Александър Йорданов, евродепутат от СДС 

На 5 януари 1953 г. в парижкия театър Вавилон привикналите на всякакви чудатости в изкуството френски театрални зрители гледат пиеса в две действия на непознат им дотогава ирландски драматург и романист. Това е Самюъл Бекет, а пиесата е „En attendant Godot” („В очакване на Годо”). Публиката гледа и слуша без да разбира, какво точно гледа и слуша. Критикът Вивиан Мерсие по този повод пише, че Бекет „е постигнал теоритично невъзможното – пиеса, в която нищо не се случва и въпреки това публиката не може да откъсне очи. Още повече, втората част почти повтаря първата, т.е. Бекет е написал пиеса, в която не се случва нищо два пъти.“  
Действието, ако изобщо може да се говори за такова, се развива по вечерно време,  а на сцената има само едно дърво и път, който води неизвестно къде. Героите си говорят нещо „безмислено”, докато очакват някой си Годо, който така и не се появява. Десет години по-късно театралната критика определя тази Бекетова пиеса с понятието „театър на абсурда”. Тя и досега няма адекватно тълкуване или което е все същото, има толкова много интерпретации, че те взаимно се обезмислят. Сам Бекет отказва да даде своето тълкуване. Оставя ни 

да очакваме Годо и да си мислим каквото си искаме

На днешната европейска политическа сцена автор на поредната абсурдна пиеска е френският президент Еманюел Макрон. Той ръси пред публиката едно от друго по-абсурдни идеи и предложения. Като „пакетът Макрон”, например. Или като последното му решение да блокира започването на преговори за европейско членство на Р Северна Македония и Р Албания. То наистина бе изпълнено в стил Бекет. Облачно навъсен  и дъждовен град – Брюксел, потайна доба, отрупана с приказни лакомства маса и лидери, лидери, лидери, много държавни лидери. И всички те очакват Годо. А той ги държа в неизвестност до полунощ. Опитаха се да го убедят и разубедят. Той се глумеше над тях. Те искаха да го разберат, да схванат смисъла на аргументите му. А той всъщност няма такива. Затова и се прави на интересен, очаквайки всички да се занимават с него, защото, видите ли, бил президент на велика държава! Държавата може да е велика, но президентът ѝ няма вид на такъв. Доказа го 

заиграването му с Москва и Белград, 

т.е. политика, която няма нищо общо с демокрацията и европейските ценности. Защото това е опит за другаруване  с държавници, чиито действия, особено през последните години, са отрицание на  всичко, което Франция е приела като ценност след 1789 г. 

Блокирането от страна на Еманюел Макрон на започването на преговори за европейско членство с Р Северна Македония и Р Албания, е елегантна, според френските разбирания за политика, услуга на управниците на Русия и Сърбия. Първите от години работят срещу „прозападната”, както те я наричат, ориентация на държавите от Западните Балкани, а вторите отказват да схванат очевидното, а именно, че пътя към членство в ЕС минава през членство в НАТО.  Това е условие свързано със сигурността на региона,  което се подразбира. Не е нужно дори да се обяснява, макар че сърбите имат нужда от обяснение на очевидното. И още, Александър Вучич и националистическата му политическа компания, не могат да се примирят с мисълта, че Р Северна Македония, на която те довчера са гледали като на сръбска провинция, ще стане преди тях член на Европейския съюз. Руснаците пък продължават да избиват постсъветските си комплекси, че също са „велика сила”. Затова им е необходима зона на влияние не само в сирийските пущинаци и венецуелските планини и савани, но и в нашата прекрасна част на Европа. Тази им амбиция ги направи най-големите  противници на македонското членство в НАТО, а сега и на членството на тази страна в Европейския съюз. Още не могат да преболедуват македонското членство в НАТО и в Белград. От 1 януари 2020 г. 

Р Северна Македония ще бъде 30-тия член на НАТО – тъжна новина за Путин и Вучич
 
За да оправдае своето НЕ на Скопие и Тирана,  Макрон измисли „оправдание”: щял бил да реформира Европейския съюз! И има наивници, които му вярват. По-скоро ще стане обратното. Още на следващите избори френският избирател ще „реформира” Макрон. Защото на френския народ  социалист реформиран в либерал му идва в повече, ако се задържи на власт по-дълго време. А е и очевидно, че Макрон трудно може да реформира Франция, камо ли Европейския съюз. Дори и догодина да се проведе обещаваната от новата Еврокомисия „Конференция за бъдещето на Европа”.  

