Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

На 1 септември 1939 Хитлер влиза в Полша от Запад. 
На 17 септември 1939 Сталин влиза в Полша от Изток. 
Армиите на двамата сатрапи се срещат, но, вместо очаквания сблъсък между „фашизъм и комунизъм”, изпадат в лигави братски прегръдки. Както показват архивните снимки, германските и съветските войници и офицери наистина се прегръщат и се смеят, пият брудершафт с шнапс и водка, устройват си съвместни паради, изобщо, 

радват се на щастливия окупационен живот

Защо става така ли? Ами защото и едните, и другите са социалисти, не се ли сещате? Нищо, че едните се пишат интернационал-социалисти, а другите – просто национал-социалисти, те са еднакви. Поне по отношение налудните бръщолевения на великите им вождове и антихуманната същност на двата режима – комунистическия и национал-социалистическия.   
Но все пак - не съвсем еднакви по отношение на манталитет и някои други, обикновени човешки качества. Неслучайно Астрид Линдгрен, шведската писателка, автор на „Пипи Дългото чорапче”, в дневника си от онова време пише: „Предпочитам цял живот да викам „Хайл Хитлер”, отколкото руснаците да дойдат при нас”. 
А и в България мнозина видяха известна разлика между германците, които си купуват и чинно плащат всичко, и руснаците, които 

грабят каквото им хареса

 Неотдавна слушах интервю на една българска еврейка за онези години и тя описва немските войници като „красиви, чисти и любезни”, а руските - като „мръсни, пияни и груби”. Това е характер и манталитет, не политика. 
Освен когато някои от тях те окупират – тогава неизменно става част от политиката.   
Но, така или иначе, на 1 септември 1939 година бащата на знаменития полски режисьор Анджей Вайда първо се бие с германците на Запад. После полската армия отстъпва на Изток и на 17-ти той започва да се бие с руснаците. Пленен е и убит в Катин, в онова масово клане, което хуманистите от НКВД устройват срещу цвета на полската интелигенция. 
Това правят винаги и навсякъде, където стъпят. Неслучайно самият Анджей Вайда в едно интервю казва: „За всичките години окупация успяхме да научим москалите само как се връзва вратовръзка, на нищо друго”. 
Независимо с вратовръзка или без, но в същия смисъл и със същата цел, хиляди българи бяха избити без съд и присъда непосредствено след „освобождението” на 9 септември 1944, плюс много други бяха екзекутирани или затворени след скалъпените процеси на тъй наречения Народен съд. 
Е, но точно за тези времена, когато в Европа започва да властва братската съветско-германска дружба, нашите „антифашисти” мълчат – упорито, тъпо и настойчиво. Иначе трябва да признаят дори пред себе си, че сатрапът Сталин, когото, явно или тайно, все още боготворят, е същият изрод, ако не и по-голям, от сатрапа Хитлер. Че двамата договориха прочутия Пакт „Молотов – Рибентроп” с тайните клаузи към него, точно за да си поделят Европа. 
Ама не, не съм прав. Българските „антифашисти” помнят и изтъкват като много героична своя постъпка тъй наречената „Соболева акция”. На 24 ноември 1940 в България пристига пратеник на Сталин с предложение страната да подпише Договор за взаимопомощ с Кремъл, а БРП, както за камуфлаж се казва тогава Българската комунистическа партия, организира масови акции с искане правителството да приеме предложението.   
Това искане на българските комунисти обаче е не героизъм, а обратното - поредното им 

