Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Изключително жалко е да се живее под един и същи небесен покрив с някои хора и да се диша един и същи въздух с тях. 
Ето го анархо-комуниста Роджър Уотърс - изплесна като чвореста дъска в руска посока и обвини Байдън и НАТО, че са главни виновници за руската агресия в Украйна. Сякаш слушам Румен Радев, който откровено споделя съкровените си виждания по темата, откак е станал президент. 
Честно - освен ако не си руснак или български президент, трябва да си много умствено тъп, дори за да помислиш подобно нещо. А ако не го мислиш и просто си правиш реклама, трябва да си много морално тъп. 

Отдавна знаем че Уотърс е левичар. Но знаем и че не е задължително левичарството да върви ръка за ръка с любов към Русия. Или е задължително, а? Май за да си истински левичар, не трябва да си критик на несвободата като уж левите Албер Камю и Джордж Оруел, а безмозъчно да подкрепяш такива съвършени духовни учения като сталинизъм, путинизъм, рашизъм, маоизъм, кастризъм, чучхе, Black lives matter и други простотии, измислени от бесни кучета, за да държат хората и народите в подчинение. 
Уотърс, колкото и да се напъваш, няма да спра да слушам „Пинк Флойд“! Но те съветвам ти да забравиш „Флойд“ и да последваш светлия пример на Жерар Депардийо, като поживееш в Русия на Путин. Поне за малко. Да видим там кого за какво ще критикуваш и ще критикуваш ли изобщо. 
Sorry, майна, но за такива като теб друга опция да поумнеят май няма, освен да прекарат някои 

щастливи дни в Сибир

 И после - бити и насрани, като споменатия Депардийо - да се върнат в родината и да спрат да дрънкат глупости, когато никой не ги пита. И когато не им е работа да се произнасят по дадена тема. 
Ето, аз например не съм специалист и не смея да се произнеса за качества на белоруската „Бела кола“, която сега руснаците пият, след като „Кока кола“ избяга с писъци от Русия. Но ще цитирам Виталий Захордонски, директор на колхоз, който през април спаси болните си телета, като използва именно „Бела кола“ и недвусмислено заяви: „Нашата кола е по-ефективна от „Кока кола“ за лечението на телета“. 
Ами сега ще се лекуват с нея вече и всички телета в големия руски колхоз - честито!
Честито и на Алексей Алчин, руснак, опозиционер на путинския режим, намерил уж тихо, демократично и свободно пристанище в България, когото „свободният“ и „демократичен“ варненски съд реши да хвърли на акулите, като го върне в Русия. 
Дори не мога да си представя как на европейския и независим български съд е хрумнало да вярва на някакъв си руски заместник-главен прокурор, според когото в Русия Алчин не е заплашен от нищо, освен от справедлив процес и той „няма да бъде подлаган на мъчения, жестокости, безчовечни и унижаващи достойнството видове третирания или наказания“. 

Като да повярваш на кучето, че няма да изяде кокала, поверен му на отговорно пазене. 
От дългата практика не се ли научихме вече, че руснаците, особено когато са на власт, доказано лъжат за всичко, изобщо не им пука за истина, морал и други лиготии, стига да се докопат до онова, което искат. А да се докопат до някой, който е запалил руския си паспорт в знак на протест срещу мръсната война на Русия в Украйна, тамошните власти много искат. Ще му спретнат такъв показен процес, че на всички останали руснаци, независимо дали вътре или извън страната, ще им се разтреперят мартинките. 
А какво да кажем за българското участие в случая, освен, че въпросният варненски съд хвърля 

поредна доза срам върху лицето на цяла България

Ами спокойно можем да кажем, че подобно съдебно решение се вписва напълно в новата линия на новото българско управление - денем обичаме ЕС да ни храни, но голямата любов, с която полягаме нощем, е Русия. 
И ето как новият служебен министър на външните работи Николай Милков обяснява какво трябва да прави и как трябва да се държи България по отношение на Русия: „В този деликатен и за двете страни момент…..една по-голяма въздържаност няма да навреди“. 
Сякаш слушам Оня, дето не иска да каже колко е часът. 
О, не, драги Милков, ще навреди и още как. Поне за последните близо 150 години е категорично доказано, че колкото по-въздържана е България спрямо Русия, толкова повече вреди на себе си. Предполага се също, че колкото по-въздържана е Русия спрямо България, толкова по-малко ще ни вреди. Но това не е доказано, защото просто няма момент, в който Русия да проявява каквато и да било сдържаност спрямо нас. 
Но, какво да правиш, Милков е кукла на конци на силния човек Радев, а такава е 