С позицията си да възпрепятства македонци и албанци, които досега са изпълнили всички поставени им критерии за започване на преговорния процес, френският президент обслужва волно или не, това все някога ще стане ясно, 

руската и сръбската политика в Балканския регион

Възможно е той дори да не съзнава това, защото е факт, че особен опит в голямата политика няма. Но се прави на интересен и несъмнено умее да фокусира вниманието върху себе си. Дразни останалите, перчи се типично по френски за щяло и нещяло, но всъщност демонстрира политическа незрялост. 
Очевидно е, че днес в Европа има лидерска криза, че много от т.нар. държавни лидери, не са на своето място. Друга работа по би им подхождала. Може много да гадаем за „плановете” на Макрон. Истината е, че той просто няма такива. На въпроси той не може да отговори. Иска нещо, но не знае какво. Но пък умее да застане под светлината на прожекторите. Това наистина го може. По това си прилича с Путин и Тръмп. И с Джонсън, разбира се. Той е политически актьор. За анвтор и режисьор не става. И това публиката, дори в самата Франция, вече започна да разбира. Все пак става дума за образована и театрално, и политически, публика. 

Театралната опърничавост на Еманюел Макрон пренесе лоша новина на Балканите. На опозицията в Р Северна Македония точно такава новина и трябваше, за да скочи отново срещу правителството. И премиерът Зоран Заев е на път да сгреши като сам пожела предсрочни избори. Всъщност, те биха били

 в интерес на антиевропейските, проруски и просръбски, сили в Македония

 Правителството на С Р Македония, както впрочем и правителството на Р Албания, нямат никакво основание да се срамуват от направеното дотук от тях по пътя на европейската интеграция. Не трябва да се чувстват сгрешили или виновни пред Европейския съюз. Напротив. Те положиха огромни усилия и най-важното – убедиха гражданите, че европейската интеграция няма алтернатива. Грешката е в Париж. Но това Макрон явно не може да го схване. Той се блазни от мисълта, че Европа, това е той и Франция. Не е така и отдавна не е така, и няма да бъде и в бъдеще така. Европа сме всички ние – държавите членки и техните народи. С равни права и отговорности. А и както добре знаем, политиците идват и си отиват. И Еманюел Макрон ще мине по реда си. И Борис Джонсън, също. Но Европейския съюз ще продължи да го има, защото хората желаят да го има. Тая свобода и възможности, които получават в него, никоя отделна страна сама по себе си не може да им осигури. В това англичаните, ако наистина извършат глупостта да напуснат ЕС, много скоро ще имат възможност сами да се убедят. 
Позицията на френския президент спрямо Р Северна Македония е лицемерна. Естествено е, че при евентуални предсрочни избори през пролетта, както и след никакви реформи в ЕС дотогава (реформи по коледните празници не се правят!), Еманюел Макрон няма да има основание да промени сегашната си позиция. Перифразирайки Мерсие, критикът на „В очакване на Годо”, бих казал, че Макрон е „написал пиеса, в която не се случва нищо два пъти”. Нека си го кажем открито. Френският президент просто е 

противник на разширяването на ЕС, 

но иска да облече тази си тясно национална позиция във витиевати думи за реформи. Необходимо ли е да гадаем, каква би била позицията му за евроинтеграцията на Украйна?  Сега той представя като проблем приемането на около 2 милиона македонски граждани в ЕС, т.е. по-малко от жителите на Париж, а как би подкрепил и кога, приемането на близо 45 милиона украинци? 

За да се разширява Европейския съюз, за да разгръща и утвърждава своето пространство на демокрация и свобода, на хуманитарни ценности, за да се превърне наистина във  водеща икономическа, а защо не и военна световна сила, е необходимо да няма тесногръди лидери, политическо сметкаджийство, задкулисни игри. Лидерството на Макрон днес е под въпрос  и в самата Франция. И за да е така не му е виновна Северна Македония. Но понякога и във Франция стават чудеса. Като чудото след войната, когато французи и германци сядат заедно на една маса. 

Последният ход на френския президент показа, че той не е „новият лидер на Европа”, както прибързано някои бяха започнали да го величаят. Той е

 новата спирачка пред Европа

 Но всяка спирачка се износва. Така ще бъде и с тая.  А Р Северна Македония ще бъде член на Европейския съюз, макар да не съм убеден, че когато дойде този момент Еманюел Макрон все още ще бъде френски президент. И Путин няма да бъде руски президент тогава.  Защото политиците идват и си отиват, кой по-рано, кой-по-късно, но волята на народите за по-добър и свободен живот е вечно жива. И именно тя ще направи така, че Европейският съюз ще продължи да се разширява с нови държави. По какви правила? Не е Макрон този, който ще каже. Ще кажат всички страни заедно, както са го правили досега.  

Миналата година, когато македонците се чудеха по кой път да поемат и изглеждаха така, сякаш очакваха някой свой Годоски, казано по македонски, ги посъветвах да си вършат работата, пък да става каквото ще. Сега бих ги посъветвал същото. Да не чакат Елисейският Годо, а да вярват в себе си, да разчитат на приятелското рамо на България, а защо не и да си спомнят, какво се е случило с прехвалените френски военни дивизии през Първата световна война на Червената стена на Баба планина. Те, македонците, си падат по историческите примери. И през ум да не им минава мисълта, че Сърбия може да влезе преди тях в Европейския съюз. Няма да стане. Защото редът е друг: първо в НАТО, а сетне в Европейския съюз. Това е Западнобалканския дневен ред. Това е българският дневен ред. И в Скопие отлично знаят това.