откровено национално предателство, 

представяно като героизъм. 
Защо ли? Ами защото, както всички знаят, няколко месеца по-рано, през юни 1940, балтийските републики – Литва, Латвия и Естония, се хващат на въдицата на Сталин с точно същия „Договор за взаимопомощ”. Веднага след това руснаците вкарват 300-хилядна армия, разпускат правителствата и ги обявяват за Съветски социалистически републики, а хората там започват да си скубят косите. 
През 40-те тази история е добре известна, както е известно – пък и те не го крият, че българските комунисти са просто маша на Сталин, че искат да бъдем окупирани от руснаците и целенасочено работят за това, включително чрез въпросната „Соболева акция”. 
По същото време същата съдба като тази на балтийските държави спохожда Бесарабия и Северна Буковина, обявени от Москва за Молдавска съветска социалистическа република. Да не говорим за Финландия, която е директно атакувана от руснаците още през ноември 1939 и заради тази агресия…..а, каква изненада – Съветският съюз е изгонен от тогавашната най-голяма международна организация – Обществото на народите. Ма на кого му пука – на Сталин ли, на Путин ли….. 
Добре, де, това са интересни работи, но наистина малко се отклоних от темата – Полша и честването във Виелун на 80-та година от началото на Втората световна война, което отново разпали низките империалистически страсти на Кремъл. 
Путин е бесен, че не беше поканен на това честване, та да се накипри и той, барабар Петко с мъжете, за пореден път сред победителите. Но наистина съществува трудният въпрос – като какъв да бъде поканен днешният сталинов наследник и нов руски император. 
Като освободител, няма как - в исторически план Русия никога не освобождава Полша, само няколко пъти я окупира и близо три столетия опитва буквално с огън и меч да унищожи полския дух и полската независимост. 
Като окупатор да присъства Путин – да, отговаря на историческата истина, но бива ли да каниш окупатора си, когато жалиш за жертвите. 
Ама, ще възрази веднага някой, Полша покани другия си окупатор - Германия. Е, да, обаче във Виелун немският президент Франк-Валтер Щайнмайер дойде и най-официално, при това на полски, се извини за пореден път на поляците за стореното спрямо тях от режима на Хитлер. Някой да е чул Путин или друг велик руски вожд някога да е направил подобно нещо заради престъпленията на режима на Сталин? Или заради престъпленията на своя собствен режим? Някой?
Още по-важно е обаче, че не просто някакъв немски политик се извини, а че 

целият германски народ реално се пречисти

 Той премина през процес на денацификация, извади цялата истина за нацизма, хората я изстрадаха и осмислиха, с което до голяма степен пречистиха умовете и сърцата си. Така че зад думите на Щайнмайер стоят ясни и последователни действия на самата Германия, която чрез своята политика прави всичко възможно ужасите на тоталитаризма и войната да не се повтарят.
Докато Путин нахлува в Грузия, окупира Крим и Източна Украйна, интензивно помага на сирийския диктатор Асад да унищожава собствените си граждани, включително с бойни отровни вещества, поддържа престъпните и човеконенавистни режими в Северна Корея, Иран, Венецуела, Куба. И „обикновените руснаци” ръкопляскат. 
Като световен миротворец  ли да бъде поканен Путин от поляците във Виелун?
Не, точно затова полският президент Анджей Дуда в речта си спомена новите „империалистически тенденции” и призова лидерите на свободния свят да се въздържат от контакти с агресори, като каза: ”Трябва да има санкции, решителни действия. Трябва да е очевидно, че всяка военна агресия ще бъде посрещната с твърда реакция, решителна и силна. Затворените очи не са добра рецепта за запазване на мира”. 
Тези умни и горчиви, но честни думи, говорителят на руското външно министерство Мария Захарова определи като „глупава политика” от страна на Полша. А вездесъщият Владимир Жириновски пък прие като повод да изръси, че всъщност Полша е разпалила Втората световна война. Това или е най-голямата идиотщина на света, или е най-дълго и добре пазената историческа тайна. 
Но пък колко е хубаво да видиш руснаците бесни, особено при положение, че са безсилни да направят каквото и да било, освен да ръсят простотии. 
Но най-вероятно Путин искаше да отиде в Полша като страна от антихитлеристката коалиция. 
Ама и така не става. Русия първо създаде хитлеристката коалиция, после участва в антихитлеристката, а накрая безцеремонно и по комунистически подло завладя цялата страна и 45 години не я пусна от кървавите си лапи. 
Това не е поведение на държава от антихитлеристката коалиция. Другите участници в нея след войната се изтеглиха и оставиха реално освободените народи от Западна Европа да се развиват според собствените си традиции и представи. А Сталин се доказа като по-лош враг на хората и народите дори от Хитлер. 
Сега Путин следва неговите стъпки. И неслучайно за 9 септември 2019 руското посолство в София ни е приготвило чисто нова инициатива. Да ни е честито, граждани – фотоизложба, посветена на „Освобождението на България”. Под освобождение явно се има предвид 5 септември 1944, когато

 съветската армия подло нахлу в страна,

 която никога не е воювала срещу СССР, което пък доведе и до комунистическия преврат на 9 септември. 
Откак научих за тази изложба, ровя да разбера – от кого точно успяха да ни освободят тогава москалите. 
Отговор няма. Но може пък той да е в отмъкнатите като „военна плячка” български архиви, които се пазят в Москва и са недостъпни за нас. Както мисля обаче, истинските освободители обикновено не крадат плячка като истински окупатори, нали? Или греша? Но ако го правят, защо искат паметници и дитирамби?