт за малко, да си вземе своето, няма да върши нищо полезно и просто изпълнява ангажимента си към чужда сила, която го използва като свой инструмент за влияние - въпросът е колко време ще продължи това?