Представете си как в леденото и бурно Северно море тълпи героични руски водолази полагат тръба след тръба, свързват ги, отдават чест на Путину и Родину - и мрат като мухи по дъното, матросовци същи

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Нищо, че е Коледа, граждани - пак не понасям клоуни. 
Забавлението, което те осигуряват на хората, е много съмнително, а вредата, която нанасят – гарантирана. Това особено се отнася до политическите клоуни. 
Руският премиер Дмитрий Медведев твърди, че заради санкциите, наложени от САЩ на фирми, които участват в изграждането на газопровода „Северен поток 2”, Русия от своя страна ще наложи санкции на американците. 
До-жи-вях-ме, до-жи-вях-ме! - скача и скандира радостно целокупният русофилски народ по света и у нас. 
Но да не бързат с радостта, защото Медведев ни остави в пълно неведение за характера и обхвата на тези санкции - какви ще са те, какво ще засегнат, по какъв начин и на каква дълбочина.
Затова любопитни типове като мен веднага започнаха да си блъскат главите в опит да си представят 

как ли пък руснаците могат да ударят американците

 Освен, разбира се, ако не ги замерят с ракети, хвърлени на ръка – доколкото е съмнително дали руските ракети още могат да се изстрелват, ако съдим по боеспособността на гордия техен самолетоносач „Адмирал Кузнецов”, дето прекалил с пиенето ли, с пушенето ли, та се поболял.  
Да се върнем обаче на санкциите. Какви ще са те – Кремъл ще спре доставката на сибирски сняг за нуждите на Лас Вегас ли? Или ще отреже всички фирми, дето внасят от САЩ в Матушката тоалетна хартия и хапчета за повдигане величието на руските спортисти? А може премиерът Медведев направо да призове патриотичния руски елит, начело с Путин, да изтегли парите си от американските банки и да ги върне обратно в руските. Като даде и личен пример….. 
Ех, какъв удар ще е това, ех, какво назидание за враговете – да пием за идеята! 
Освен на икономика обаче, по темата за санкциите срещу „Северен поток 2” Дмитрий Медведев го удари също на морал и законност, като каза, че „ограниченията на Вашингтон имат абсолютно антиконкурентен характер и не съответстват на принципите на международното право и международната търговия”. 
Много обичам, когато крадецът вика „дръжте крадеца”, граждани, това веднага изяснява отношенията в този свят, като поставя от едната страна на барикадата пълните кретени – онези, които вярват на подобни клоуни, а от другата страна – нормалните хора, онези, които знаят, че крадецът си е крадец и се отнасят към него по подходящ начин. В смисъл – бият го с тояги при възможност, изритват го от по-приличните кръчми и го гледат с подозрение винаги, щом се открадне нещо някъде, дори на другия край на света.
Та точно Дмитрий Медведев ли се намери да ни дава акъл по морал, конкуренция и международно право? Достатъчно е да видим как неговото собствено правителство е загрижено да спазва международното право в Украйна, да развива конкуренцията по руските енергийни трасета и самоотвержено да подпомага успехите на другарите Ким, Кастро, Мадуро и останалите високо морални джентълмени по света в опита им да създадат един по добър свят. Или два-три по-добри.   
Разбира се, в руския политически елит не само Дмитрий Медведев е силно възпален по темата „Северен поток 2”, колегата му Сергей Лавров също не остава назад. Той обаче е по-лаконичен и настоява само, че газопроводът ще заработи, независимо от американските санкции. 
Да, твърдо ще заработи - засега обаче не е ясно как точно ще се положат по дъното на Северно море онези „между 170 и 300 километра тръби”, които остават за довършване. Немският Die Welt цитира твърде интересното мнение на Матиас Варниг, изпълнителен директор на компанията Nord Stream AG. Той казва, че ако е необходимо, „тръбите ще бъдат завършени на сушата, доставени до местоназначението им на кораби, а водолазите ще се занимават с полагането им”. 
Еха-а, отдавна не бях попадал на толкова 

