Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Българският и световен русофил Николай Малинов, обвинен за шпионаж в полза на Русия и с наложена мярка да не напуска страната, изведнъж се озова в Москва и получи награда лично от президента Путин. 
Малинов е удостоен с Ордена на дружбата, който върви с джоб парасъ 

около 70 бона в нормални български пари,

не в милионните руски хартийки за тапети, както хлевоусти икономисти наричат рублите. Не са кой знае колко кинтите, но идват навреме да си плати даждията, човекът, зер към съда дължи 50 хиляди лева гаранция, а и адвокатите са зинали като хипопотами….. 
Така им се пада на истинските шпиони в наше време, граждани - да им плащат не тайно, а публично, но не с цел те да се засрамят, а за да използват дори плащането като поредна ПР акция, част от хибридната война на Русия срещу нормалния свят.  
Обаче малко се притеснявам от цялата история и то по няколко причини. 
Знам, че Малинов ще се върне в София. Ще се върне, къде ще ходи – на Путин той изобщо не му трябва в Москва, а в България, където да продължи 

да върши мръсна работа и да мъти водата на българското общество в руска полза

Но първото ми притеснение е по въпроса какво ще го правим ние тук. Ако питате мен, Малинов трябва да бъде арестуван още на летището, окован в пранги и вкаран в тъмна тюрма, където, без стандартното лигавене с някакъв съд, да му се бият обикновените за крепостните в Русия 50 камшика на голо за „добър ден”. А после, заради наглостта да се изсули от страната, когато му е наредено от съда да не се изсулва, Малинов трябва да се накаже според начина, по който в любимата Русия наказват мужиците при бунт. 
Как ли? Ами бай Захарий Стоянов цитира по темата не друг, а руския поет Пушкин: „Някои от тях набивали на кол, други обесвали за ребрата на куки, някои разсичали на четири, на останалите прощавали, като им отрязвали само носовете и ушите”. Е, аз, като милозлив човек, викам да му простим на Малинов? Носа, ушите и – да си ходи. 
Някой ще се възмути - времената са демократични, вече не наказваме така варварски никого и дори за Николай Малинов сме длъжни да спазваме днешните закони. Ами той на това разчита, де, та да му се размине всичко леко или дори без хич.  
Но вижте коленопреклонното му поведение пред император Путин в Москва. И чуйте думите, чрез които Малинов напоително се хвали с натвореното от него в руска полза в България и обещава да продължи да прави така: „Когато преди 16 години започвахме, първото допитване показа 8 процента русофили в България. Сега русофилите са 82 процента” – смело и безотговорно лъже Малинов. Смело, защото казаното само може да добави към прокурорските обвинения, които са му на главата. И които, силно се надявам, няма да се съобразят с индулгенцията, издадена на Малинов от Путин. 
А безотговорно, защото дори чугунените български русофили знаят, че не са 82 на сто от всички българи и ще се изчервят леко от срам заради опашатите лъжи на своя водач. 
Но Николай Малинов не се притеснява от нищо. И очевидно се държи по този начин в Москва доброволно, не насила, тоест, напълно се вписва в ролята на руски крепостен отпреди 200 години и е редно към него да се отнасяме като към такъв. Иначе може да се обиди и да осъди държавата България в Страсбург, че сме му нанесли душевни рани, като го смятаме за свободен гражданин, не за зависим крепостен. 
На всичкото отгоре, както стана ясно от съвсем прясното изявление на кремълския говорител Дмитрий Песков, Москва наистина се опитва да отвори 

чадър над главата на своя български човек, 

награден с руски орден. „Вярваме, че подобни жестове, с които признаваме заслугите на Малинов и приноса му към укрепване единството на руския свят, приноса му за развитието на приятелството и сътрудничеството между народите на нашите две държави, не може по никакъв начин и не трябва да бъде причина за преследване” – заяви Песков, след което буквално размаха пръст на българските власти с добавката, че иначе би се стигнало до „много пагубни последици”. 
Този май не е чувал, че България е част от европейския свят, а не от руския. Да, така беше някога, комунистите ни вкараха във въпросната руска гадост, но отдавна вече не сме в катрана – така че откъде накъде някои си Малинов ще ни вкарва пак там. 
Освен това, другарю Песков /Кучешки, за който не знае руски/, хайде да уточним – какви точно ще са въпросните „пагубни последици”. Няма да ни построите „Белене” и ще се откажете от „Турски поток” ли? Ами хайде, де, нали и ние това искаме. Или ще ни пратите малки зелени човечета да ни спретнат референдум като в Крим - за доброволно преминаване на България към Русия? Е, ама ние, освен в ЕС, сме и в НАТО, така че – ядец. 
Единственото, което е способна да ни причини Русия, е засилване на напрежението в страната по различни линии, като активизира за целта своите хранени хора докрай. Това не е малко и не е безопасно. 
Но ако руснаците кроят подобни планове, да не забравят пък, че това може да послужи на българските власти като законен повод да вземат мерки вече не срещу един от тъй наречените „русофили”, а срещу цялата тая безродна пасмина, която ще лъсне като тиган на месечина.      
И това е точно другият въпрос, който ме гложди - как ще реагира официална София на тези официални руски шамари, извъртяни ни първо по едната буза от император Путин, а после и по другата от неговия слуга Песков/Кучешки.  
Дали министър Каракачанов например отново ще нахлупи синята каска и ще настоява 

България да изпрати протестна нота срещу наглото поведение на Путин и Ко? 