политиката на днешната Радева България спрямо Русия - снишаване и мазнене

Преди това другият „силен човек“ - Бойко Борисов, се водеше от изумително тъпата максима „винаги с Германия, никога против Русия“, наследена от патрона му Сакс, който пък я наследил от баща си, Сакс. Максимата е тъпа, защото двустранните отношения на България с Русия всъщност са едностранни. Кремъл иска каквото си иска от нас, а ние, за да си останем „никога против Русия“, правим нови и нови отстъпки. И на всичкото отгоре - те не намират за достатъчно да не сме против тях, не признават правото ни на нещо като неутралитет, а предпочитат да сме „за“ тях, „със“ тях, „под“ тях и прочие. 
Пример - Втората световна война, когато не изпратихме български войски да помагат на немците срещу Сталин, а после Сталин ни обяви война, окупира ни, третира ни като неприятелска държава и ни наложи свиреп комунистически режим. 
Нищо, де, Борисов им подари пък един газопровод, построен с български пари и това съответства на отношенията в новите времена. Да беше изчакал поне да види каква ще е съдбата на любимия на Меркел „Северен поток 2“, можеше да не плащаме грешни български пари изцяло в руска икономическа и политическа изгода. 
Преди това пък проруската политика се водеше от БСП, ДПС и НДСВ, независимо в каква комбинация играеха, както и от проруския президент Георги Първанов. 
Да не се връщам и връщам още назад, но нека да погледнем какво става сега.  
Чудя се дали да кажа „изненада, изненада“, но май в това, което се случва, в позициите, които заемат основни партии, няма никаква изненада. 
В момента БСП вече открито се обявява за възстановяване на отношенията с „Газпром“ и връщане към газовата - икономическа и политическа - зависимост от Русия. Тези типове очевидно не се интересуват от въпроса

 какво ще струва това на България

 не само в пари и зависимости, но и като авторитет сред нашите съюзници от ЕС и НАТО. 
Президентската креатура ИТН се обявява открито за същото с известни уговорки, направени с половин уста. Това, което се опитват да пробутат на публиката като условие, е, че отношенията с „Газпром“ трябва да са в рамките на „практично решение“. Е, ИТН не са специалисти по темата, затова разбираемо не обясняват какво значи руснаците да се съгласят за практично - от наша гледна точка - решение на газовия въпрос. Доказано, за тях практични са решенията, които обслужват максимално техните собствени интереси, а всичко друго е грешка и проява на слабост. 
И ГЕРБ, изначално изградена като креатура на НДСВ, плюс комунистически партийни секретари на местно ниво, недоволни от малките порции в БСП, плюс ченгеджийски средни чинове с апетит и те за голямото лапане, практически също са за връщане към зависимостта от „Газпром“. Опитват се да не го кажат директно, но то се разбира лесно, след като яростно критикуват отказа на правителството на ПП от руския газ изобщо. 
Същите критики към една от трите всъщност истински, правилни политически стъпки, сътворени от ПП, отправиха ДПС и „Възраждане“, което означава, че руското газово лоби тук изкара платените си хора от всички партии 

в атака на нож

А сегашното правителство на Румен Радев само тръпне в очакване на такава „силна“ политическа подкрепа и веднага ще притича до централата на „Газпром“ да се гърчи и да се моли на килимчето. Още тези дни ще притича, помнете ми думата. 
Така че спокойно можем да кажем в тази ситуация - по „Газпром“ ще ги познаете. Очевидно и тъй наречените ни „политици“, и тъй наречените ни „газовици“, не стават за друго, освен да се кланят на руснаците, да възпроизвеждат и разширяват територията на корупцията в страната и да цапат европейското и демократично лице на България. С тях също е изключително жалко да се живее под един и същи небесен покрив.