Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

ПП и ДБ се канят да се явят заедно и на извънредните парламентарни, и на местните избори през тази година.
Много зряло, похвално начинание, на фона на всички простотии, които се вихрят в България през последните години, най-вече – на очевидната неспособност партиите да мислят за каквото и да било друго, освен за своите лични кукли и парцали. Умението не просто да проведеш диалог с друга партия и да намериш общите допирни точки, а и да работиш съвместно с нея в реална политическа ситуация, на избори, е 

дефицитна стока в българската политика

 изобщо. И ако ПП и ДБ успеят да изработят тази стока и да я извадят на политическия пазар, той наистина ще се обогати. 

В цялата ситуация обаче има много неща, които смущават и водят – поне мен ме водят – до лесни въпроси с трудни отговори. 
Като начало – темата за политическата форма, която ще има това „обединение“. Имам предвид факта, че двете партии /за по-прегледно спестявам постоянното напомняне, че ДБ сама по себе си е коалиция и я приемам за единен политически субект – б.а./ не са еднакви по характер. Ако трябва да ги класифицирам политически, макар с цялата условност на тези характеристики, ще кажа, че ДБ са нещо като либерален ляво-центристки проект, а ПП е всеядна популистка формация, готова  - с оглед на конкретната ситуация и в името на властта - да сподели и практикува от левичарски социални политики, през либерални обществени визии, до понякога внезапно избликващи десни думи и дела. Впрочем, доколкото знам, то такъв е и съставът на тази партия – карашък от сталинисти и путинисти, до нормални десни хора. Как живеят заедно не ми е ясно, но го правят.

Какъв хибрид обаче ще се роди от годежа между ПП и ДБ? 

Дали той ще е достатъчно жизнен и политически адекватен, та да привлече допълнителна обществена подкрепа за новия проект или ще е хаос от добри и лоши стъпки, които ще оставят у публиката представата за нестроен хор, в който единият глас пее против другия, не заедно с него. 
Това наистина ми се струва най-важният въпрос и неслучайно Кирил Петков побърза с опита да му отговори, преди нещата дори да започнат да се случват. Онзи ден той недвусмислено заяви: „Започва дясното обединение на добрите сили, процесът ще е като лавина!“
Добър отговор в пропаганден план, но отвсякъде сух. Е, не съвсем отвсякъде. Ако това е утеха, в изречението има една вярна дума - „процес“. Факт е, че предстоящото сътрудничество ще бъде „процес“, но всички други думи в изказването на Петков са повече или по-малко изсмукани от пръстите.
Да започнем с думата „започва“. Ами нищо още не започва, налице имаме изложени намерения, вероятно в главите на лидерите от двете страни има някакви планове за това как намеренията ще се реализират, но всичко още е само на думи. Ставащото в момента повече прилича на сондиране на общественото мнение, отколкото на реални стъпки. Докато започне процесът, има да се случат още доста формални и неформални неща, които ще откроят и неговото бъдеще. А времето до 2 април не е много.

Думата „дясното“

 Както казах по-горе, най-многото, което може да се приеме като адекватна политическа ориентация на двете формации е нещо ляво-центристко. Ако те бяха истински десни партии, досега много неща през последните години в България щяха да се случат доста по-различно, отколкото реално се случиха. 
Да започнем оттам, че никоя от тях дори нямаше да помисли да има каквото и да било общо с вдигнатото партизанско юмруче на Румен Радев. И нямаше да си позволи да влиза в коалиция с БСП, която винаги е била, е, и ще бъде проблем за България, не решение. И нямаше изобщо да се чудим дали и как да дадем оръжие на Украйна, без да дадем оръжие на Украйна. 
Да не изброявам повече, че ще натежи. Така че десни в този случай са само десните уши на партийните лидери, които трябва да са зачервени от срам, че сътвориха разни такива недесни неща. Но като продължават да не са наясно със себе си, със собствената си политическа ориентация, те заблуждават и публиката. Друга тема е, че на общия ултралевичарски фон в страната, дори нещо ляво-центристко като тях може да звучи дясно - просто защото по-дясно от него няма. 
Третата дума от изявлението на Петков е „обединение“. Доколкото разбирам, в случая все пак не се предвижда обединение между формациите, а коалиционен формат за съвместно явяване на изборите. Нека бъдем максимално прецизни – коалиция и обединение не са едно и също. 

