Иван Ибришимов

Далеч преди окупацията на Крим и инвазията в Източна Украйна, Русия е възприемала Черно море като свое, вътрешно море. Единствен дразнител за СССР беше натовска Турция, но след геополитическите промени през 90-е години на миналия век ситуацията в региона рязко се промени. Румъния и  България станаха пълноправни членове на НАТО, а Грузия и Украйна не крият амбициите си за членство в пакта. Агресивната политика на Кремъл към двете независими държави постигна обратен ефект – от приятелски страни и народи, сега те възприемат Русия като враг и заплаха, от която трябва да се защитят. Логично е те да възприемат НАТО като най-добър възможен гарант за собствената им сигурност и независимост.
Лошото е, че руската логика не е мръднала от времето на империята, през „великият СССР“ та до днес. Според стратезите в Москва бившите съветски републики трябва да са ако не пряко, то поне индиректно подвластни на Русия, а страни като Румъния и България влизат 
в графата „близка чужбина“,  която също трябва да се държи под контрол. Примерът с поведението на трите Балтийски републики и Полша като членове на НАТО е болезнен за Кремъл и затова Румъния, и особено България, като доскорошна „Задунайска губерния“ са апетитна плячка за неутолимите руски имперски амбиции. Дебелата разлика между Румъния и България е, че в северната ни съседка президент стана потомствен германец и демократ, а у нас посочена от КГБ руска марионетка.


Как действа Москва сега

Преди десетина дни атрактивният говорител на руското външно министерство Мария Захарова типично по московски безпардонно заяви, че НАТО разполага бойна техника на територията на България и Румъния. „Инфраструктурата на България и Румъния се модернизира, на тяхна територия  се разполагат оръжия за нападение. По време на ученията се разработват сценарии, които предвиждат удари, включително на руска територия... Москва е обезпокоена от увеличената дейност на НАТО в Черно море, като тези действия на Алианса подкопават регионалната стабилност.“ И още: „Черноморският регион вече има опит в поддържането на сигурността от силите на крайбрежните държави. Появата на нов играч тук, очевидно с не най-добри намерения, подкопава регионалната стабилност и забива клин между съседните държави.“ Естествено, следва предупреждението, че Москва ще реагира подобаващо.
Ти да видиш! Москва, която наистина превърна заграбения полуостров Крим в „непотопяем самолетоносач“, която инсталира нови ракетни бази и модернизира Черноморския си флот до неузнаваемост, която покрива с нападателните си ракети териториите на всички страни от региона, била обезпокоена, че в държави, които повече от 10 години са членове на НАТО, се разполагат оръжия на... НАТО! Гениално, нали. При това не говорим за ядрени оръжия, каквито в Крим и на руските кораби със сигурност има.
В друго свое изявление, цитирано от българският професор Иво Христов, г- жа Захарова отбелязва, че по същото време целият руски черноморски флот е в открито море и провежда учения посред зима. „Целият“, подчертава професорът. 
Следвайки руската логика трябва да попитаме срещу кого са насочени въпросните зимни учения и не застрашават ли те сигурността на останалите държави в региона. По тази тема г-н Христов мълчи, но не пропуска да каже, че преди дни американците били демонстрирали „блицкриг“ под формата на учение, като прехвърлили за 24 часа от Германия в Румъния системи за залпов огън с „огромен обсег“  по крайбрежието и... ги върнали обратно. Но вече правилно предполага, че това е в контекста на проекта „Триморие“, подкрепян от САЩ, на който след нова година България ще поеме ръководството.

Българските реакции

Този път българската страна не си сви мълчаливо ушите. От МВнР отговориха ясно: „България не участва в никакви сценарии за нападение срещу която и да е държава. Всички мерки в рамките на Алианса целят засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на източния фланг на НАТО, в защита на населението и територията на страните членки. Мерките са отбранителни, пропорционални и в съответствие с международните норми... Загриженост от дейностите на Русия и нарастващата милитаризация в региона бе споделена от съюзниците на последната среща на външните министри на НАТО на 1- 2 декември.“ Това е официалната българска позиция.

Естествено, „пацелуйковците“ са на друго мнение

Видният техен представител професор Светлана Шаренкова явно е наизустила последните изявления на Захарова и на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков. Тя е възмутена, че НАТО обявява Руската федерация за основен враг до 2030 г., но забравя да спомене, че в руската военна доктрина от десетилетия НАТО е враг номер 1.  Тя се опасява, че „един ден ще се събудим с чужди военни бази на българска територия“, но пропуска да отбележи, че само на стотина километра от София Русия изгради мощна военна база в Ниш. Тя се жалва, че дори по време на Съветския блок и Варшавския договор тук не е имало чужди военни бази, което е откровена лъжа. Цяла България беше съветска военна база, а кабинетите на съветските „съветници“ бяха в МНО, редом с кабинетите на българските генерали. Тя цитира „немецът“ цар Борис, че изповядвал принципа „Винаги с Германия, но никога срещу Русия“, който за мен е чисто хипотетичен, защото беше лансиран от академик Георги Марков, известен под псевдонима Роман като агент на ДС /ПГУ/ от 1981 г. Той визира среща на цар Борис трети с Рибентроп през 1942 г., но не знам дали някой е виждал стенограма от такава среща. Следващата атака на Шаренкова естествено е срещу  проекта „Три морета“, който видите ли създавал „противопоставяне, напрежение, провокира конфликти“. Мисълта и не забравя бежанските вълни и ислямския тероризъм, които не се борят с военни бази, но пропуска удобно да припомни, че крайно левият и крайно десният тероризъм в Европа изчезнаха заедно с изчезването на „Империята на злото“, както великият Роналд Рейгън нарече СССР. Естествено, така логиката на професора стигна и до корона вируса и риторичния въпрос „И него ли ще борим с военни бази, F 16 и ядрени бомби?“ Майко мила!

Философията на българомразците

Шаренкова без да съзнава издаде цялата философия на пасмината пацелуйковци у нас, за които всичко което е добро за България и съюзниците й, е лошо за Русия. Като започнем от модернизацията на инфраструктурата и въоръжените сили и свършим с националната сигурност и просперитета на държавата. 
„Всяко тържество на България е смърт за Русия“ пише руският шовинист Иван С. Аксаков преди век и половина. Достоен отговор тогава му дава Захари Стоянов. На този българомразец днес са именувани централна софийска улица, български град, училища... 
И се питам, как не ги е срам да защитават руските интереси хора като Станка Шопова, Николай Малинов, Волен Сидеров, Костадинов-Копейкин, Светлана Шаренкова, няколко русофилски партии и цяла кохорта рублофили около тях, след като руският президент Владимир Путин се опита да ни отнеме дори българската азбука като я македонизира, а идеолозите на путинизма продължават да отричат българския принос за приемането и развититето на православието в Русия. 
Когато покойният академик Дмитрий Лихачов нарече България „страна на духа“, руската омраза и комплексарщина към България изригнаха с вулканична сила. И затова трябва наистина яко да мразиш народа и родината си, за да продаваш националните интереси на бившите си окупатори.