откровено цинично комунистическо мислене, 

в което целта оправдава наистина всички средства. 
Я си представете, както аз направих веднага, леденото и бурно Северно море, в което тълпи героични руски водолази полагат тръба след тръба, свързват ги, отдават чест на Путину и Родину - и мрат като мухи по дъното, матросовци същи. 
Тия хора са кретени. Имам предвид не само руските водолази, които биха се съгласили да участват в подобна човеколюбива идиотщина, а и самия директор на компанията Матиас Варниг. 
Но не се заблуждавайте, името му е немско, обаче той само се представя за германец. И не толкова, защото е женен за рускиня, това може да се преглътне, поне ако тя е достатъчно красива, че да си заслужава дертовете, които задължително създава. По-важното е друго – че Варниг всъщност е праведен комунист от ГДР, сътрудник на ЩАЗИ, силно свързан с Внешторгбанк, част от съвета на директорите на „Газпром” и „Роснефт”, шеф на съвета на директорите на „Транснефт”, близък приятел с клоуна на Запада – Герхард Шрьодер, който от германски канцлер стана руски слуга, и още по-близък приятел със самия император Путин. 
Височайшата им дружба датира още от 1989, когато се срещат за първи път в Дрезден и се смята, че Путин привлича човека на ЩАЗИ за човек и на КГБ, тоест, за руски шпион. Това е по служебна линия, а по лична линия – през 90-те Варниг плаща скъпа операция в Германия на тогавашната съпруга на Путин, образованието на една от дъщерите му в Хамбург, както и пътуванията на Путин в Германия за бизнес разговори. Е, не се стряскайте, де, грешно се изразих - всички тези неща Варниг не ги плаща от джоба си, плащат ги клиентите и собствениците на Dresdner Bank, чиито борд на директорите той оглавява по онова време. 
Та от ето този човек какво да очаква човек - освен готовност да се пращат купчини руски водолази на откровена смърт в Северно море през зимата. 

Така или иначе обаче, за да се върнем на Лавров и неговата позиция по американските санкции, има още нещо, което той подхвърли мимоходом – че не само „Северен поток 2”, но и „Турски поток” ще бъде успешно завършен. 
Както помните, това е другият газопровод, за който руснаците изораха света да направят през последните години. С него те целят не само да заобиколят Украйна при транзита на руски газ към Европа и така да омаловажат ролята ѝ на политическата карта на света. Не, те искат да набъркат и колкото може повече други държави, включително България, в отношения на зависимост, като продължат да използват 

енергийната политика като политическа политика

Ето защо е съвсем разбираемо, че и за строителството на този газопровод се предвиждат американски санкции. Какви са те, засега не е съвсем ясно. Онова, което научихме от официалните български власти обаче е, че каквито и да са, няма да ни засегнат, тъй като ние всъщност не строим отсечка от „Турски поток”, разположена между Турция и Сърбия - не, нищо такова. Ние строим някакъв наш си „Балкански поток” ли беше, „Български поток” ли – не помня вече, който ще ни изведе направо на върха на енергийната диверсификация. 
Аз бих повярвал на това, ако стане публично достояние фактът какъв друг газ, освен руски, ще тече по тази сакрална българска тръба. 
Как така тя ще е свързана от едната страна с „Турски поток”, от другата – със „Сръбски поток”, и в двете тези страни, които са извън ЕС, ще тече руски и само руски газ, защото руснаците не се лигавят да пускат на конкуренцията аванти, но в същото време по нашия европейски участък ще тече мед и масло от някъде другаде, не от Русия. 
Как става това, бе?  
Ами айде да се държим малко по-прилично, де, не бива да убеждаваме собствения си народ, че американските ни партньори са идиоти, които няма да забележат 

нашия опит за мошеничество на дребно

 Дали промяната на името променя и същността на дадено нещо, е въпрос, по който философите отдавна не спорят, защото всичко е ясно – ако кажеш на тигъра „добро котенце”, той няма да кротне. 
Във философията е така, но в живота винаги се намира някой клоун, на когото е изгодно да подменя реалността. Лошото е, че в такива случаи накрая самият клоун се оказва изритан отзад, защото реалността не прощава.