Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Точно преди Нова година, Владимир Путин и Сергей Шойгу се заклеха с думи прости, че победата във войната срещу Украйна ще бъде за Русия.
Няма да бъде! 
И не само защото – в името на мира и спокойствието по целия свят - не бива да бъде. А и защото няма как да бъде, теоретически и практически няма как да се случи. Защото това е само пропаганда, а дори споменатите двама военно- и мирно-престъпници знаят, прекрасно, че от комбинацията между щедро и прясно печатани рубли, неспособност да се произведе и един пирон, тъпи и крадливи командири, плюс мъртви войници, победа не се ражда, 

раждат се руини

Тя Русия неслучайно се състои предимно от руини. Руските села и градове, с малки показни изключения, са руини. Руските производствени възможности са руини. Руската култура е руина. Руският спорт – да не говорим. Руският ум и духовност са руини от натрупани една върху друга през векове тъпота, лъжи и робско подчинение. 

И, знаете ли какво? Вече не ми пука дори за тъй наречените „обикновени“ руснаци, човешката маса, за която по принцип се смята, че е невинна, а само лошите управници са виновни за бедите, които Русия носи на себе си, на света и най-вече – на Европа. 
Питайте германците невинни ли са техните баби и дядовци за Хитлер и нацизма.  
И знаете ли защо не ми пука вече за „обикновените“ невинни руснаци? Защото те раждат ужасните си управници, отглеждат ги и ги възпитават такива, каквито са, като на такива им мълчат и им се подчиняват. Дори ги подкрепят в престъпленията – мълчаливо или гласно - както е с мръсната война на Путин срещу Украйна. 

Да, хиляди мъже избягаха от служба в руската армия, но питайте ги директно и те с ръка на сърцето масово ще кажат, че Крим е руски. Няма да им мигне окото. Не се и сещат, че някъде на този свят има нещо, наречено „международно законодателство“; има споразумения, които Русия е подписала и трябва да спазва; има ООН, където отговорите на въпроса „чии е Крим“, а също - чии са Донбас, Луганск и другите „нови руски територии“, са съвсем ясни. 
За тези „обикновени“ руснаци, точно както и за техните управници, ООН и другите тинтири-минтири съществуват, само ако са изгодни за руската имперска кауза и доколкото защитават руските имперски интереси. Иначе не съществуват. 

Много голям руски мислител е също Евгений Пригожин, шефът на частната Путинова армия „Вагнер“. По време на посещение в моргата на връх Новата година той изръсва знаменитата фраза: „Момчета, честита Нова година, каквато е, такава!“ 
Да, вероятно го казва на персонала на моргата, не на мъртвите си войници - но сякаш не си дава сметка, че в този момент Вселената го е хванала за топките и ги стиска със страшна сила, така че пред света думите му звучат като цинична утеха за мъртвите. Е, аз харесвам черен хумор, но този тип наистина ме изненада с думите си. И изобщо с идеята да посети точно моргата в празничната нощ. Мащабно мислене, нали?
И веднага си представих новата комедия „Особености на руските морги“.

Изобщо не ме изненада с цинизма си обаче Кикимора Митрофанова, назначена от Кремъл за руски генерал-губернатор в България и, кой знае защо, още неизгонена от официална София заради това, че години наред се държи точно като руски генерал-губернатор. Българското гражданско общество ясно каза думата си по темата и продължава да я казва всеки път, щом онази изръси поредната имперска идиотщина – но, виж, българското гражданско управление мълчи. 
Може би защото не е гражданско. Или защото не е българско. Или дори защото не е управление, а само обикновено подразделение на някоя руска специална служба. 
Извикана да даде обяснения в МВнР как така и откъде накъде българският журналист Христо Грозев е обявен за издирване по член от руския НК, Митрофанова първо каза, че не знае защо, а после, в опит за сарказъм, добави, че всъщност няма нищо страшно за човека, защото това е само начин Русия да покаже, че не иска да бъде посещавана от Грозев. И че ако той си ходи мирен по света, никой няма да го пипне с пръст. 
Че тя не знае нищо за обвинението, мога да ú повярвам Такива като нея са просто квадратни, празни пощенски кутии, предназначени да прилагат стриктно указанията на „Центъра“ и да не мърдат крачка в страни. Няма нужда Кикимора да знае подробности по дадена тайна операция, защото така „Центърът“ рискува операцията да престане да бъде тайна. 
За другото обаче не ú вярвам, 

