Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Щом чуят за българска журналистика, някои се хващат за кобура, други – за портфейла, а трети, най-многобройната и нормалната група хора, се хващат за главата. След което се кръстят и плюят до три пъти в пазвата. Никога не съм разбирал как точно плюенето в пазвата помага срещу зли духове, но оценявам факта, че хората опитват да вземат някакви мерки…..
Поредният повод за плюене в пазвата станаха поредните годишни „награди“, раздадени от фамозния Съюз на българските журналисти /СБЖ/ и получени от наградените, както разбирам, 

с трепет и вълнение

 Това е все едно призрак да те награди насън с приза „най-бял чаршаф“, а ти да вземеш гордо да си го размахваш. Чаршафа имам предвид, вие какво помислихте?

Преди да продължа, да кажа - не скачам срещу СБЖ от завист, че не съм член на тази организация. Напротив, аз когато съм бил член и съм се разделил с нея, сегашните членове са ловили мухите в някоя летяща класна стая или полутъмна университетска аудитория. Станах член на СБЖ през 1986 и престанах да бъда през 1988, когато уж „професионалната“ организация не си мръдна пръста да реагира срещу незаконното ми уволнение от в. „Нов живот“, Кърджали, където работех. Дори не разбрах дали СБЖ изобщо  разбра за случая…..
И още – не говоря презрително за „наградите“ на СБЖ от завист, че съм пропуснат. Напротив, вече съм награждаван преди десетина години, през 2014 ако не се лъжа, и то без изобщо да знам, че съм номиниран. Но и не знам също каква ми е наградата, защото не съм отишъл да си я взема и никога няма да отида. Не я отказах публично, защото се сетих кой объркан, но доброжелателен мозък, е решил да ми направи „добро“, като предложи предаването „Великите европейци“ за награда - не исках да го разстройвам допълнително. 
А като казвам „объркан мозък“, имам предвид – объркан по темата що е то СБЖ, за какво служи и каква е реалната му стойност. Истината е, че тази организация е просто 

рудиментарен остатък от комунизма,

 надживял всички „трудности“ на демокрацията и оцелял в българското журналистическо време-пространство, сякаш само за да задълбочава кашата в него. 
Това магическо оцеляване се дължи на три обстоятелства. Първо, както в България  нямаше лустрация за хората, обвързани силно с престъпния комунистическия режим, така никой не изчисти и обществения терен от разни остатъчни псевдо-организации, поне по-периферните. Комсомолът се махна, но казионните „Съюз на българските журналисти“, „Съюз на българските писатели“ и други подобни призраци останаха да пищят на тавана, в тях се наместиха разни фигури, които от некадърни фигуранти при комунизма, израснаха до „собственици“. Тоест, както икономическата собственост бе преразпределена от комунистите и ченгетата, така стана, поне частично, с онова, което може да мине за „интелектуална собственост“. 

Втората причина за оцеляването на СБЖ и другите призраци е, че на никой „демократичен“ политик не му пука за подобни рудименти и никога не му е пукало. Е, голям праз – някаква си псевдо-професионална организация, нямаме време да се занимаваме с нея. 
Недемократичните политици като тези от БСП пък, както и тъмните ченгеджийски сили, които до голяма степен стоят зад всички трансформации в България, се ръководят от два принципа. Първо, в СБЖ няма нищо особено за крадене, а ако има, то е за дребните риби. Второ – подобни формации, които се представят за изразители на обществено мнение и са доста активни, лесно се управляват дистанционно и не струват много пари. А в същото време могат да са доста полезни за „делото“ – ако не в чисто политически план за партии като БСП например, то със сигурност в чисто  пропаганден план за посолства като „нашето“, руското. Както виждаме да става със Съюза на уж българските журналисти, който в последно време, особено след руската агресия в Украйна, си намери

 „кауза“, която да защитава

И третата причина тази призрачна организация да оцелее е в изключително ниското ниво на българската журналистика като цяло. Ако тя беше нормална – не, а ако искаше да бъде нормална, ако знаеше кое как става в реалния свят и защо, досега щеше да си създаде истинска професионална организация, която да представя и защитава гилдията навън, пред всякакви власти, но и да следи за спазване на професионалните стандарти вътре. 
Тогава нямаше да има нужда от безполезната, дори вредна, държавна хранилка СЕМ. Нямаше да има нужда хората в България да се кръстят и да си плюят в пазвата, щом чуят думата „журналистика“. Вероятно нямаше да има и повод всяка година да се тръби на кое предпоследно място в света сме по некачество или антикачество на журналистиката според някаква европейска и световна класация. 

Има и другото – заради развитието на новите технологии, живеем във времена на много динамични промени в медийната среда. Публиката, както сочи изследване на „Ройтерс“, цитирано от Bulgaria ON AIR, все по-малко вярва на официалните медии - едва 48 на сто доверчиви са останали. Но в света, това е усреднен резултат от анкетите в 46 държави. А ако подобно изследване се направи в България, съмнявам се, че повече от 15 - 20 процента ще кажат – вярваме. 
Като знам как ме спират хора по улицата в Пловдив и подхвърлят: „Абе гилдията ви съвсем се о…ра“. А аз какво: „Ами съжалявам – викам – ама вие, публиката, сте виновни“. А на възмутеното им отричане обяснявам – всички български медии от десетилетия вече твърдят, че се ръководят изцяло от вкуса на българската публика, работят за нея, дават ѝ онова, което тя иска. А вие не възразявате. Подозирам, че, за да знаят какво публиката иска, медиите правят съответните проучвания…..
Глупости на търкалета, разбира се, българската журналистика като цяло прави онова, което може. А тъй като моженето е твърде малко, твърде жалко и далеч от професионалните стандарти, привиква публиката към собственото си нищожество. Или я отблъсква тотално – пак с него. Е, на този жалък фон, съществуването, нещо повече – превръщането на жалки организации като СБЖ в едва ли не критерий за журналистика чрез раздаването на награди, е само капакът на тенджерата. 
Но - лъжете се, ако мислите, че това е тенджера под налягане и тя ще избухне скоро, ако в нея продължи да се нагнетява парата. Никаква пара не се нагнетява, в тази страна са останали 2 - 3 читави медии и десетина истински журналисти, които обаче са изтикани в периферията на общественото внимание поради кресливите, жадни за сензации и клюки „масмедии“, както обича да ги нарича Доган. 

А знаете ли каква е

разликата между „медия“ и „масмедия“

Медията намира новините и прави така, че да стигнат до хората, масмедията ги създава. Онова, дето викаше Миколайката Бареков – имаме новина, е всъщност не гордост, а за срам на истинския професионалист. Медията се стреми да коментира максимално обективно събитията, масмедията прелита над тях, грабва и вади на повърхността мръсната пяна, като я представя за тяхна същност. Медията търси, носи и дава на хората, масмедията взима от хората и лапа. И така нататък, сещате се. 

Сега вече отговорихте ли си на въпроса защо най-големите национални и уж най-професионални медии като БТА, БНТ, БНР и други, са във възторг заради уж награди, получени от медийния призрак, наречен СБЖ. 
Ей затова никога няма да забравя как Нери, мир на душата и праха ѝ, като я питат какво е завършила, викаше: „Журналистика, с извинение!“