Следващите думи обаче са още по-интересни, Петков говори за „добрите сили“, които се обединяват. Ами, честно казано, това ми прилича на самохвалството на Сидеров, ВМРО и другите тути-кванти, дето наричат себе си „патриоти“. И ние ги оставихме да ни вкарат в капана – те са патриоти, а ние, останалите, защото не гласуваме за тях и не сме съгласни с тъпата им политика, не сме патриоти, а идиоти. Предатели сме даже, ако питате Дребнорублев.
Та и в този случай прозира подобно внушение – ПП и ДБ са добрите сили, а ако аз не гласувам за тях или дори леко не съм съгласен с политиката им, значи 

по презумпция съм от „лошите“

  Айде по-полека с етикетите, така не става - затова и няма да стане! 
А ако тези момчета продължат да се хвалят сами, и аз ще продължа винаги да им припомням,  че не те, а само политическата публика може да отсъди дали са добрите, лошите или никой на квадрат. Иначе думите им са като халосни патрони – гърмят, но само стряскат дивеча и ловецът след време става за смях на зайците. 
След това в изявлението си Кирил Петков вече съвсем се развихря с твърдението, че процесът на обединение ще бъде като лавина. Тук вече зинах.
Добре, „процес“ ще бъде, но

 идеята за лавината направо изби скиорите

 Първо, нищо не е започнало, за да слагаме толкова голям тиган на печката. Второ, ако Петков, Иванов и Ко сами се надъхват по този начин, бъркат. Трето, ако пък някои пишман-социолози ги лъжат за предстоящата лавина, а те им вярват, бъркат още повече. Защото това ще бъде не толкова умно политическо поведение, колкото история за телефонни измамници и наивни бабички, дето ги замерят с хилядарки от терасата. 
И четвърто – стои важният въпрос дали самият факт на „обединение“ на ПП и ДБ ще им донесе наистина сериозни политически дивиденти, отвъд механичния сбор на гласовете, които ги подкрепят. 
Честно казано, съмнявам се, че онези гласоподаватели, които се смятат или минават за десни, но досега не са гласували за нито една от двете формации, ще посегнат този път, само защото са се обединили. 

Къде е новото качество в това обединение, което да ги привлече. 
Да, важен въпрос е откъде ПП и ДБ ще привлекат допълнителна подкрепа, за да се стигне до истинска „лавина“, извън действието „събиране на пръсти“. Още повече, струва ми се, че в случая дори механичният сбор е под въпрос. Защото сред хората, които са гласували досега за някоя от двете партии, вероятно ще има такива, които са против обединението и ще се отдръпнат.  
Да, нищо чудно да излезе истина казаното от Атанас Атанасов: „Обединени, ще сме първа политическа сила.“ Но какво от това, след като конфигурацията в Парламента най-вероятно ще е много подобна на днешната. Казват също - ще получим първия мандат. Но пак - какво от това. Да не би да се е появил на терена нов политически играч, с когото е реалистично ПП и ДБ да си партнират, независимо с кой мандат? Да не би отсега до април ГЕРБ, ДПС, БСП или някой от другите да станат по-приемливи като партньори? Или ако се набутат в Парламента зомбитата от НДСВ и „новото ляво обединение“ около старите леви муцуни, те ще са подходящи за коалиция?
Защото не вярвам лидерите на ПП и ДБ наистина да вярват, че ще имат мнозинство за самостоятелно управление. Това би било огромна самозаблуда. А ако наистина си фантазират нещо подобно – да спрат навреме. Такава фантазия е вредна, тя е плод на наивност, породена е от прекален егоцентризъм и популистки волунтаризъм. В реалната политика подобни неща се наказват сурово. 
Другото, което в момента сякаш не отчитат лидерите на ПП и ДБ в желанието си за обединение, е 

новото ниво на противопоставяне, 

с което ще се сблъскат. Това също трябва да се има предвид, когато се кроят планове за „лавина“. Всички останали партии, къде координирано, къде поотделно, ще започнат да играят срещу тях много по-активно, а вероятно и ще гракнат по-грубо, отколкото досега. 
Нещо повече, пак много по-активно, отколкото досега, ще се включи и президентът Румен Радев. Да, можем да оценяваме политиката му като некадърна и дори вредна за България, но истината е, че той още има достатъчно влияние сред онази полумъртва маса от полупразни мозъци, която оформя голямото електорално мнозинство. 
С други думи, „обединените“ ПП и ДБ ще трябва да се бият едновременно на няколко фронта, а те, за съжаление, нямат достатъчно политически опит и медийно влияние, за да го правят адекватно. 
С тези думи обаче не искам да кажа, че те не трябва да се обединяват. Напротив – трябва. Само че трябва емоционално да са по-трезви и да имат предвид поне някои от тези препъни камъни, за да не кажат после – ами не бяхме наясно с тежестта на проблемите и дълбочината на бездната, срещу която ще се изправим. 
Не ми се ще после да чувам подобни оправдания, защото като се е хванал на това хоро, човек предварително трябва да знае, че думите са лесни, адекватните действия са трудни.