защото лъже

 Както е добре известно, Христо Грозев има черен печат за влизане в Русия още от 2016 и няма защо да бъде обявяван за издирване, ако целта е просто да не го допуснат на руска територия. А и не е сигурно, че той самият би искал да отиде там, тъй като в момента може да върши работата си по-добре отвън, отколкото отвътре. 
Още по-опашата лъжа е, че няма да го пипнат с пръст. Ще го пипнат и още как – стига да им падне случай. Така че неуважаемата Кикимора да ги разправя тези на гаргите. Или на старата ми шапка, все едно. 
Руснаците имат прекалено много поводи да се зъбят на Христо, затова му се зъбят. Но те, както винаги, показват изключителна тъпота и некадърност да се справят с какъвто и да било проблем, освен чрез насилие и репресия. Надявам се само, че той самият наистина познава достатъчно добре техния подъл нрав и склонност към гадости, така че няма да им направи удоволствието да го докопат. 

Чудя се обаче защо досега Христо не е заявил публично, че руският НК е престъпен документ, който няма никаква правна стойност. Не само в Нормалния свят, но и в една хипотетична полу нормална Русия. И че подобно обвинение, свързано вероятно с по-мащабна руска тайна операция срещу него и организацията му, е чест, не срам, за всеки нормален, мислещ и морален човек. Още повече, за журналист, който изпълнява своя така простичък и така сложен дълг – да търси и казва истината. 
Да, за Христо съм сигурен, че прави точно това - но не съм сигурен за някои руски колеги, които сега живеят на Запад с ореола на „дисиденти“ спрямо режима на Путин. 
Какво казва например пред CNN разследващият журналист Андрей Солдатов. За него 24 февруари, когато Русия нападна Украйна, е денят Х, денят, в който той и приятелите му отбелязват „края на Русия“. „Изведнъж всичко, в което още вярвахме, беше компрометирано“ – казва той.
Моля? Гражданино журналист, извинете, но чак на 24 февруари 2022 ли разбрахте, че всичко в Русия е компрометирано? Дотогава имаше неща, в които вярвахте? Вярвахте в тях дори след анекса на Крим, след свалянето на малайзийския самолет, след войната срещу Грузия, след войната срещу Чечения, след убийството на Анна Политковская и Борис Немцов, след Беслан и другите мръсни операции на режима…..още вярвахте. И в какво по-точно?
Но ето, Андрей Солдатов обяснява в какво: „Беше ужасно да се живее при Путин и беше много далеч от идеята за демокрация, но все пак имахме установени институции, които почти бяхме приели за даденост, че ще съществуват, независимо от всичко - и изведнъж всичко се срина“.
Честно, граждани, малко ме е срам да наричам този човек колега, аз не бих го пуснал да се изкаже по Фейсбук, те го правят герой по CNN. 
Извинете, Солдатов, наистина ли до онзи ден вярвахте в институции като руската Държавна дума или Главна прокуратура? В тяхната независимост от режима и специалните служби, в тяхната грижа за законите и справедливостта. Или вярвахте в президентската и премиерската институция, които Путин и Медведев си прехвърляха през годините един на друг като сапунче в банята. 

А, стига, бе – наистина голяма трябва да е вярата ви!
Има, разбира се, и руснаци, които отдавна се борят не само срещу режима на Путин, но и срещу 

вековната закостенялост на руския „народ“,

срещу неговата готовност да се самозалъгва, да не различава доброто от злото, да смята простотията за своя мисия и желанието да определя живота на другите – за свое право. Тези хора трябва да бъдат подкрепяни по всякакъв начин – нещо, за което, впрочем, Западът не прави достатъчно в сегашната ситуация. 
Но, моля колегите журналисти на Запад - не произвеждайте от всеки руснак, избягал сега от режима, изкуствен герой. По този начин ще постигнете само един ефект – пак ще сте силно изненадани, щом утре, след като Путин си отиде, на неговото място дойде някой  Куров, наметнал агнешка кожа, под която продължава с вълчите дела.