След като министърът показа висок героизъм срещу Македония, а и срещу Макрон заради едно недобре преведено изказване на френския президент, защо да не блесне и сега, в случая с Путин и Малинов? 
Е, да, има разлика – Македония е малка, а Макрон е демократ и на Каракачанов ще му се размине всичко от тях, докато ако засегне Путин, оня ще му гони карез до гроб и нашият храбрец трудно ще остане не просто в МО, а в политиката изобщо. 
Но дали пък министър Екатерина Захариева при това положение ще хукне един ден пак към Москва да дава аванси на Кремъл, да им се фука, че спешно градим в тяхна полза газопровод и откриваме проект за излишна и опасна ядрена централа. Или ще се откаже, защото ще разбере, че така само затвърждаваме отколешното руско мнение, че България им е в кърпа вързан европейски васал. 
Дали премиерът Борисов пак ще обясни на всички българи как Путин, който има опит в подобни дела, напълно разбира ситуацията с изгонения руски шпионин Русяев, затова и Русия не взима стандартните ответни мерки – да изгони български дипломат. Е, не е изгонила, но ще изгони, скоро ще изгони. Просто руснаците искаха първо да разиграят сегашния унизителен цирк с посрещането и награждаването на обвинения в шпионаж Николай Малинов, а тези дни ще се върнат и към случая Русяев.   
А да не би пък историята с Николай Малинов да стимулира патриотичния рефлекс на президента Румен Радев, да вземе той смело да изкоментира ситуацията и най-после да го видим като човек, 

загрижен за българските, а не за московските интереси, 

човек, който казва истината в очите на Москва и…..
Абе, от умрял писмо е цялата работа! Няма да видим нищо подобно.
В този ситуация обаче имам съществени притеснения също за психическото здраве на смелите български прокурори и разузнавачи. Те самоотвержено обвиниха Николай Младенов, а сега виждат как самата съдебна система ги предава, а българската държава се ослушва. Това е пореден потресаващ пример как се разкапва самата тъкан на българското общество. Занапред, преди да обвинят и задържат още някой от многото руски шпиони тук, хората от службите ще имат едно на ум. Ще проявят „сдържаност”. Ще потриват притеснено ръце и ще се чудят – това ще се одобри ли от горе или заради патриотичната си самоинициатива можем да пострадаме. 
Още по-лошото е обаче, че аз като гражданин загубих и последната капка доверие в българската съдебна система – заради някой си съдия Андон Миталов, който, както става ясно, въпреки законовата процедура и през главата на прокуратурата е издал разрешението Николай Малинов да напусне страната. И не съм сам, подобна загуба на довери към българския съд изпитват и други български граждани. 
Но и това не стига. Имам въпрос как и защо точно Андон Миталов издава  разрешение. Да, разбрахме – адвокатите на Малинов внасят при него „искане”, „жалба” или каквото са внесли, и той разрешил. Но дали са отишли при него случайно или целенасочено, защото са знаели, че именно той ще разреши. А ако са знаели, кой им е подшушнал това и дали тук не прозира едно звено от дългите и навързани като свински черва руски връзки в България, проникнали цялата администрация, цялата съдебна система и цялата политика. 
Трето, как българските служби не са разбрали какво се крои, за да го предотврати компетентната прокуратура. Не ми се вярва, ама много не ми се вярва, след като не е оставен от съда в ареста, обвиняемият за шпионаж Николай Малинов да е оставен и без специален надзор от специалните служби. 
Е, разбира се, като човек с добро сърце, притеснява ме също финансовото здраве на самия Путин. При толкова активна руска агентура по цял свят и при толкова провали, ако Путин плаща щедро на всеки шпион за нищо работа, както в случая с Малинов, 

скоро ще свършат рублите в хазната

Налице са също и морални дилеми, например - защо руснаците не изпитват и капчица срам, задето са нагли престъпници и откровени лъжци, защо винаги всички други са им виновни и как на това отгоре искат всички други да ги обичат. 
Но руските кахъри са бели кахъри, граждани, по важното в случая е какво конкретно правим ние, българите – дали най-после се противопоставяме достойно на поредната руска наглост или отново подвиваме опашки и продължаваме да обръщаме третата и четвъртата буза за пореден шамар. 
Докога, бе!