Пламен Асенов, специално за Faktor.bg 

Уличен диалог:
Сарафов сменя Гешев. 
Сериозно?
Не, бе, на майтап. Само че нали знаеш, че в България такива майтапи продължават дълго и не са много смешни. 
Да, за разлика от реформите в съдебната система, които пак продължават дълго, ама са много смешни.

Ами какво да ви кажа, граждани – това е положението. Нещата изглеждат така, сякаш сме обречени всичките ни главни прокурори с думите и делата си да предизвикват далеч повече въпроси, отколкото да дават отговори. 
Но досега все трябваше да се сетим, че не толкова сме обречени, колкото самата система е построена по начин, който създава 

усещането за обреченост

 Иначе нещата са ако не прости, то поне логични. 
Имаме съд, който е независим. Трябва да е независим – освен от закона, разбира се - за да преценява максимално обективно. В залата пред него се изправят две страни – прокурор и адвокат. По силата на самия факт, че са страни, обвинител и защитник, те са обвързани, тоест, не са независими. 
Адвокатът е зависим от своя клиент. На него дава информация за възможностите и хода на делото, с неговия интерес се съобразява, а ако не си върши работата както трябва, клиентът може да го уволни и да го замени с друг. 
Прокурорът също не е независим, той обвинява от името на обществения интерес, затова трябва да се отчита пред него и ако не си върши работата, да бъде санкциониран пак от него. А тъй като общественият интерес се олицетворява и представлява от държавата, прокуратурата трябва да е част от изпълнителната власт, конкретно – подопечна пряко на министъра на правосъдието, за да подлежи на контрол. 
Да, има донякъде разбираеми страхове в българското общество заради отвратителния опит от времето на комунизма, когато прокуратурата се използваше като бухалка от диктаторския режим. Само че този страх се базира на половината истина. А цялата истина е, че това беше възможно, защото не само прокуратурата, а съдът, адвокатурата, следствието, службите и каквото се сетите, бяха част от държавната машина, те се обслужваха взаимно и 

работеха изцяло за интересите на режима

 Така е във всяко диктаторско общество, където няма разделение и взаимен контрол на властите - всичко е събрано в ръцете на партията с главно П и конкретно на диктатора с главно Д. Сега обаче живеем в демократично общество и нещата, поне на хартия, са други - изпълнителната власт не е безконтролна, така че прокуратурата като част от нея също няма да е безконтролна. И в същото време ще реализира основната си функция – да обвинява.
Другата презумпция, заради която прокуратурата е, каквато е, гласи, че тя е извън изпълнителната власт, защото точно във властта е най-голямата корупция, а прокуратурата трябва да е независим орган, за да може да я разследва. Виждаме обаче, че нищо такова не става, обратно, прокурорите се сдушват с властта и близките до нея структури, така че вместо да ги разследват, ги обслужват и по този начин засилват у обществото усещането за

 срастване на подземния свят с държавните органи,

тоест, за наличието и безконтролното действие на мафията.   
Така е, защото сегашното състояние, при което прокуратурата е напълно независима от каквито и да било отговорности пред когото и да било, на практика изкривява цялата система, внася дисбаланси в нея и затова е проблем, а не решение на проблема. В тази ситуация наистина и самия Господ да назначим за главен прокурор, и той ще започне да своеволничи, да заиграва с тъмните сили, да покровителства най-приближените си ангели и да притиска по-периферните, за да му пеят повече „Осанна“. 
Да, този пациент, наречен прокуратура, има нужда от лечение, но никакви призиви на ПП – ДБ Сарафов да си подаде оставката, нямат стойност, защото не е въпрос на морален жест, а на конституционна уредба. 

Не ми се вижда убедителна възможност също идеята да се премахне изобщо фигурата на главния прокурор. Като се премахне – какво? Ще бъде заменена евентуално с  някакъв „секретар на прокуратурата“, „председател на прокурорската колегия“, „прокурор – координатор“ или нещо подобно. Но както простата смяна на човека не носи резултат, така и смененото име на неговия пост, няма да промени абсолютно нищо по същество. Трябва да се промени, както казах, самата уредба и прокуратурата да заеме правилното си място в общата система за разделение и взаимен контрол на властите. 

Моментът е подходящ – от две години насам най-после има редовно правителство, а в Парламента дори има възможност да се реализира конституционно мнозинство. Нужни са само малко повече разум, способност за диалог и готовност да се работи предимно за обществения интерес, не толкова за своя собствен – и собствен личен, и собствен партиен. 
Ще има и съпротива, разбира се, подобни важни трансформации никога не стават, без засегнатите да скочат до тавана. Но, в края на краищата, ако някой очаква да управлява и да прави съществени реформи гладко и безпрепятствено, ако смята, че всички ще го потупват по гърба и ще го хвалят, само защото е много готин, по-добре да стане балерина. Или футболист. Или какъвто ще – само не политик, който иска да промени страната си към по-добро.